В парка млада дама пийнала мъж се приближава към господин с малко котенце:

В подлез стои пияница и души. Отзад се приближава една девойка, иска да мине, вижда го, извиква уплашено и отскача назад.
Пияният се обръща и казва:

В половин литър бира имало по-малко калории от половин литър кисело мляко, ама кой нормален човек пие 3 литра кисело мляко с кюфтенца в събота вечер?

В полунощ мъжът се прибира пиян като кирка и още в коридора почва да рови из кухнята. Жена му чува трясък, наднича и гледа: в тъмното мъжът е отворил хладилника и „говори на светлината“ вътре, все едно е диспечер на телефон:

Жената само се усмихва злорадо, свива се в леглото и не казва дума. След два часа пак чува шум, става до тоалетната и наднича пак — същото: мъжът пред хладилника, пак изрича същото, все едно е вечното му денонощно обаждане:

Този път жената си ляга още по-уверено. На сутринта влиза в кухнята, гледа — ни мъжът, ни хладилникът. Само по пода има следи, все едно някой го е изключил и изнесъл на ръце.

От тъмния коридор се чува гласа на мъжа, още с остатък от пиянски тон:

В препълнен градски автобус един мъж става, изтупва се учтиво и отстъпва мястото си на усмихната жена. Тя сяда, пооглежда се и след малко въздъхва:

В пресата плъзнаха слухове, че шефовете на „Ливърпул“ по поръчка на някой си чуждестранен милионер водят преговори за трансфер на Михаел Шумахер. Всички се вдигнаха на крак — нали е световно име, нали е машина, нали уж ще „играе“ за футболния клуб!
Накрая организираха пресконференция и журналистите ги заляха с въпроса:

От „Ливърпул“ скромно се усмихват и отвръщат:

В природонаучния музей.

В ранния следобед на 1 януари реших да предам гравитацията и да изляза да обиколя квартала, все едно Нова година е дошла лично да ме тества. Дойдоха си със същия стил, както винаги — с шум, фойерверки и обещания, че сега вече всичко ще е по-цветно… и после, след три дни ядене, пиене и веселба, идват гладът, мизерията и надеждите, че “утре” ще има дисциплина.
И така — излизам. С известен оптимизъм в тежките си крака и леко разклатен стомах. Оптимизмът обаче издържа точно колкото една вафла в сладолед. Времето е като компромис между зимата и здравия разум: топло, за да не ти е обидно, и достатъчно хладно, за да не ти е приятно. Гледам — улицата. Стъпвам на сухо. За миг ми става жал за хората, които още вярват, че мокрите обувки са “естетика”, и за онези снежни човеци, които тази година явно са на самоосигуряване.
Продължавам. Хората вървят като след дълга война, но с по-малко героизъм и повече “къде ми е чорапът?”. Лицата им светят от преживяно празнично ядене и от онова специфично опиянение, което се получава, когато си казал “само една хапка” — и после реално си изял планета. Въздухът е чист, сякаш някой е пуснал нова партида самочувствие, но е забравил да сложи филтър: мирише на студ и на “айде сега да мине”.
Дори дърветата изглеждат… неподозиращо. Обикновено са страшни — клоните им са като скелети на съмнения. Този път обаче стоят кротко, като че ли и те са си казали: “Нали всичко ще се оправи… някога.”
И тогава започва най-лошото. Не толкова студът, не толкова хората. А мислите. Животът внезапно става чистоновогодишен — и ми се струва, че се чува на вътрешен говор в рими, с тиха фанфара и едно “ту-ру-ру” от някой въображаем духов оркестър.
Аз по принцип не им обръщам внимание на гласовете. Но този път говореха като по учебник. И казаха:
“Да, да… животът бил прекрасен! Само ти, будала, си им сърцатото обещание… Броди си весело из града до късно, после ще видим кой ще става рано — след преброени дни… и едни неплатени сметки!”
Еййй! Тъкмо почувствах романтиката, и тя се срина като торта в хладилника след третия опит да “не остава за утре”. Разходката приключи внезапно, както свършва надеждата в понеделник.
Здравей, Живот! Прибирам се да спя още. Разказите — друг път.
П.С. Честитих ли Нова година? Не ли… Е, тогава: За много години!

В ресторанта на гарата сервитьорът пита закъснял пътник:

В ресторанта:

В ресторанта:

В ресторанта:

В ресторанта:

В ресторанта:

В родилния дом нов татко шепне на медицинската сестра:

В родилния дом новобранец татко гледа като ударен:

В родилния дом. Току-що излюпеният татко се шашардисва:

В самолет… стюардесата нервно прави съобщение:

След четири часа стюардесата пак прави съобщение:

В случай, че след петдесет годишнината животът ви се струва тежък, не го мислете много — налейте си още петдесет. Така поне проблемите остават трезви, а вие — не.

В съда питат подсъдимия мошеник: