В съда:

В съда:

В тиха зимна нощ камъкът и дървото едва се държали от студ. Било нощта преди Коледа и някъде далече на север, в една къщурка, вече било станало „каквото стане“ — светлинки примигвали, кипела работа, а в центъра на всичко стоял Дядо Коледа с екип: 30 джуджета, една Снежанка и един Дядо, плюс поне двеста елени, които тренирали да летят все едно са на конкурс за „кой ще се приземи по-хубаво“.
Само че тоя път хаосът бил пълен. Липсвали 6 730 подаръка, никой не знаел кой точно какъв е — защото имало 230 хиляди писма с едни и същи имена, биелът на количката всеки път отмествал шейната леко наляво, а Дядо Коледа бил с болно гърло и вместо весело „Хо-хо-хо“ излизало нещо като „Ай… ай… ай…“. Всички се търкаляли с пълна скорост, всеки викал „Остава малко!“ и всеки лъжел — най-вече себе си.
Снежанка пък се карала с организациите на тема дали елфите, джуджетата и домашните духчета са „деца“ само защото са малки. А Дядо Коледа в ъгъла бил като премръзнал командир — давал заповеди наляво-надясно с глас на „Дарт Вейдър, но с настинка“, и между командите мъчел да си оправи гласа, като пиел греяна ракия с люти чушки. Накрая станало така веселото и шеговитото — направо гадно. Който се опитал да се пошегува, получавал поглед „ще ти дам подарък… ама без картичка“.
И тогава… през входната врата влетял ангел. Държал елха. Погледнал всички, почесал се замислено и казал:

От този момент нататък на върха на всяка коледна елха стои по един ангел, който не само пази, а и чака някой да му каже:
„Тук има място…“

В трамвая един пиян на шестнайка мъж се лепва до жена. Тя първо търпи, после се обръща и му казва:

Пияният я погледнал мътно и изхихикал:

В хотел пиян посетител пита на рецепцията:

Пияният стига до края, по погрешка свива надясно, отваря вратата към фитнес залата, прави две крачки… и се обляга върху автоматична стена за загряващи уреди. Уредът веднага се включва и го заключва вътре, докато той се дави в пот и паника.
И започва да крещи:

В целия свят има само един мъж, който може да разбере жената и да я приеме с всичките ѝ недостатъци. Казва се Джак Даниелс — и ако започне да говори, тя вече няма как да спори.

В целия свят наричат алкохолизма болест…
Само у нас хората питат:

В центъра на Париж някаква графиня се разхождала с огромна рокля-воал на главата си. Един полицай я зърнал и решил да провери какво става. Приближил се и попитал:

Графинята свила рамене:

Полицаят замълчал за миг, после казал:

Графинята пребледняла:

В цял свят признават, че алкохолизмът е болест. Само при нас лекарите питат:

В час по химия даскалицата реши да обясни на учениците колко е „вреден“ алкохолът. Напълни една водна чаша с ракия, пусна вътре един червей и го остави да си почине.
След малко червеят се сви, поклати се и… замря.

Иванчо се изправи:

Даскалицата пребледня, после се намести, почеса се и рече:

Завела ги на гости на една ферма. Наляла в една кофа вода, в друга — ракия, и ги сложила една до друга.
Пуснала под носа на кравата и казала:

Кравата се приближила, помирисала, после уверено се насочила към кофата с вода и започнала да я изпразва.

Иванчо без да мигне:

В часовете по философия професорът влезе в аудиторията, в която цареше онова напрегнато мълчание, точно преди да започне да „дълбае“ в големите теми. Отиде до катедрата, огледа се и извади отнякъде един огромен, напълно празен буркан.

Професорът изсипа в буркана шепа камъчета. Те се посъбраха по дъното.

После взе една торба с пясък и го изсипа внимателно. Пясъкът влезе между камъчетата като вода в суха пръст.

Тогава професорът се усмихна и извади кутия с… пуканки. Изсипа ги в буркана—и естествено те „подхлъзнаха“ пясъка, докато намерят място.

Професорът се облегна:

Всички кимнаха. Професорът продължи:

Точно тогава една студентка вдигна ръка:

Професорът се усмихна широко:

В чата.
Тя:

С майка ми сме като две отделни вселени — не се разбираме особено, но аз вярвам, че с твоята ще си паснем отлично.
Ти пък, за да сме “идеалният отбор”, ще ме слушаш… и ще си мълчиш, когато трябва. Единствената ми цел в нашия съвместен живот е да ми останеш верен — независимо от всичко. Дори настоявам да правиш неща “на теория”, за да видиш, че другите не са нищо в сравнение с мен.
Само едно искам от теб: да не хвърляш пари за подаръци. Парите ги пази — аз ще ги похарча за готвене, забавления и… за да не ти става навик да се правиш на “не мога”.
Той:

В: Какво е „кръгла“ работа?
О: Най-късият път до втората бира.

Варненски полицай спира пиян шофьор за превишена скорост и като подушва, вика:

Пияният се закикотва и фъфлейки:

Вдигат акциза на ракията. Синът радостно се обръща към бащата:

Веднъж БОГ Ра се наел да строи пирамида, ама забравил мерките.
Оцъкнал се с БОГИНЯ Кия, от тях се родило… РАСТЕРЯНЕТО!
И понеже никой не знаел как да го спре, хората го кръстили наопаки: **РАКИЯ**!

Веднъж гадателка ми предсказа, че скоро ще срещна любовта на живота си. Три дни по-късно за пръв път опитах мастика… и тогава разбрах, че “срещата” май е била с нейния послевкус.

Веднъж гледачка ми предсказа, че скоро ще срещна истинската си любов. Три дни по-късно за първи път си налях уиски — и още от тогава се чудя къде точно се намира „истинската“… в чаша ли е или в бутилката!

Веднъж дяволът застанал на ръба на една пропаст. Самият ръб бил толкова хлъзгав, че ако се мръднеш, направо те търкаля обратно към ада. Дяволът примамвал хора от всякакви народности, че отдолу имало какви ли не ценни работи — казвал го с такъв глас, че да не можеш да не повярваш.
Един след друг се надвесвали, подхлъзвали се и падали долу.
Накрая дошъл и един шоп. Дяволът му рекъл:

Шопът се замислил и отсекъл:

Дяволът не се предал и пробвал пак:

Шопът се изкикотил:

Дяволът пак завъртял номера:

Шопът веднага отрязал:

Дяволът въздъхнал:

Шопът се изправил, почервенял от яд:

И се метнал в пропастта с главата надолу, и през просъскащия вятър изкрещял:

Веднъж един ме пита: „Готов ли си да започваш веднага?“ Аз казах: „Да.“ Това беше най-краткото интервю за работа, на което някой действително ме взеха.