Тате, ти в казармата ходил ли си?
А там с приятели правехте ли „самообучение“ по тъмно?
Правехме, да. Нямаше как иначе.
Пиехме я, пък и водка — и коняк даже.
А сержантите не ви гонеха ли?
Как ще ни гонят. Ние и тях черпехме!
Тате, айде повече не води приятелите си в казармата!
Тате, тоз хладилник за какво е?
Тате, тате, защо все: ракия та ракия?
Щото съм с махмурлийски разсъдък, сине.
Татко, а защо ти е все червен носът?
Заради това, че ги ядеш ли?
Не, заради това, че постоянно ги пробвам!
Не мога, синко, много съм зле — в спешното съм!
Леля продава старата кола!
Е, сега и да ми става каквото ще — идвам си!
Толкова ми се иска да дойде за мен принц с часовник на джоба!
Не, за мен по-добре без часовник.
Ама защо? Нали звучи романтично — да те чака до секундата!
Аха… а на теб ще ти е приятно ли да ти се оправдава “само за пет минути”, ама после “за още пет”, защото принцът е точен — точен за закъсненията.