Пиянски
Един поет си написал цяла книга за красотата на планината, ама не бил стъпвал там нито веднъж — и малко по малко си изгубил вдъхновението. Решил да оправи положението и да тръгне да я покори.
Един ден тръгнал към Мусала. Като стигнал Самоков, влязъл в първата кръчма, изял набързо две кебапчета, мушнал три бири и въздъхнал:
Поел към върха. Попитал хората накъде, тръгнал… вървял, вървял — и накрая се запилял. Започнал да вали сняг, преспите станали като бетон, и на поетя му се видяло, че така ще си свърши: без муза, без връх, без нищо.
И точно тогава — чудо! — пред него се изпречила… кафява врата. Той се развеселил, почукал и заявил с героичен глас:
Отвътре се чул детски глас: