Времената на „умерения“ режим в САЩ.
Един нюйоркчанин отишъл в Калифорния и попитал местен жител:

Оня се усмихнал:

Нюйоркчанинът примигнал:

Калифорниецът:

Връща се жената в къщи — кьор кютюк пияна, стои в коридора, клати се напред-назад и само мърмори:

Мъжът я гледа и вика:

Мъжът вдига ръце в чудо, ама срещу блока съседът е лекар — звъни му по телефона:

Докторът:

Мъжът:

Докторът:

Връща се мъжът, наливат й 100 грама ракия. Жената пипва чашата, подсмърча, дръпва се и почва да повтаря:

Все съм чувал безумни обещания, но да видя някой да се закълне, че ще мине на “безалкохолна” каса, че дори и клюкарите да му повярват — това не бях виждал!

Всеки от нас в душата си е като Аватар. Пийнеш ракия и… в същия миг ставаш голям, зелен, безсмъртен, страшно мъдър и изключително ловък. Само дето накрая пак се оказваш ти — същият, дето не може да намери чорапите си в банята.

Всеки ти повтаря: „Не пий — вредно е! Не яж сладко — качваш! Не пипай и пилешко, и телешко, и свинско — всичко е вредно!“
И накрая като се разболееш…
„Абе, ето ти ракия с мед и една хубава пилешка супа — да се оправиш, че иначе ще те лекуват с забрани!“

Всички закони срещу алкохола се приемат сутрин — за да може поне до обяд да са вменяеми тези, които ги гласуват.

Всички казват:

Всички мъже са силни…!!!
Jack Daniels

Всички питат лекарствата: „Кога ще ме излекуват?“. Само българите питат аптекаря: „Добре де, може ли да ги пия и с ракия?“

Всички хубави спомени започват с думите:

А после някой винаги допълва:

Всичко хубаво става по случайност — и то такава, че чак да се чудиш. Някой случайно да носи ракия?

Всичко, казано след петата чаша, не е “пиянски приказки” — ами чисто изтичане на информация. Един казва тайна, друг я препраща, третият после се прави, че не знае нищо.

Всяка болест идва от нередовното пиене — ако пиеш навреме и редовно, поне тялото свиква, че има „програма“.

Всяка жена заслужава мъж, който да я “гледа” — все едно е последната кутия в хладилника: не я оставяш да свърши, и я държиш под око.

Всяка сутрин пия по една чаша вода на гладно. Днес, по грешка… изпих чаша с кафе. Толкова „добро“ утро досега не бях имал — направо ми се отпи от стомаха!

Всяка филия хляб е трагична история на пшеница, която цял живот е мечтала да стане вафла… а накрая попада в тостера и разбира, че шансът й е бил „до златисто“.

Всяко голямо пътуване започва с “едно малко”… бурканче с “само да опитам” — и хоп, вече е време да слизаш, защото не ти стига за следващата станция.

Всяко денонощие има 24 бири, а всяка каса – по 24 часа. И затова като ти свършат „часовете“, започваш да „пиеш на пауза“.

Вуте и Нане си пият ракията. Вуте казва:

Нане се стресва:

Вуте се прибира от града — бил на кръчма, после минавал през местния „сервиз“ за забавления и цяла вечер вдишвал миризмата на евтина химия. Качил се на автобуса и седнал до един отец. Вуте смърди на ракия и цигари, дрехите му са целите в петна, по брадата му има следи от червило, от джоба му стърчи празна бутилка, а и двата джоба са скъсани все едно е минал през пералня с мотика.
Отецът го гледа с отвращение и решава да го „поправи“ с думи. Вуте, от своя страна, изважда смачкан вестник и започва да чете на висок глас, все едно е в неделното училище.
По едно време отецът не издържа и го пита:

Вуте вдига поглед, замисля се и казва:

Отецът се оправя, готов да му направи назидание, но Вуте изведнъж вади пръста си и:

Отецът го пита, притеснен:

Вуте преглъща и чете по-нататък: