Какво правиш бе, нали докторът ти каза само по едно хапче на ден?!
Това и правя… днес го взех, само че започнах от вчера.
Келнер, една каса бира, две шишета водка и сметката!
А защо сметката още сега?
Защото е 21:55… след малко ще е забранено да ми сервирате — искам поне документите да са ми в ръка!
Келнер, това кафе е с плуващи частици!
Г-н, кафето е „плътенo“… просто чашата не е измита и сте си поръчали и следобедната утайка.
Кириле, пак си се насвяткал, пияница!
Ми к’во да правя като барманът е глух! Аз искам водка с лед, пък той ми носи „Водно К“…
Киро, как е новата мацка?
Първоначално я измерих с един поглед, все едно гледам дали ще издържи на студ.
И?
И като я видях как метна тенджерата с манджата, наля си от казана и си седна да си свири спокойно… рекох: това е моят човек — не мери куража, направо си го сервира.
Кой е най-добрият “салат” за душата?
Лук, ябълки и ракия!
Ама защо лук?
Лукът вдига очите, ябълките ги подслаждат, а ракията дава мъдрото “къде да ги насочиш” — към човека, който най-много ти е в главата!
Кой пръв намери човека, който не даваше признаци на живот?
Аз.
И какво направихте?
Както обикновено — първо го закарах в спешното, а после в психото… за всеки случай да видят дали наистина е умрял.
Малко, сиво, седи на оградата и от никого не се крие – що е то?
Гълъб с „пушка“: каца си, гука… и все едно пази реда.
Нали знаеш, че не може твоят късмет да се гради върху нечий провал?!
Абе, аз не съм ти дърпал бастуна, бе!
Обичаш ли ме?
Обичам те.
Ами тогава спри да ядеш шоколад!
Е, чак пък толкова не те обичам… че да ми се отказва!
Петров, защо закъсняваш всеки ден? – пита шефът.
Ами вие ми казахте: „Закъснявай, но да си точен по график!“ – отвръща Петров.
Пешо, пак ли си се напил, бе?
Как да не… Нали продавачката е глуха! Аз и поръчвам ракия, а тя ми носи „Рая“!
Плакала ли си, та очите ти така блестят?
Не! Само си налях малко… и си ударих една водка.
Скъпа, снощи ме посети Феята на късмета и ми остави цяла торба монети!
Чудесно… Само внимавай да не дойде и Феята на сметките, че тогава ще ти ги събира на вноски.
Скъпи, престани да пушиш толкова много! По телевизията казаха, че цигарите убиват 500 души на ден!
Спокойно, аз съм българин… ако и аз умра, ще има поне кой да ги брои!
Скъпи, ти нали преди си вечеряше в 8, а сега започваш в 7…?
Да не го изненадвам. Организмът иска плавен преход, а не внезапни приключения!
Съседке, гледам внучето ти пак дойде на гости! Помага ли?
Помага, и то страшно! Вчера помогна на дядо си да „подреди“ пенсията… така добре, че не остана нито левче за утре.
А бе, братле, к’ва ракия си ми дал?! Всяка вечер като налея 2-3 чашки и почвам да споря с телевизора!
Радо, казах ти, че ракията е “скандална”…
А бе, каква е разликата между компютъра и човека?
На компютъра, колкото и да му налееш програми, поне почва да работи… а при човека, колкото и да му налееш акъл, пак остава “буфериран”!