Бяло вино се казва, че е добро за кръвното. А кръвно ти трябва, за да имаш сила за ракия.

В 1.00 ч. се прибира пиян мъж. Жена му го пита:

В 100 мл водка има около 40 мл чист алкохол, който според “компетентни” хора унищожава приблизително 8000 мозъчни клетки. Тази “научна истина” не ми даваше мира цяла седмица. Накрая не издържах и… взех една тетрадка и химикал. И така.
От различни източници знаем, че човешкият мозък е съставен от приблизително 86 милиарда клетки. Разделяме 86 000 000 000 на 8000 клетки — и излиза, че за да си изпием мозъка с по 100 мл наведнъж, ще ни трябват общо 10 750 000 “дози”.
Само че аз не пия по 100 мл. Пия по 50 мл, щото съм дисциплиниран…
И тогава сметката става още по-елегантна: двойно повече време! ТАДААА!!! 5880 години и няколко месеца!
Шах и мат, драги зрители — трезвеността е мит! Шах и мат!

В Африка маймуните така се навъдиха, че направо изядоха всичко — от реколтата не остана нищо. И решили да им сложат режим за контрол на популацията. Пратили за помощ делегация от СССР.
Най-големият успех постигнали другарите Васьо и Петя, затова другите поискали да се поучат от тях на “наблюдателен ден”. Отишли — и какво да видят: Васьо и Петя лежат под палмите, жулят си водка, а до тях спокойно дреме едно кутре.
По едно време на една палма се появява маймуна. Васьо се вдига на крака, катери се като за последно, стига до шебека, забива й една гайка направо в ухото… Маймуната пада по земята, а кутрето, без да бърза, скоква и започва да й “обработва” с лапи т*каците.
После Васьо ляга пак до Петя и пак продължават да си пият.
Втора маймуна, пак на палмата. Този път Петя се изстрелва нагоре, удря я по ухото… ама маймуната в отговор му удря същото — само че силно. Петя тръгва да пада от дървото.
И докато пада, крещи:

В България да имаш проблем с алкохола значи, че не ти е свършило пиенето — просто вече не ти остава да го кажеш на никого.

В България пак настъпи криза. Всичко поскъпва, хората обедняват. В час по „Човекът и природата“ класната реши да пита децата как семействата им ще се справят.
Пръв вдигна ръка Кольо.
Учителката:

Кольо:

Мими и тя вдигна ръка:

Учителката се усмихна:

Иванчо сви рамене:

Учителката:

Иванчо:

Учителката:

Иванчо:

В България пак настъпи криза. Всичко поскъпва, хората обедняват. В час часният учителката реши да пита учениците как семействата им ще се оправят.
Пръв вдигна ръка Митко.
Учителката:

Митко:

Петърчо и той:

Учителката:

Петърчо:

Учителката кимна:

Иванчо:

Учителката:

Иванчо:

В България числото „едно“ е известно само като „едно“. Какво „едно“? „Едно“ в понеделник—вдигаш го и почваш работа. „Едно“ във вторник—още не знаеш защо си го вдигнал. „Едно“ в сряда—вече е станало две, защото го обясняваш на всички! И накрая… „едно и половина“ — Пак от начало, ама вече с обяснения!

В Германия се пие най-много бира, във Франция – най-много вино, а в България се пие най-много… когато някой каже: „Айде, черпя!“

В Германия се пие най-много бира, във Франция — вино, в Русия — водка, а в България — когато някой черпи… първо ти казва „само една“, после „айде още една“, и накрая разбираш, че си ял на почерпка, а ти си пиел „на доверие“.

В Германия се пие най-много бира.
Във Франция - вино.
В Русия - водка.
В България - когато някой черпи… първо ти казва „само една“, а после те пита „още една ли?“

В Германия се проведе бирен фестивал. Най-много бира “изпил” перничанин, който гледаше събитието по телевизията — ама по етикета си личеше, че сменя каналите със скоростта, с която другите наливат халбите.

В КАТ:

В КАТ:

В Лондон двама пияни се качват на автобус. Единият се качва на втория етаж и още на първите секунди се връща целият побелял:

В Мишкинския зоопарк, вече трийсет и две години, за животните се грижеше бай Ефир Хайванчев. Хайванчев ги обичаше така, че дори Росица Кирилова, ако минеше набързо, би изглеждала като човек, който търси къде да си прибира документите. А и го пазеше от всякакви посегателства по-ревностно от Бриджит Бърдо, само че без да прави филми — направо с действия.
Един ден директорът Благо Звереджиев събра всички и обяви:

Хайванчев се обади, почти шепнешком:

Ефир преглътна забележката, отиде към лъвската клетка и какво да види: лъвът легнал по средата, навирил лапи и гледа в нищото като касиер, който е чул, че ще му търсят „счетоводно“ в 5 сутринта.

Само че на Ефир веднага му светна. „Щом лъвът не става, ще стане аз“, помисли си той и тръгна към препараторите. Взе кожата, метна я на гърба си и започна да тренира „лъвски“ стойки: мята грива, подвиваше опашка, ръмжеше така, сякаш утре му връчват почетен медал за дисциплина.
Препараторите се чудеха, но работата си е работа.
На девет часа министерската делегация пристигна. Министърът, както директорът очакваше, се лепна за клетката на лъва.
Ефир ръмжеше, посягаше с лапа към решетките, гледаше величествено — все едно лъвът току-що е излязъл от герба. Делегацията огледа, изслуша, кимна и си замина, доволна, все едно си е проверила „здравния статус на символната сила“.
Ефир едва си пое дъх, когато усети, че нещо се приближава зад гърба му — тихо, зловещо, с миризма на официална тревога.

Пот му потече по гърба. Пантерата обаче не го нападна. Наведе се и му прошепна:

В Перник една халба бира замества една банка кръв — само че вместо “кръводаряване” викат “мезедаряване”.

В Радомир съдят пустиняк, че не си е платил лютеницата. Съдията:

Магазинерът:

В Русия обявиха нов официален празник — Ден на трезвеността. Руснаците в шок: „Ама какво да правим без алкохол?!“
И веднага се появили идеи:
вдигнали тостове… с квас,
почнали да танцуват… на водка-склад,
и най-накрая решили най-важното — да пият „само по малко“… и така цял ден.

В Русия обявиха нов празник — „Ден на трезвеността“. Хората са в паника, защото не знаят какво да правят: ако не пият — трезви са; ако пият — пак не е празник. Най-накрая решили: на обяд ще си „вдигнат наздраве“ с минерална вода и ще се надуят от смях… да не изтрезнеят от радост!