Американец лети от САЩ за Англия с авиокомпания „Бритиш Еъруейс“. След излитането набързо удря няколко големи бири и заспива… направо върху пътеката в самолета. Стюардесата го буди, размахва го по рамото и го пита:

Той мъчи очите, прозява се и едва казва:

Американец, руснак и българин попадат в ада. Дяволът се изсмял и казал:

Първи американецът.

Първи удар — металът се огъва.
Втори удар — плочата се прегъва като консервена.
Трети удар — тряс! и плочата изчезва.
Американецът се задавил тихо, но успял да не вика…

Втори руснакът.

Първи удар — нищо.
Втори удар — нищо.
Трети удар — пак нищо.
Руснакът възторжено:

Дяволът му вдигнал палец:

И добавил:

Дяволът гледа българина и пита:

Българинът погледнал руснака, паузирал драматично…

Американецо, немецо и българино се сбрали да спорят кой се е напивал по-добре „на мотика“…
Американецо:

Немецо:

Българино:

А на мене ми е едно такова сухо у устата… та не моам да ѝ викна: „Хей, мацко!“

Американски бар. Влиза жена и поръчва две кафета с водка.
Барманът:

Жената:

Смехът и историята продължават години наред — все две поръчки.
Накрая жената влиза пак и поръчва само едно кафе.
Учуден барманът:

Жената:

Американски военен център. Командирът, бесен, влиза в складовото помещение и пита:

Мълчание! Командирът пак:

Един редник:

Командирът:

Американски турист пристига у дома на свой български приятел. След дълго кафе, ракия и приказки американецът казал:

Българинът го води из стаите — хол, спалня, кухня, дворче, барата. Американецът зяпва:

Българинът се усмихнал:

Американците измислиха „таблет“. Ние измислихме „таблетка“ — да я пием по цяла нощ, все едно е връзка!

Американците най-после откриха в Ирак оръжие за масово унищение: 12 кашона водка, оставени от руски специалисти още през 2000 година…
Ефектът е същият — само че вместо да избухне война, всички просто се пускат на танци и забравят къде са партиите!

Анонимният алкохолик е човек, който пие толкова усърдно, че най-накрая забравя и защо е започнал.

Арабски шейх решил да си прибави към колекцията и още една военна машина. След дълго чудене какво му трябва “най-много”, решил да си вземе и бомбардировач. Казал си: „Щом е боен, ще е и майсторски!“, и заминал за Русия.
Купил самолета, качил се и го подкарал към вкъщи. Летял си той, доволен, и по едно време на таблото изскочил надпис:
„Внимание — три Ф-16 ви атакуват!“
Шейхът се стреснал, огледал се в кабината и намерил наръчник. Разлистил го и пише:
„Ако светне надписът ‘Внимание — три Ф-16 ви атакуват!’, натиснете синьото копче.“
Натиснал го — и “БАМ”! Трите Ф-16-ки гръмнали като хартиени.
Шейхът се усмихнал доволно и продължил да лети. Но по едно време пак надпис:
„Внимание — десет Ф-16 ви атакуват!“
Пак наръчникът, пак копчетата — този път пише:
„Натиснете зеленото копче.“
Натиснал — “БАМ”! Разлетели се ракети, разхвърчали се самолети… и десетте Ф-16-ки “пукнали” за секунди.
Шейхът вече се чувствал като генерал. Обаче след малко:
„Внимание — двадесет Ф-16 ви атакуват!“
Ошашкан, бързо търси наръчника:
„Натиснете червеното копче.“
Натиснал го — и точно тогава зад седалката изскочил един пиян руснак, хванал шейха за рамото и изкрещял:
„Отстъпваш бе, господине… това не е за теб — това е за мен!“

БЪЛГАРСКО Е…
Българско е да си купиш „премиум“ телефон за 1 300 лв., а после за морето да изкараш 80 лв. — метнато едно „всичко включено“ по документи, а реално: готвено от леля, апартамент под наем при познат, и накрая да ти остане толкова, че да ти стигне само за автобусната.
Българско е да взимаш всеки месец по-малко, отколкото си обещал на себе си. И понеже обещанията не горят, така — години.
Българско е да работиш 5 месеца „на далавера“, без заплата, и когато най-накрая дойде разговорът за пари, да ти кажат: „Спокойно, ще видим… следващата седмица.“
Българско е да имаш работа, ама да те прехвърлят на “още нещо”, че да се “съберат двата края”. И двата края да ти тропат на вратата всеки ден.
Българско е да изплащаш наведнъж: кредит за кола, за ремонт, за техника, за дреболии… и да ползваш само две неща — едното е надеждата, другото е оправданието.
Българско е сам да си смениш крушките, маркучите, радиатора, ключовете, парното, и да ти остане време да оправиш и телевизора. А на жена ти — само да ѝ се възхитиш как “пак някой трябва да се обади”.
Българско е като ти падне телефона в мазето, да не го вадиш. Вадиш духа си. Защото ключът… е забравен. На село. И „някой“ трябва да дойде. „Като може“ — да.
Българско е да прекрачиш чужда тераса от втория етаж, понеже си заключил вратата отвътре — и да си кажеш: „Няма страшно, то нали сме България.“ И после да ти кажат, че не е здравословно да си герой.
Българско е да си способен човек, но автоматът за кафе да те превъзмогне. И същевременно да си единственият, който може да направи дискусия в социалните мрежи по 14 часа, без да спомене нито една граматика.
Българско е да не ти е ясно къде се слага „й“, но пък да си кандидат за министър — важното е да е „в правилната посока“.
Българско е да живееш за петък — и в него да се поберат: почивка, обещания, дисциплина и поне още една драма, че да има какво да разказваш после.
Българско е да си пренесеш зелето до мазето, да ти стане лошо от работа, и четири дни по-късно да се върнеш — не по стъпалата, а по махмурлука.
Българско е да имаш отбори на хартия — 56 професионалисти, 42 контузени, двама “хванати с нещо”, и накрая да вземеш бронз с късмет, че съдбата е фен на “нашите”.
Българско е да имаш 14 000 футболисти и все да питаш: „Кого ще ударим?“ Нали така работи.
Българско е да не си прочел две книги, но да си намериш работа за 3 800 лв. — защото там не искат мозък, а “връзки и постоянство”.
Българско е да си най-умният според теста за IQ… и пак да си учителка, назначена на сила, защото системата обича стабилните поражения.
Българско е да си супер човек, но и супер изчерпан — и да се държиш като политик: много приказки, малко действия, огромно „утре ще оправим всичко“.
Българско е да обещаваш безкрайно. Изпълнението е за чуждите държави.
Българско е да се оплакваш. От здраве, от работа, от цените, от съседите, от държавата… от всичко — всеки ден, все едно е национален спорт.
Българско е ремонтът на колата ти да струва колкото да я подмениш… и въпреки това да го отлагаш 18 пъти. После идва майсторът, гледа я и казва: „Аз мога, но трябва друг майстор. Тоя тук… не е от моята вселена.“
Българско е да спориш до бой пред 42-ма свидетели, после всички да кажат „нищо не видяхме“, битият да плаща разноските, а вие да се прегърнете в крайна сметка, щото “та нали сме си хора”.
Българско е двама братя да не си говорят 30 години заради делба на орехи и половин обора — и накрая да се поздравят само на погребения, че там всички са “като роднини”.
Българско е да внесеш алкохол в заведение. Не за да те обслужат по-добре — а за да ти е евтино да страдаш.
Българско е да се чувстваш зле, ако не можеш да крадеш на работното място — и да завиждаш на колегата, който “просто си знае работата”.
Българско е да купиш: книжка за кола, диплома за образование, работно място, и накрая “завод за един долар”… все едно съдбата се продава на пакет.
Българско е да рискуваш живота в мисия — и после парите да ги пръснеш за барове, спа и “само един път да поема въздух”.
Българско е двама селяни да набият двама командоси от френския легион. И накрая да е виновен системният администратор, че не е блокирал комбатите.
Българско е да се грижиш за детето си… докато не стане пенсионер. После да го гледаш отново — само дето този път да ти казва “ти ще ме слушаш”.
И накрая — българско е да те уредят на работа “по шуробаджанащина”, да ти вземат корекцията “приятелски”, и ако не стане: “Вината е в корупцията, не в нас.”

Баба Марта, а и двамата й братя — Януари и Февруари — решили, че като ще управляват зимата, поне да имат „какво да топлят“ хората и себе си. Та в избата — бурета, мезета, мерак… Всичко наред.
Януари обаче от самото начало налегнал настинката — „само да поддържа тонуса“ — и през час-два се отбивал.
Като се усетил Февруари, половината запаси вече били „на инспекция“, тоест — изчезнали.
Февруари стъпил на власт и първо направил проверка. Видял празни бурета, намръщил се, почесал се по челото и решил да е по-умерен:
„Ще пием по малко — да остане за Баба Марта, все пак тя е главната в пролетния празник.“
Само че след два-три дни и него го хванало нещо — такова, че без „течна енергия“ не ставал от студа. И понеже бил принципен, не оставил нищо. До края на мандата — нула. Празно като лозарска легенда.
Дойде Баба Марта. Първата работа — избата.
Тя вдигнала капака, видяла празното буре и — направо се разлютила:
дни наред бълвала огън и студ, редувала слънце с порои, па после пак студ — като че ли времето й било мандат с извънредни правомощия.
А когато най-сетне се успокоила, започнала да мисли:
„Голяма работа — те пили, настивали и си харесвали! А аз после трябва да обяснявам на всички защо няма жито… и защо няма вино.“
И затова Баба Марта е толкова непостоянна — щом някой й драсне клечка, тя връща огъня… в природата.

Баба Меца отворила горска кръчма. На входа си седи Вълчо и гледа как народът влиза—ама всеки път с усмивка, все едно си е намерил сметката. По едно време пристига Зайо Байо и се запътва право към бара.

Излизат. Вълчо се мръщи:

На другия ден пак същото. Зайо влезе, а Вълчо на входа се е разплюл да чака.
Зайо извика:

Излязоха. Вълчо бесен — едва дишаше, ама и вече не му беше смешно. Набил Зайо, поизмъкнал се и изчезнал.
На третия ден пак идва Зайо. Вълчо го изгледал като гръмотевица:

Зайо се усмихнал и от вратата викнал на баба Меца:

Бабата на моя приятелка все казва:

Бабата разбра, че компотът вече е „станал“, едва когато дядото я погледна строго и попита:

Бабата разбра, че компотът е започнал да ферментира, когато дядото я погледна подозрително и рече:

Бай Генчо от “Винпром” всяка вечер си викаше: „Айде, още малко за вкъщи!“ — и вместо да си донесе документи, носеше цели кашони с винтове… после се чудеше защо у дома все нещо „хруска“ и никога не намира двете еднакви чаши.

Бай Пешо се събудил сутринта, погледнал чашата до леглото и като разбрал колко е изпил предната вечер, сам си казал: „Браво, Пешо… този път поне си си платил навреме—на сутринта!“

Бай Трифон от Врачанско като пусна видеото, че как му се готви на скара, и се почна целият блок да мирише на дим… свали шапката и рече:

Банкет по български: