Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Пиянски
Един пияница всеки път като влизал в кръчмата, поръчвал наведнъж 6 ракии. Келнерът го пита: „Защо толкова?“ А пияницата: „Ами нали има и петима приятели — аз като седна, всеки си пие по една.“
Келнерът му рекъл: „Ей, споко! Поръчай една и ще ти ги нося на ред — по-лесно е.“
А пияницата гледа строго: „Не става — нали компанията си има правила. Всеки като дойде, трябва да получи своята ракия.“
Обаче един ден влязъл и казал: „Шест ракии…“ после пауза и добавил: „Само шест, без раздаване.“
Келнерът пребледнял: „Да не би приятелите ти да не са добре?“
Пияницата доволен: „Не бе… днеска спрях алкохола. Двете ракии ги пия аз… а другите четири — за здраве.“
Пиянски
Един пияница звъни на приятел след тежка вечер:
Брато, пусни си чешмата да видиш какво “пиво” са пуснали в блока!
Пиянски
Един пияница отишъл на гости на друг такъв. Онзи го посрещнал радостно на вратата:
Влизай, влизай! Тъкмо да има с кого да пия, че сам ми става скучно!
Абе, ти нямаш ли си часовник?
Защо?
За да гледаш колко е часът… та да знаеш кога да спре да си пълниш чашата!
Пиянски
Един пияница пита друг:
Разправят, че като се върви напред, все някога се стига до просветлението?! Вярно ли е?
Вярно е...
Тогава защо всеки път се оказвам първо в психото, а чак после ми идва „просветлението“?
Пиянски
Един пияница се мъчи да звъни по една врата. След малко идва полицай и го пита:
Какво правиш?
Пияницата му отговаря:
Звъня на жена ми да ми отвори.
Полицайят вдига поглед към табелата горе и казва:
Свети Господи… ама защо звъниш на входа на съседите!?
Пиянски
Един пияница се оплаква на друг:
Като се прибера и жена ми веднага: „Я, мириши ли?“
Прави като мен. Мириши с пълна сила.
И какво стана с жена ти?
Тя… отстъпи.
Пиянски
Един пияница се прибира в 5 сутринта след цяла нощ пиене с приятели. Още по пътя хукнал, че у дома да не го чакат караници. Влиза, а през прозореца вижда котката си и я пита:
Мими, мими, колко ми остава да живея?
Тогава от двора се обажда жена му:
От 3 до 5 секунди — докато изляза с метлата да те „събудя“!
Пиянски
Един пияница се прибира късно. Жена му го чака с метлата, готова да го “поздрави” още с влизането. Влиза тихо, без шум, но в момента, в който я поглежда, тя се нахвърля и започва да крещи:
Пак ли ще пиеш?! Пак ли ще пиеш?!
Ами сипвай, щом е толкова “пак”! — отвръща мъжът.
Пиянски
Един пияница се прибира мъртво пиян, а жена му веднага го подхваща със скандал. Той се изхилива и вика:
Стига бе, Марино, да знаеш к’во открих… утре ще ти го покажа!
На сутринта, едва се събудил, жена му го пита:
Е, откри ли нещо? Какво толкова ще ми показваш?
Пияницата примигва и казва:
Представи си само — нова кръчма!
Пиянски
Един пияница се прибрал в четири сутринта. Жена му го чакала с един дебел тиган и креснала:
Ей, пияна глава! В колко ми се прибираш бе?!
Оня застинал виновно:
Ами… не знам, миличка. Изгубих си часовника!
Жена му вдигнала тигана:
Идваш ли, че да ти го върна?! Часовникът на стената не показва 1… (бум), не показва 2… (бум), ами четири сутринта… (бум)!
Пияницата си поел въздух:
Уф… поне не съм се прибрал в двайсет и три! Това щеше да е страшно…
Пиянски
Един пияница се прибрал от кръчмата късно вечер и в тъмното влязъл в една много дълбока мазе-ямa. Опитал да излезе: първи път — изръсил се, почти стигнал, после пак бухнал долу. Втори път — пак, аха-аха, но хукнал обратно. Трети път — бутнал се по стената, посмял се и пак легнал като чувал. Накрая нервно изсъскал:
Ей, ако и сега не се измъкна… вече няма да се връщам в мазето, а направо в другия свят!
Пиянски
Един пияница се свестява след зверски запой. Отива в банята, гледа се в огледалото и с пресипнал глас казва:
Не знам кой си, ама ще те подстрижа!
Пиянски
Един пияница, дето все се хвалеше, че „не му пука“, излезнал от кръчмата да пикае по храстите.
По същото време минава една жена и почва да му се кара:
Абе, човек, нали си човек? Пред мен ли ще си правиш това? Срам нямаш ли?
Пияният се усмихнал и рекъл:
Щом го виждаш… предай му поздрави — вече не знам кога за последно се появи пред свидетели!
Пиянски
Един поет си написал цяла книга за красотата на планината, ама не бил стъпвал там нито веднъж — и малко по малко си изгубил вдъхновението. Решил да оправи положението и да тръгне да я покори.
Един ден тръгнал към Мусала. Като стигнал Самоков, влязъл в първата кръчма, изял набързо две кебапчета, мушнал три бири и въздъхнал:
Е-е-е, т’ва планината си е работа, направо!
Поел към върха. Попитал хората накъде, тръгнал… вървял, вървял — и накрая се запилял. Започнал да вали сняг, преспите станали като бетон, и на поетя му се видяло, че така ще си свърши: без муза, без връх, без нищо.
И точно тогава — чудо! — пред него се изпречила… кафява врата. Той се развеселил, почукал и заявил с героичен глас:
Извинете… има ли някой?
Отвътре се чул детски глас:
Кой чука?
Детенце, баща ти вътре ли е?
Няма го. Беше тук, но излезе.
А майка ти?
И тя беше тук, но излезе.
Добре де, извикай тогава брат ти или сестра ти! Трябва да има поне някой с теб!
Брат ми беше тук, ама и той излезе. А сестра беше, ама и тя излезе!
А ти сам ли си вътре?
Е, с кой да съм в кабината, бе!?
Пиянски
Един полицай спира кола за проверка. Шофьорът му казал:
Ей, колега, нямаш късмет и това си е!
Защо? — пита полицайът.
Ами колко пъти минавам от тука с музика на макс и никой не ме спира… и сега като съм трезвен и съм си сложил тихо, ти да вземеш да ме „заловиш“!
Пиянски
Един поп много ревнал и биел жена си.
В един момент на попадийката страшно ѝ писнало — застанала пред иконата, заплакала и се молела:
Господи, моля те, спри го! Да не пие, да не вдига ръка повече!
Не минава и минута и попът се връща от кръчмата. Заварва я в поза на плач и веднага почва пак:
Ах, ти гадиньооо… На Господа ще ми се оплакваш, а??
Пиянски
Един поп се прибирал от пазар към манастира, яхнал старичко и кьораво магаре по прашния път. По едно завойче му се изпречила красива монахиня — сестра Мария.
Попът, като истински джентълмен, ѝ рекъл:
Дий Мария, качвай се на файтонът… стига да нямаш нищо против, че е по-стар от вярата!
Мария се качила, а той се провикнал на магарето:
Дай, бе, тръгвай!
Но магарето се замислило, после издъхнало и просто си легнало на прахоляка—като заклано от Божията дисциплина. Вечерта станала късна, пътят — пуст, а те — насред нищото.
Мария притеснено попитала:
А сега… какво ще правим?
Попът се усмихнал:
Няма страшно. Ще преспим тук. Сутринта отец Васил минава, ще ни вземе.
Сестра Мария му се доверила, постлала одеало и се готвела да ляга. Тогава попът въздъхнал строго:
Само едно… Грешно е да мачкаме божиите одежди. Облеченото не трябва да се цапа с прах!
Мария пребледняла от моралната му строгост, свалила одеждите и двамата легнали на земята — уж благочестиво, уж целомъдрено.
Попът се въртял, мрънкал, не му ставало сън. Накрая се доближил до Мария и тя, като усетила какво става, прошепнала:
Отче… какво е това?
А той, с тон на проповедник:
Това е дар от Бога! Ако го „внушиш“ правилно, животът се ражда… и то не къде да е — в магарето!
Мария подскочила от радост:
Така ли? О, давай, отче! Бързо го „вдъхни“ на магарето — да му дойде умът, то да стане, и хоп… да си отиваме в манастира!
Пиянски
Един порядъчно напил се звъни рано сутринта на вратата в дома си. Жена му отваря и веднага почва да крещи:
Виж се ти бе! Прибираш се в 4 сутринта пиян като камион!
Не, мила. Прибирам се, за да взема китарата… че и тя вчера не се прибра!
Пиянски
Един програмист влиза вечерта в бара и вижда колегата си на една маса, а пред него купчина празни чаши от водка. Пита го:
Какво се е случило, колега?
Ми... де-бу-ги-рам ста-ри-те ко-ди-и!
Пиянски
Един просяк срещнал джентълмен.
Господине, бихте ли ми дали един лев?
Този сигурно е жаден! — помислил си господинът. — Елате с мен.
Завел го в кръчма.
Пийни каквото искаш!
Не, господине, аз не съм жаден и не пия! Само ми дадете един лев!
Добре де… тогава сигурно обича да яде! — заключил джентълменът.
Завел го в ресторант.
Яж каквото ти душа иска!
Не, господине, аз не ям! Само един лев, моля!
Джентълменът се намръщил.
Значи… любовник е? — така му се сторило. — Ела.
Отишли пред театър.
Ще те уредя с билет за представление!
Не, господине, не съм за театър! Само един лев!
Тогава джентълменът вдигнал ръце към небето:
Господи, виж до къде стига човек, който не пие, не яде и не ходи по развлечения! До просяшка тояга!