В защита на алкохола ще кажа, че съм правила големи глупости… но в трезво състояние! Алкохолът поне има смелост да ми ги довърши като за световно.
Пиянски
В защита на алкохола ще кажа: да, вършил съм глупости… ама поне като съм трезвен!
Пиянски
В кабинета на директора на едно предприятие връхлита жена му на счетоводителя и започва да крещи:
Докога ще ми прикривате мъжа! Всички знаят, че е далеч от правия път — първо прибира пари „назаем“, после казва, че са му „изчезнали“ от касата. А вчера вечерта се върна вкъщи с мои чорапи!
Изважда едни дамски чорапи и ги фърля на бюрото на директора. Директорът я успокоява:
Недейте така… Разбирам ви. Само че днес ми е спешно, нямам време. Утре ще му говоря и ще се вземат мерки.
На следващата сутрин директорът отива при мъжа и казва:
Виждам, че имате проблем с дисциплината.
После прибира чорапите в чекмеджето — „за доказателство“, да са му подръка. Вечерта жената на счетоводителя сварва мъжа си, разглежда чекмеджето и изригва:
Абе, Пешо! Кога най-сетне ще спреш с тия идиотски номера?! Два дни ги търся, а те… в чекмеджето на директора!
Пиянски
В кафе-аперитива:
Студена натурална газирана вода от трева с екстракт от ечемик, ароматизирана по класическия начин!
К’во?!
Ами дай ми една бира, бе!
Пиянски
В квартала откриха кръчма, наречена „Отчет“. Отвориха я и изведнъж всички мъже започнаха да се прибират навреме — да не би да им поискат касов бон за закъснението и оправдание с точност до стотинка.
Пиянски
В края на учебните занимания учителката на малкия Иванчо казва на класа:
Като се приберете вкъщи, измислете по една история с поука.
На другия ден учителката кара децата едно по едно да разказват. Марийка вдига ръка първа:
Баща ми има магазин. Веднъж вкарахме голяма каса с шоколади и решихме да ги наредим наведнъж на една палета. Обаче палетата се преобърна и шоколадите станаха на трохи.
Учителката:
И каква е поуката?
Марийка:
Да не се слага всичко на една палета.
После Петко:
Баща ми пък е сладкар. Купи си машина за бонбони и каза, че от един път ще излязат сто бонбона. Пусна я, но излязоха само десет.
Учителката:
А поуката?
Петко:
Не броете бонбоните, преди да са готови.
Иванчо се изправя, замисля се, после започва:
Моят чичо Киро е бил техник по електричество в армията. Веднъж имало авария и му казали да оправя нещо на тъмно. Влязъл с един фенер, но фенерът светел слабичко. Вземал една по една клеми, оправил, поправил… и изведнъж светнал токът в цялата база.
Учителката:
Браво! И каква е поуката от историята?
Иванчо се усмихва:
Като чичо Киро е включил, не го пипайте… че ще ви удари токът още докато “само проверява”.
Пиянски
В кръчма в провинцията влиза столичанин. Дрехите му — маркови, ама така леко “похабени от живота”, все едно ги е носил самият моден вятър. Сяда на масата, гледа менюто, после вика келнера:
Извинявайте… имате ли свински джолан?
Имаме, да — вика келнера. — С кост, без кост, с чесън, с картофи… Както си пожелаете.
Мъжът се замисля и казва:
Не, не. Аз искам джолан… ама позастоял. Ако може — да е леко “пресечен” от времето. И да мирише на мързел.
Келнерът примигва:
Ама… как така? Това не се поръчва така.
Напротив, точно така — подвиква столичанина. — Трябва да се приготви по специална рецепта.
Каква рецепта?
Моля ви… не го мийте, не го мариновайте, не го варете! Само го оставете да си стои, да си “отпочине” в кухнята… да си поговори малко с въздуха.
…Добре — промърморва келнерът.
Мъжът продължава, замислен:
И като го печете… сол — но само от едната страна. Другата страна да си е “понеже-такова”. Отгоре поръсете черен пипер, както си знаете — щедро, без да се церемони.
Ами… мазнина?
Никаква! Без масло, без олио — тиганът си знае работата. Хвърлете го така, че от едната страна да изгори леко, а от другата да стане на текстура “посивял спомен”.
Келнерът се отдалечава, вече готов да се обиди, но човекът го спира:
И когато го донесете… не го носете с чиния. Просто го просъскайте пред всички и кажете: „ЯЖ, КУЧЕ!“. Да стане атмосфера.
Келнерът само кимва — такова “разбрах” без никакво разбиране. Две минути по-късно — джоланът пристига, както е нареден: без чиния, с просъскване и с възглас, който накара половината маси да онемеят. Столичанинът хапва… гледа с насълзени очи… и вади 500 долара бакшиш.
Благодаря ви! — казва му. — Трети месец съм в командировка… в мотел… сам… без жена…
Келнерът, вече леко притеснен, пита:
И… какво толкова ви е трогнало?
Мъжът изтрива сълза:
Че най-накрая някой ме нахрани… все едно съм просто куче. А това… е най-близкото до дома, което намирам!
Пиянски
В кръчмата двама души пият. Единият след всяка чашка ровичка в джоба си, поглежда и пак продължава да пие.
Какво все гледаш?
Гледам бележките от жена ми… Като ми се паднат „днес си спокоен“, ще се прибера навреме.
Пиянски
В кръчмата един решава да черпи:
За мен голяма ракия, за вас голяма ракия, за музикантите голяма ракия…
Сервитьорът тича, разлива чаши наляво-надясно.
Благодаря! — усмихва се клиентът. — Хайде пак, същото, ама този път и за масата отзад!
Сервитьорът се извръща, пренася още ракии, всички пият. Накрая сервитьорът чинно застава до масата.
Сметката, господине…
Клиентът пребледнява:
А, че аз пари нямам!
Сервитьорът го претърсва — джобовете празни. Хваща го ядосан и го „слага“ да си плати с един хубав шамар. На другия ден — никакъв лук, никакъв мирис… клиентът пак влиза в бара, по-спретнат.
За мен една голяма ракия — казва той. — А за всички… само да не е за него!
Сервитьорът гледа учудено:
За мен ли? Нали аз ви обслужвам?
Вие като пийнете, налитате на бой!
Пиянски
В кръчмата човек може да загуби форма и да стане нещо съвсем друго: бозайникът се отпуска, охлювът се появява… и накрая цялата маса става като терариум — всеки гледа другия, ама никой не бяга.
Пиянски
В кръчмата, двама приятели се наливаха като за световно. След три часа запой единият направо се преви, пребледня и започна да вади листа в ризата си — не от любов към поезията, а от чисто физиологично бедствие. Другият, като го гледа с отворена уста, му казва:
Спокойно, бе, какво е станало?
Първият се хлипа и ридае:
Какво стана?! Като се прибера… жена ми ще ме направи на парцал! Не стига че съм пиян, ами и ризата… ако види… край ме чака… Ох, човек!
Другият му свива рамо с лека усмивка:
Е, нема да се шашкаш. Вземи, ето ти 30 лв. Сложих ти ги вътре в джоба на ризата. Като се прибeреш, кажи ѝ, че си пил само 2 бири, а пиян тип до теб се е налял върху ризата и ти е дал трийсет за химическо. Така ще мине работата.
И двамата продължили да се наливат още два часа, сякаш нищо няма и утре не съществува. Прибира се нашият, пълзи по стъпалата — и жена му го чака на прага с очи като на разярен съдия:
Виж го ти, какво си се напрайл, бе! Безработен си, кредит имаш да връщаш, пералнята пак не работи, а ти пак се правиш на герой… Казвам ти: или ще почнеш да се държиш като човек, или край!
Мамо… — вика той, — жено, чакай да ти обясня. С Борето бях, изпих само 2 бири, честно! А ризата… един пияндурник до мен в бара се разля върху нея, ама няма страшно — даде ми 30 лв за химическо. Ей ги, в джоба са, давай, земи ги, и да си лягаме…
Жена му мушка ръка, вади банките — и пребледнява още повече:
Какви са тия 30 лв бе?! Къде ги готвиш?! Аз броих 60!
Той се прозява, преглъща и тихичко:
Ааа… другите 30 са, щото същият тоя пияндурник не само се разля върху ризата… ами ме и скарал право в гащите.
Пиянски
В кръчмата:
Обичам една… две ракии.
Колко точно?
Абе… десет!
Десет? Защо толкова?
Ами отвън пише: „Под 10 не сервираме“.
Пиянски
В кръчмата:
Пешо, бъзика Гошо:
Като ти почнат да ти растат косми по ушите и носа, вече си “минал”!
Пешо:
Тъй сме ние балканските мъже!
Жоро:
А аз кво да кажа, като ми има косми и… по уредите за готвене?
Пиянски
В кръчмата:
За мен една водка, моля, и нещо за мезване към нея — по Ваш вкус.
Келнерът:
Да, добре. Пиша една водка и салам, че така и най-вече „по мое“ става…
Пиянски
В кръчмата:
За мен една ракия, моля, и нещо за мезе към нея, по Ваша преценка.
Келнерът:
Добре. Пиша една ракия… и една „преценка“.
Пиянски
В лекарска дискотека.
Свободен ли е следващият танц?
Да!
Сядай тогава и стой мирно — че ти „вардя“ скалата!
Пиянски
В лекарски кабинет, някъде из Сибир:
Ето ти сироп за сърцето, това е за имунитет, а това — за тонус и бодрост!
М-да… докторе… няма ли нещо друго, освен водка… че да не ми стават нервите, като ги разписвате?
Пиянски
В магазин за алкохол клиент поиска бутилка „Johnnie Walker“. Продавачката се зае да я търси в склада, а клиентът през това спокойно попита:
Нали не е менте? Че го взимам за дете — да му падне акълът по-рано!
Пиянски
В магазин за алкохол на пода лежи един мъж. Полицаят:
Вие пиян ли сте или нещо се е случило тук?
Нито едното, нито другото. Аз съм тук, за да правя промоция — бутилките си „почиват“ до мен, да им е по-удобно.
Пиянски
В магазин за алкохол на пода лежи мъж. Полицаят:
Вие пиян ли сте или се е случило нещо?
Нито едното, нито другото. Само си правя тест — кой ли най-бързо ще стъпи върху промоцията.