Само половин час сме на тази дегустация, а ти вече си на четвъртата чаша!
Спокойно—убедена съм, че още преди да започне броенето вече водим в класацията!
Сега като си пия бирата, се сещам с насмешка за това какво все ми крещеше жена ми: „Избирай — бирата или аз!“…
Е, аз избрах бирата… и сега всеки път като отворя буркана, тя ми вика: „Ето, пак ме заместваш!“
Седни, брат. Какво ще пиеш?
Същото, каквото и ти.
Добре, две бири.
И за мен две.
Сине, виж баща ти дали се връща от казиното.
Да, мамо, връща си.
По кой вход влиза?
И по двата — казва засмяно момчето. — Нали е сигурен, че все някой ще го пусне.
Сине, ела да пием по една ракия заедно.
Ама татко!
Аз ти помагах за домашните!
Сипи още една ракия!
Ма нали пихме по две вече?
Ех, ти за подсилваща доза не си ли чувал, бе—за да ни удари “третата” само на хубавото!
Скоро четох някъде, че една болест можела да се лекува само с водка!
По дяволите… а къде се взема, че да я лекувам по-бързо?
Скоро четох някъде, че има болест, която се лекува само с бира...
Е, браво! А къде се прихваща — да не би да е от комарите?
Скъпа, да излезем на романтична разходка?
Толкова ли не можеше да не се моташ в магазина, а да си вземеш бира на връщане от работа?!
Скъпа, днес във фирмата е тържество. Може ли след работа да ме закарат по-късно?
Защо?
Защото, като кажат „Честито“, аз ще се изгубя в наздравиците… а без мен после никой няма да стигне до истината.
Скъпа, зарязах цигарите…
Сериозно ли? Ей, браво! Най-сетне! А защо си намръщен?
Ами… не помня къде ги оставих!
Скъпа, как предпочиташ вечерята?
Предпочитам я топла и с характер—да ме обгърне, да разбуни апетита, да разкрие в мен нова страна на страстта и да ми донесе пъстра гама от вкусове, които дори не подозирах, че съществуват...
Ми да ти я поднеса направо с баница, но да не бързаме с мярката, а?
Скъпа, като ми се припие ракия — да ме събудиш!
Аз откъде да знам кога ще ти се припие?
Няма проблем — ти само ме събуди! Разчитам, че като ме чуй да шепна „още малко“, ще се сетиш, че вече съм стигнал до ракията.
Скъпа, кафето те прави невероятна!
Но аз не съм пила!
Тогава защо пък аз съм… и продължавам да те гледам, сякаш не съществува нищо друго?
Скъпа, къде е бутилката уиски?
Пръснах си я по нервите!
Какви нерви?
Твоите!
Скъпа, реших! От днес спирам да говоря с теб.
Но защо? Кой тогава ще ми казва сега: „Моето момиче, няма да закъснеем“?!
Скъпи, взе ли ми шоколада от магазина?
Скъпа, не знаех какъв точно шоколад обичаш, затова взех шоколадовата торта… с допълнително „усилено“ кафе!
Скъпи, колко страхотна рокля! Цялата в домати и краставици!
Махай се бе, идиот! Не виждаш ли, че ми е зле… не са ми модни идеи, а салатата се разля!
Скъпи, прибрах се! Носa вино, ще напълня ваната, ще запаля свещи… разбираш ли какво ти намеквам?
Абе, няма нужда от намеци, като искаш—кажи направо: ще късаш ли сметката на тоя романтичния водопровод?