В Северозападния "Стани богат", жокер на втори въпрос "Обади се на приятел":

В София двама приятели решават да “опитат” мола. Единият влиза в асансьора, натиска бутона за последния етаж и още щом се вдига, веднага натиска “Стоп” и скача обратно на първия, пребледнял до край:

В Токио откриват свръхмодерно летище—всяка машина „разпознава“ дестинацията по мисъл. Англичанин отива до касата и казва:

Касиерката безстрастно:

Англичанинът се шашва:

Той ядосан сяда на пейките и започва да мърмори как в 21-ви век някой може да не знае къде е Лондон—още повече на летище.
След малко до касите се приближава французин:

Касиерката:

Французинът започва да ругае на френски, но в същия момент забелязва англичанина. И двамата, с една и съща полуистерична надежда, се хващат за логиката: „Как така двете ни столици са извън системата?! На това летище сигурно сме били хакнати!“
В този момент българин се черви на опашката и тръгва към касите за билет до България. Обаче първо вижда англичанина и французина и чува обяснението им: „Лондон и Париж — няма.“ Българинът се предава на абсурда и решава да не пита за България, защото му се струва, че и това няма да го има в менюто.
Англичанинът и французинът, все пак, го надигат:

Българинът кимва, отива при касата и казва:

Касиерката примигва:

В Холандия открили “кардинално” решение как да накарат децата да си мият редовно зъбите.
Слагат им малко люта подправка в пастата — и докато тя ги “рита” от всеки кът, децата мият, мият… и накрая пак си искат още, за да не свършва усещането!

В ЧАТА:
19:00 - Къде си бе, човече! Пак ли някъде изчезна?
19:01 - неп я
19:01 - тд
19:01 - ес
19:01 - сасе
19:02 - дай линк… да те търся къде точно си се скрил.

В апартамента на завършен алкохолик се звъни. Отваря — няма никого… поглежда надолу — на прага стои нещо дребно, облечено цялото в бяло и с лека шапчица.

В аптеката влиза един мъж:

След малко същият мъж пак се връща:

Мъжът въздъхва и се отдалечава, но след минута пак е на вратата:

Аптекарката вече кипва и му вика:

И точно тогава мъжът се усмихва, отваря вратата и казва:

В бар влиза жена и води след себе си една лъскава патица и едно мокро, жално цвъркащо патенце. Поръчва си чай, патицата си взема царевични зърна, а патенцето — трохи с фъстъчен крем. Всичко си хапват, тя си пийва чая и накрая пита:

Бърка в чантата, хвърля парите „на сляпо“ и излиза точно колкото трябва — до стотинка. Същата работа се повтаря цели три вечери: сменя поръчките, патицата и патенцето все се прехласват по различни вкусотии, а жената пак плаща без да брои — до стотинка.
Един ден барманът не издържал и я попитал:

Тя го погледнала тъжно и казала:

Първото ми беше: „Винаги да имам пари и винаги да плащам точно до стотинка.“

В бар двама заглеждат две мацки.

В бар:

В бар:

В бара между пияниците:

В бара:

В бира с лед се чупи храносмилането.
Ракия с лед разбива нервите.
Вино с лед смъква настроението.
Коктейл с лед – режe джоба.
Кола с лед – съсипва усмивката.
Излиза, че ледът е направо опасен!
Затова пийте без лед…
че ледът явно е виновен и за първата луна: закъсняла е, щото е била замръзнала в охладителя!

В далечно село кръчмата се пръска от мъже — пият, говорят си и си правят майтапи. Вратата се отваря и влиза млад човек, новак в селото.

И така, по едно време, нашият млад гледа и забелязва как няколко души носят на ръце… един от местните — пиян до такава степен, че си нямаш представа как изобщо още държи очите си отворени. Веднага го вкарват в съседната стая.
Младежът се обръща и пита:

…….
По едно време младежът се свестява, отваря очи и вижда над себе си онези същите типове, пак — на ръце го вдигнали, готови да го отнасят.

Един от селяните въздъхва и му вика:

В денонощния магазин:

В денят за размисъл… Мислих, мислих… и накрая си сипах — все пак размишления без захар не стават.

В дискотека в Кюстендил:

Барманката:

В един Винпром търсели дегустатор и обявили конкурс за нов служител.
Отива един пияница и му дават да пробва ракия.
Първо му казват:

После секретарката му дава втора чашка:

Шефът само му намига на секретарката. Тя му подава трета чашка — своя.
Пияницата поглежда, подушва и казва:

Той се усмихва:

В един Винпром търсели дегустатор и обявили конкурс „за нов“.
Отива един пияница и му дават да опита.

Дават му втора чаша.

Пияницата се замисля, присвива очи и казва:

Секретарката, да не го изпусне, шепне на шефа и му подава трета чаша.

Пияницата мирисва, отпива, пребледнява и отсича:

И добавя: