Вуте си пие в кръчмата, когато една жена се провиква:

Настава паника. Никой не знае какво да прави. Вуте се изправя, отива при детето, грабва го за гащите и почва да стиска здраво, като че ли спасява човек от пожар. Хлапето изплюва монетата. Майката зяпва и възкликва:

Вчера в нашето семейство проведохме референдум на тема: „Да продължи ли да се усъвършенства семейното безредие чрез поръчка на пица от едно от двете квартални заведения?“
Синовете го бойкотираха и не гласуваха, аз гласувах с „ДА“, а жената с „НЕ“. Накрая пак се разбрахме, че „НЕ“-то ѝ няма никакво значение — защото на нея ѝ е важно само кое е второто заведение, но само едното доставя до нас.
Резултатът от допитването беше ясен: изядохме една голяма пица, плюс подаръкът „салфетки и сос“, и накрая поканихме като наблюдател съседката Гинка, да не се чувстваме дискриминирани.
Тази сутрин я срещам и тя ме пита: „Ало, кога пак ще правите такъв референдум?“, и аз ѝ викам: „Спокойно, само питай дали трябва да носиш още една салфетка…“

Вчера във „Веселото село“ гледах едно пийнало момче как се качва на бара и почва да прави салса. „Уау… невероятни крака!“ — казах аз на глас. То ме погледна с доволна усмивка и отвърна:

Вчера един приятел ме пита:

Вчера колежката каза, че с дъщеря си рисували жираф и на другия ден—така да се каже—живо се появило… пред входа! Аз сега седнах да си рисувам една бутилка, ама не знам—касa, двайсе-годишна или направо “каквото има”. Па като утре излезе реална, да не се окаже, че е дошла за сметката.

Вчера ме сполетя голяма беда — да дойде една котка в мазето и да реши, че е време за царуване. Нахлузи в нета всичките ми чорапи, изсипа зърното по пода и сега не знам как ще посрещам Нова година. Понеже съм безпомощен, моля, ако има милосърдни хора, да помагат — кой с чорапи, кой с метла!

Вчера ми спря интернета вкъщи. Пуснах телевизора, изгледах новините… и докато вървеше “важната информация”, вече ми се пиеше нещо сериозно — та се почерпих, че да не си разваля нервите.

Вчера най-сетне стана ясно за какво живеем… Нали: жените говорят, мъжете мълчат — какво ли мислят хората, как е устроен светът и как всички да станат щастливи. Да, ама днес? Нищо не е ясно… Пак само едно — махмурлукът си знае работата.

Вчера пих много скъпо уиски! Днес ми е срам да излезна до тоалетната — да не ми мирише духом „лукс“.

Вчера реших да бъда „сам себе си“, както всички ми препоръчват. Оказа се, че аз съм сам себе си… само когато ми мине махмурлукът!

Вчера руски турист, леко надрусан, влезе в Лихтенщайн като в казарма и почна да “набива порядък” — само че се оказа, че там няма кого да побеждава… защото армията им е толкова малка, че най-много да те задържат учтиво за нарушаване на спокойствието.

Вчера с едни приятели се събрахме да си направим “малка” почерпка. И така се почерпихме, че накрая всички започнахме да се оглеждаме кой с кого си е вдигнал наздравица… и кой всъщност е дошъл с кого.

Вчера се напих като прасе и днес чумата ме посрещна с чек-лист… да си платя сметката по точка „съжалявам“.

Вчера си взех нови обувки, ама нещо не са наред—като изхапя третата ракия, започват да ме тика наляво, все едно са с вграден GPS за кръчмата.

Вчера така се бях напил, че когато се свестих, вече се бях разписал в тефтера по „Техника на умението“ — с тебешир по пода… и то само там, където съм успял да се стоваря!

Вчера ходих на фитнес „Левски“. Говоря с момчето на рецепцията дали може да си наемем една зала за час. Обяснява ми колко ще струва, кои часове са свободни и каквото трябва. И аз се сещам да попитам:

Отговорът беше пълна веселба:

Във виното е истината, в коняка — благородството, във водката — приключенията, а във водата — по-доброто храносмилане… от онези, които никой не е канил.

Във виното сигурно има статистика за бъдещето — всеки път като го изпия, почвам да предричам неща и накрая се оказвам, че паркирам “на сляпо”, защото вече съм убеден, че мястото е било там още от преди.

Във влак пътуват пияни младежи. Един се мръщи на вонята, която се разнася наоколо:

Във връзка с последното поскъпване на водата се очаква и бирите да поевтиняват… само че не за нас — за водата.