Ако това е въпрос — “не”. Ако е предложение — “да”. А ако е шега — “още малко”!
Пешо, сипи по едно!
Ама аз не се казвам Пешо…
Е как така—не сменяй темата, ами сипи!
Пешо, случвало ли ти се е да пиеш гаден компот?
Даааа…
А какъв беше?
Мно’о вкусен!
Пешо, снощи те чаках в кафенето, ама ти не дойде…
Как да дойда бе, вечерях с една 17-годишна…
Е, па това е незаконно!
Знам… ама беше с етикет…
И на етикета пишеше: „еднократна употреба“ — не се пипа.
Пием не от кеф, а от задължение! – надпис на селска кръчма.
Все пак, ако може и на кредит… ще се разпишем!
Пич, „преспивам“ глагол ли е?
„Преспивам“, приятелю мой, не е глагол… То е предупреждение — значи, че ще заспя и утре. Цял ден.
Пиша книга: „50 начина да отвориш бутилка… без да си изгубиш нервите!“
А със сила пробва ли?
Не. 51-ят начин е да я отвориш с нерви… но от друг.
Пиша роман „50 начина да се поканят хора на гости…“
Само с покана по телефона пробва ли?
51 начина… с повторно обаждане!
Пиян ли си?
Не.
А защо ми се струваш на две?
Пиян ли си?
Не.
Кажи „от многоклетъчните гъби само плесените и дрождите нямат истински хлоропласти“.
Пиян съм.
Пиян съм като метро!
Защо като метро?
Защото всеки спира на спирка… и пак никъде не стигам!
Пияницо, в колко часа се прибра?
В 9 на смяна!
Лъжеш — прибра се в 6 сутринта!
Ами 9 на смяна колко е, бе, ма?
По какво познаваш, че е Великден?
По това, че ям козунак… и си го топя в лютеница.
Подай ми ракия, малко лимон и само лед, че да не ми стане тежко!
И к’во ше правиш с това?
Мекици!
Подсъдими, обяснете защо сте нападнали така брутално г-н депутата? Казвате, че сте го пребили, че сте му счупили и двата крака, после сте му пъхнали в джоба пачка банкноти и накрая сте му сложили на главата мигащата синя лампа от колата му!
Ами, господин съдия… бях пиян! Аз му викам: „Г-н депутат, кога най-после ще престанете да крадете от хазната и да мислите за народа?“ Той ми се обръща и ми казва: „Крал съм и ще крада — а ти какво ще ми направиш?“ Ми… квото можах, направих! Показах му, че съм разбрал „как се краде“… и че даже имам собствена версия на мигащата „синя сигнализация“!
Помниш ли как едно време имаше онези маркери, дето ако спираха да пишат, им духашме и пак тръгваха?
Помня… и тогава кво?
Излиза, че аз съм маркерът! Само да ме духнеш малко и започвам да пиша… ама само глупости!
Понякога имах проблеми с диетите.
Наистина ли? Какви?
Не ми харесваха калориите му!
Преди да седна, винаги се чудя коя маса е най-подходяща! - казва Пешо на приятелите си.
А след като свърши — се чудя коя компания съм успял да обера… че още ми искат “още една”!
Преди мамо мислеше, че като влезем в новия ред, всеки месец ще ни падат суми от небето, но май вече се поуспокои.
За строгите условия ли?
За поскъпването на ракията — като е по-скъпа, и надеждата е по-евтина.
Преди мислех, че няма грозни жени. Сега разбрах, че има.