Скъпи, съжалявам, че ти развалих вчерашната почивка. Да взема ли сладолед за да ти се извиня?
Искам цяло барбекю — с месо, салати и без да ми пипаш музиката!
О, Боже… колко лесно се купуваш с вкусотии!
Снощи изпих две бири, три уискита, една водка и четири ромa и на сутринта нищо ми нямаше!
Как така, бе?
Нищо ми нямаше — само портфейлът… беше си все там, но парите ги нямаше.
Според мен, вие имате нужда от малко алкохол и повече спорт.
А според мен, вие сте невероятен доктор… щом толкова точно познавате какво да ми кажете, за да не ми се прави нищо.
Спри да пиеш!
Какво пък толкова?!
Последният ти алкохолен тест просто изчезна… още преди да го прочетем!
Стига си пил, че на детето му се вдигат такива изродски настроения, че вместо да прохожда… започва да те гледа с укор, сякаш ти си закъсал!
Сто грама ракия.
Барманът, както винаги, налял по малко. Селяндото:
Защо ми сипа по-малко?
Ами, вие сте казали “до горе”, ама чашката е по-малка.
Добре, ама аз и без това не съм стиснат — що не я допълните?
Ами аз да ви допълня… ще стане “до тавана”.
Е, щом не сте сляп, поне да не сте и надменен.
Стоянчо, стига с тези оправдания — всеки път като излезем, изчезваш при “приятелите” си и пак ли си пиел?
Какви ги говориш сега?! Нали и ти писа с нас?! Просто ти още тогава се прибра по-рано, че не си помниш!
Странно: поканила съм те да изпием по едно за моето здраве, а ти вече си на петата!
Извинявай, не се тревожи — просто се опитвам да стигна до твоето ниво… по-бързо.
Струва ми се, че след вчерашния купон направо се разпадам…
Как така? Нали само малко се напи.
Малко?! Аз “само малко” не разбирам! Къде е останалото?
Тате, Мамо казва ли ми, че съм хубав принц ли?
Не, сине… ти си просто пълна бъркотия!… от безсъние и сладки приказки!
Тате, вярно ли е, че лекарят ми каза, че ме е родила една луна?
Не, сине. Луната изобщо няма вина. Вчера те „донесе“ доставчикът от магазина. А миналата седмица те „настаниха“ едни твои приятели от кол центъра… Я стига, време е да спреш да пиеш!
Тате, защо си с толкова тъмни кръгове под очите?
От нощите, сине.
Колко ли спиш тогава?
Не спя… само ги гледам как си почиват.
Тате, имаме задача от училище: да опишем неудачна шега.
Неудачна шега, сине, е когато майка ти те прати да занесеш домашното в клас и ти го забравиш… ама то да стигне при учителя като снимка в групата — вместо в тетрадката.
Майката:
Я стига глупости! Неудачна шега е, когато баща ти ми каже, че “няма проблем” и че “ще оправи всичко”… а после се окаже, че е настроил Wi‑Fi вместо прахосмукачката.
Тате, какво означава „ни мерак, ни мерал“?
Представи си: салата, пица, домашно сладко, смях до сутринта… Представяш ли си?
Да.
Е, тогава това е „мерак“ — всичко останало, включително семейното събиране в неделя, е „ни мерак, ни мерал“…
Тате, какво стана с новата учителка по математика? Нали уж ще ви “подреди” уроците?
Не, не ни подреди… Засега само ни кара да смятаме на бързо — и всички вече сме на хартия, с главата в квадрат.
Тате, мисля, че си обладан от хладилника!
Това изобщо не е вярно, Мими…
Ама тате, всеки път като кажеш “само една бира”, хладилникът ти се отваря сам.
Тате, може ли да върнем празните буркани и да купим сирене?
Може, бе, може… И изобщо — ако не бях аз, не знам какво щяхте да дъвчете!
Тате, не мога да разбера как така небето все се върти над нас?!
Абе, ти да не си намерил шишето с ракията и да не го разклащаш нарочно?!
Тате, ние българи ли сме?
Млъквай и си довърши шопската!!!
Тате, с какво нашето поколение се различава от вашето?
Ами, ако аз се напия, на сутринта ще се чудя къде съм, защо съм там и кой ми е прибрал телефона.
А ако ти се напиеш, на сутринта ще се чудиш само едно — кой те е тагнал в историята, която очевидно не помниш, че си снимал!