Штирлиц минава покрай падаща стълба.

Щирлиц пристигнал на уречения бар със свръзката си и поръчал на бармана 100 грама уиски.

Щирлиц замислено погледнал празните чаши и си казал:

Щирлиц се качва в самолет. Сяда, закопчава колана, поглежда мрачно през прозореца и си спуска сенника. Тъкмо приближава стюардесата и той, с нотка тревога в гласа:

Щирлиц трябва да се срещне със свръзката си от Русия в някакъв германски бар. Отива, сяда на бара и казва:

„Ясно — свръзката е пристигнала“ — мисли си Щирлиц…

Щом мравките могат да носят по десет пъти теглото си, спокойно пуснете 70 грама мравки да ви “товарят” бутилка ракия — те поне няма да питат какво им е заплатата.

Явно пиян клиент прави знак на бармана, надвесва се над плота и пита шепнешком:

Явор Колев си криел профила и снимката, за да не му ги „пишат“ хората и да не го намират… (или пък за да не му напомнят, че си има работа ;-))

Сериозно! Някой знае ли линка на Явор Колев? Ще получи една бира — обещавам, няма да му пращаме нищо… освен поздрави! 😀

Ядене без подправки е, като котка без мяукане! Няма го онова „нещо“… Съвсем безвкусно!

Яко дрогиран се прибира вкъщи. Без да каже и дума, сяда на масата и почва да рови хладилника като археолог — мълчи, яде и само от време на време бърше уста с ръкав. Баща му го гледа, разтреперан, как изчезват две тави и половин буркан кисели краставички, и казва:

Яко пиян мъж излиза от ресторанта, защото вече затварят. Едвам влачейки крака, стига до първата кола на паркинга и я потупва по шофьорската седалка през прозореца.
След минута въздъхва и казва:

Отива до втората кола, пак я потупва отстрани към седалката и отново:

Минава човек и го пита:

Пияният се усмихва:

Само дето ако не бях си приглади… *само една* косъмче и не бях разкопчал копчето на ризата с лявата ръка, изобщо нямаше да личи, че съм се напил.