В един бар влиза мъж, поръчва си едно уиски, отпива, изплаква си устата с него и го плюе на пода. Поръчва си второ — пак така. Барманът го гледа и пита:

В един бар влязъл един много наперен тип и се провикнал:

Барманът го погледнал като извънземен и му подал чашата.
Оня я излапал на един дъх и рекъл:

Барманът пак го обслужил светкавично.
Типът изпил и втората и щракнал с пръсти:

Барманът заекнал:

Напереният се усмихнал:

В един бар влязъл мъж, след когото се влачели един щраус и едно мокро, още мърдащо като изтървано от шейна котенце. Барманът само ги изгледал с онова “виждал съм какво ли не”, без да пита нищо.
Мъжът си поръчал чаша уиски, щраусът — купичка фъстъци, котенцето — консерва риба. Платил точно толкова, колкото била сметката, кимнал и си тръгнал.
На другата вечер — същото: мъжът, щраусът, мокрото котенце, същите поръчки и същото “пари до стотинка”.
Барманът не издържал и попитал:

Мъжът въздъхнал:

Барманът се замислил, после подвил вежди:

В един бар двама мъже си говорят.

И тогава третият човек на бара се провикнал към бармана:

В един бар слагат робот за барман. Влиза клиент, робота го поздравява и пита:

Роботът безмълвно му налива коктейл и започва да го разпитва за квантови изчисления, за новия смартфонски модел, който “вече мисли вместо теб”, и за разликите между генно-модифицираните домати и “истинските” домати.
Човекът толкова се запалил, че на другия ден пак влиза:

Роботът само му кимва, налива бира и започва разговор за фитнеса, за политиките “за благото на народа”, и за това колко е важно да “гласуваш информирано”.
На третия ден същият пак влиза, леко смутен:

Роботът пак налива, този път му удря една мазна манджа отстрани и без да го пита нищо казва:

В един трамвай влиза един пиян. Оглежда се все едно проверява кой му дължи пари, и най-накрая се спира на една жена. Провиква се:

Жената не реагира.

Пак никаква реакция.

В един ужасно горещ летен ден тръгнах към ручея да се освежа. Само че не стигнах дотам — на пътя толкова жадно ме гледаше една хладна бира… че се освежих още преди да тръгна!

В един шотландски бар един пияница се вторачил в друг клиент и изведнъж възкликнал:

Тръгнал да го заговоря и двамата се засекли:

По това време влязъл барманът — нощна смяна — и попитал колегата си:

В една американска военна част назначиха нов лейтенант. Първо го пуснаха към взвода на снайперистите — уж да му обяснят всичко по специалността.
Един ден лейтенантът решил да си почисти окуляра. Взел шишенце спирт, напоил едно парцалче и започнал да търка стъклото много старателно, по учебник.
След известно време от нищото се появил командирът му — видимо бесен:

Командирът присвил очи:

Командирът извадил манерка. Дал едно дебело гълтане, изчакал една секунда, после въздъхнал доволно… и направо пръснал от уискито по стъклото. После взел парцалчето и започнал да търка.
Накрая се усмихнал:

В една американска закусвалня влиза подпийнал тип и се настанява на масата:

Само че без компромиси — месото да е истинско!
Сервитьорката се усмихва:

Момичето отива в кухнята и казва на готвача:

Готвачът метва нещо в тигана, а келнерката довършва “маскировката” — залива с лютив сос, чеснов дресинг и още малко кетчуп, да се чуди човек откъде идва миризмата. После поднася:

Онзи отхапва първата хапка, втората — и до последната… като че ли нищо не е било. Плати, извади и още една банкнота — и още една — и накрая остави цели сто долара отгоре.
Сервитьорката онемява:

Типът се усмихва и казва:

Просто… купете си и вие по една котка. Защото, тези “днешни” животни, дето ги дават за прясно месо… ги чува някой скункс, че после всички други бягат!

В една далечна страна отива един бял турист. Там обаче било доста „любезно“ — расизъм до шия.
На другия ден решил да ходи на театър, но не знаел къде е. Спира някакъв местен и го пита:

Местният го гледа и отвръща:

Туристът — както си му рекли — направил „проверката“, местният му показал пътя и той влязъл.
Още на входа видял огромна опашка от местни хора за билети. Наредил се и той, най-отпред — последен, разбира се.

Пресякъл опашката, отишъл до касата и казал:

Касиерката го гледа, учудена:

Ок. Пуснали го горе.
Обаче по средата на представлението го стиснало спешно — и му иде да ходи до тоалетната. Обърнал се към човека до него и нервно пита:

Човекът го погледнал студено:

Туристът се „съобразил“. Но след малко долу се чул глас от тълпата:

В една кръчма влиза мъж и сяда на бара. До него сяда друг и си държи ръката спокойно, а до краката му—бултериер, който ръмжи подозрително и гледа все едно ще се нахвърли.
Първият мъж пребледнява и пита тихо:

Вторият се засмива:

Първият веднага посегва да го погали. Още щом пръстите му стигат, бултерьерът го удря с лапа и го захапва по ръката.
Първият:

Вторият без да бърза, продължава да си пие и поглежда надолу:

В една лятна вечер, в августовската жега, пред селската кръчма се носи едно такова „уууу-у“, все едно самолет е кацнал, ама после — стоп. След две минути се показва баба Яга с метлата и надуто:

Сяда тя, вдига ракия не щеш и поръчва:

По едно време един от масата я поглежда и казва:

В едно шопско село един лектор изнасял беседа за вредата от алкохола:

Най-отпред слушал Вуте, подсмихнал се и рекъл:

В живота има много безсмислени неща. Например — да ти казват по телевизията, че „тази ракия лекува“, без никой да уточни от какво точно.

В живота на всеки баща идва един момент, в който детето му звъни и пита:

В заведение на 8-ми март:

В заведение:

В заведение:

В защита на алкохола ще кажа едно: най-големите глупости ги правя, когато съм напълно трезвен — алкохолът поне ми дава смелост да си призная после!