Банкет с колеги. Седим, пийваме, хапваме, бъбрим си… По едно време гледам един новак – седи като вкаменен, мърда, оправя си вратовръзката, и нищо не взима.
Викам му:

Той:

Банкет. Мъж казва на жена си:

Бар в Дивия запад. Влязъл един огромен и много як каубой. Огледал се с мръсен поглед и процедил:

Всички замълчали и се хванали за чашите си, все едно ще дишат през слама. В този момент от ъгъла се обадил добре почерпен дядка:

Хората затаили дъх. Гигантът обаче само присви очи и изсумтя:

Дядката не се усети и продължил още по-нахално:

Тишина. Само капеше пот от челото на каубоя. Дядката се приближил съвсем близо, готов за беля, и изсипал в лицето му:

Настъпи паника — всички вече виждаха стрелба. Но гигантът въздъхнал тежко и казал съвсем спокойно:

Барак Обама умрял. След десет години започнал да му омръзва и решил да се поинтересува има ли още какво да се види. Помолил Господ да го пусне на Земята за малко „да провери как е положението в страната му“.
Господ се съгласил и го пуснал.
Обама слязъл в Ню Йорк, влязъл в един бар, поръчал си бира и попитал бармана:

Бармaнът се усмихнал широко:

Бармaнът се навел, извадил отдолу един глобус и го завъртял като диригент:

Обама се зарадвал, изпил си биричката и казал:

Барманът:

Барак Обама умрял. След десет години, като му омръзнало да „наблюдава отгоре“, решил да помоли Господ да го пусне за малко на Земята, за да види как се е развила родината му. Господ се съгласил и го върнал.
Обама кацнал в един бар в Ню Йорк, поръчал си една бира и попитал бармана:

Барманът се засмял и вдигнал брадичка:

Обама:

Барманът:

Обама:

Барманът извадил глобус изпод тезгяха, завъртял го гордо и казал:

Обама, щастлив, горд и доволен, изпил бирата до дъно и казал:

Барманът се усмихнал:

Барман към клиент:

Клиентът:

Барман към клиент:

Барман към редовен клиент алкохолик:

Пиянката трепереща:

Управителят чува, намръщва се и прави забележка:

Барманът, гузен, към клиента:

Клиентът притихва за миг, прави се на разсъдлив, после:

Бахмааму и жега... отварям хладилника и гледам как едната бира е “изяла” другата!

Баща и син на разходка. Минават през дъбова гора. Бащата пита детето:

Минават по-нататък и стигат до липова алея. Бащата пак:

Бащата се заканва да изненада дъщеричката си за Коледа — преоблича се като Дядо Коледа и тайничко оставя подаръка под елхата.
Обува червените ботуши, тръгва към стаята на момиченцето, пресмива се драматично и със силен смях пее: „Снегът вали, подаръци — знай…“ и изчезва от погледа.
Детето поглежда майка си и подозрително пита:

Бащата се прибира късно вечерта и заварва сина си на вратата.

На следващата вечер пак същото. На по-следващата — и пак.
Накрая синът не издържал и попитал:

На следващата вечер синът звъни. Отваря една кака по халат и пита:

Къснят ѝ се: вкарала го вътре, след малко му донесла една сладка кифличка.
Детето се връща към вратата:

Донесла му втора.
Пак след пет минути:

Донесла му трета кифличка… ама вече била “стегната” и му дошло в повече.
Облизал само отгоре захарта, а кифличката я метнал някъде настрани.
Прибира се в къщи и бащата пита:

Без да искам разлях кафе върху клавиатурата. Сега която и буква да натисна, излиза само “Ммм…”.

Бележка до жена ми:
„Отивам да си оправям нервите. Ще се върна късно… и не питай дали съм закъсняла заради лекари или заради чаши.“

Бележка за домакини:

Бележка за млади домакини (и не само млади):

Берлин. В препълнения офицерски ресторант пиян полковник от СС внезапно изкрещява, удряйки с юмрук по масата:

Всички присъстващи многозначително поглеждат Щирлиц…

Беше красива, умна…! И аз да го мисля ли това време да изтрезнявам — то без нея си трезвен само на теория!

Бизнес по руски.

Стиснали си ръцете и се разделили. Единият тръгнал да търси парите, а другият — камиона с кафето.

Бира с лед дере стомаха, вино с лед цапа кръвта, уиски с лед клати червата, текила с лед сваля нервите. Май че ледът е най-опасното отровно нещо!