И тогава за първи път разбрах, че не алкохолът ме обърква… а изборът ми за кола.
Барман, за мен едно обичайното!
Обичайното?! Господи… Охрана! Изхвърлете го тоя! Нали каза, че днес сме на „безалкохолно“, а той пак поръчва „каквото има“!
Брат, като пия, не ме е страх от никого!
И от шефа ли?
От шефа… не, само от заплатата не бях толкова пил!
Брат, ти кефиш ли се на ходене по кръчми?
Не бе… жена ми ми казва: „Пий си у вас, че иначе няма кой да ти плаща сметката.“
Братле, не бях чак толкова пиян!
Беше, бе! Искаше да те закарам, ама първо се обади да питаш кой е ключът… и защо “купонджийката” е у тях.
В кръчмите не вали — понеже като дойде дъжд, всички се местят под чадърите…
Ама аз искам отпуската ми да е успешна!
Спокойно — избираме дата, викаме приятели и като завали, казваме: „Ето, почваме почивката!“
ВОДАЧ — човек, който твърди, че “просто се движи”, докато реално контролира изцяло съдбата на всички пред него.
ДРУГ ВОДАЧ — онзи, който вижда празнина там, където на вас ви се струва, че има закони, правила и разстояние.
ШОФЬОР — професионална титла за водача от предното изречение, само че вече с уверението, че на него “му се полага предимството”.
АВТОМОБИЛ — колата, с която той се движи… и с която смята, че светът трябва да се нагоди.
АВТОМОБИЛ “СОЦ-ПРОИЗВОДСТВО” ИЛИ СОЦАВТОМОБИЛ — возило, което не може да бъде изпреварено, а единствено *оповестено* с клаксон: “Колега, размисли!”
ГОЛФАР — водач на Фолксваген Голф, който отговаря поне на едно от условията:
1. Кара като че ли е завършил курс по “гледане в страничното стъкло без очила”; 2. Колата му изглежда така, сякаш някой е “тунингован” предимно собственото си самочувствие; 3. Озвучава улицата с музика, която звучи по-добре в завоя, отколкото в ухото на човека до него.
ГАД/МРЪСНА – друг водач, който ви изпреварва с маниер, все едно ви прави услуга.
КУЧИ СИН — шофьор на соц-автомобил, който *ви заобикаля* в момента, в който вие още мислите дали да тръгнете.
КАМИКАДЗЕ — водач, който има само три режима: “газ”, “още газ” и “газ, но с опит за съединител”. По принцип изпреварва всичко, което настигне — дори и разума ви, ако сте успели да дишате.
ПЕШЕХОДЦИ — уникален вид хора, които са убедени, че пътната обстановка е създадена специално за тяхното пресичане. Разделят се на пет типа:
1. Беззащитни оптимисти, които “ей сега ще им покажа аз”; 2. Овчи глави, пресичащи по принципа “ако има път, значи има място”; 3. Камикадзета без автомобили, които поне са последователни — тръгват направо; 4. Луди или пияни екземпляри, за които спирането е мит; 5. Диви, плашливи видове, които *уж* гледат, ама явно гледат в друга посока.
ДЕЦА-ПЕШЕХОДЦИ — малки философи, които вярват, че вие сте длъжни да ги забележите *преди* да се появят. И като ви изненадат — как така сме виновни?
ПЕШЕХОДНА ПЪТЕКА — бяла лента, която западноевропейските туристи приемат за обещание, а ние — за декоративен елемент.
УМЕН ПЕШЕХОДЕЦ — пешеходец, който вижда пешеходна пътека и веднага решава да я подмине, “за да не пречи на трафика”.
КРЪСТОВИЩЕ — място, където всички са сигурни, че тях ги слушат правилата.
СВЕТОФАР — устройство, чиято работа е да напомня, че някой друг има право да тръгне първи.
МИГАЧИ — колоритна светлинна декорация, която се включва само при крайна нужда, защото иначе разсейва шофьора от най-важното: егото.
ДЕСЕН МИГАЧ — мигачът, който присъства само за статистика.
ЛЯВ МИГАЧ — мигачът, който съществува само в спомените на хора, които вече са стигнали до целта.
ПЪТНА МАРКИРОВКА — бели и жълти знаци с неизвестна функция, вероятно за украса или за лотария.
ПРЕКЪСНАТА ОСЕВА ЛИНИЯ — знак, който означава: “изпревари!”, но само ако имаш настроение за приключение.
НЕПРЕКЪСНАТА ОСЕВА ЛИНИЯ — знак, който означава: “не изпреварвай!”, но повечето го четат като “не изпреварвай *още*”.
ЛИПСА НА ВИДИМОСТ — универсален предлог за това “да не предприема риск”… който винаги се пропуска, щом някой друг стане рискът.
СКОРОСТ — стандартът, който всички знаят, но никой не следва, когато “има защо”.
НЕКАДЪРНИК — водач, който се движи по-бавно. Не по-бавно *от правилата* — по-бавно *от вашия план*.
НЕЩАСТНИК — онзи пред вас, който на жълта светлина още си мисли, вместо да осигури на всички ускорение и нерви.
ПРЕСТРОЯВАНЕ — изкуството да преминаваш през ленти като през коридор в дом на приятел: без план, но с увереност.
БЛЪСНАТ ПЕШЕХОДЕЦ — смъртоносна комбинация “заобикалям друга кола, защото ми е неудобно” плюс резултат “ами то човекът се беше появил”.
СОБСТВЕН АВТОМОБИЛ — вашата кола, която винаги е изрядна, винаги е предвидима и винаги е невинна.
ЛЕНТА ЗА НАСРЕЩНО ДВИЖЕНИЕ — мястото, където навлизате:
1. Когато изпреварвате; 2. Когато вземате ляв завой с логиката “на мен ми е по-късо”.
КАРУЦАР — човек, който или кара каруца, или кара така, сякаш живее на поляна и правилникът му пречи.
СОФИЯНЦИ — шофьори от столицата, три вида:
1. Умели, които в трафика са като танци с препятствия; 2. Мисионери — раздават напътствия на провинцията, но тихо се учат от местните КАТадки; 3. Нетипични — излизат извън града и поведението им деградира до “местен абориген, който е чул за пътната лента”.
ОСЕВА ЛИНИЯ — маркировка, която за вас е ориентир, за другите е предложение, а за насрещните е “няма значение, той е длъжен да се съобрази”.
КЛАКСОН — звукова молитва, която се използва:
1. Когато соц-автомобил не се е махнал; 2. Когато пипкав пешеходец с патерици не пресича на бегом; 3. Когато някой вдига настроение с неправилно престрояване, било то в София или в друг град.
И накрая:
ПЪТИЩА —
1. Лунапарк за “блъскащи се колички”; 2. Основен приход за погребални агенции в мирно време.
ШОФЬОРСКИ КУРСОВЕ — училища, където вместо да учат реално шофиране, обучават “как се става камикадзe” — с диплома, но без нерви.
ШОФЬОРСКА КНИЖКА — документ, който доказва, че си правоспособен… или поне, че си успял да минеш през процес.
ОТНЕМАНЕ НА ПРЕДИМСТВО — спорт за всеки водач: слава Богу, че най-добрите са вие.
ТИР — демон на шофьорската митология, който се движи като експресен влак, но с волан.
РУМЪНСКИ ТИР — демон, който спира където му падне.
ТУРСКИ ТИР — демон, който ще мине през вас, дори да трябва да мине през самия смисъл на “вас”.
КРАЙПЪТНИ ДЪРВЕТА И СТЪЛБОВЕ — колекция от ловци, специално обучени да чакат невнимателните.
АЛКОХОЛ — гориво, което превръща водача в по-уверен в посоката… към небето.
СМЪРТ — страшна само за този, който вярва в правилата.
И затова на пътя всички са спокойни — защото смъртта е само веднъж в живота… а нервите — всеки ден.
Веднага спрете да пушите, иначе ще си развалите зрението! — категорично заявил лекарят на пациента.
Знаете ли, докторе, аз съм стар човек и… ми се струва, че вече съм виждал всичко.
Чудесно! Тогава поне ще спрете навреме — да не ви се стори, че виждате още една цигара в пепелника.
Вие все пак някакви културни заведения не посещавате ли?
Ех, и Вие! Скъпо е. Аз си правя култура у дома — пускам филм и му викам „директно от екрана“!
Вие какво си взимате за безсъние?
Само по две ракийки на всеки час.
И като ги пиете, заспивате ли?
Не… Просто после безсънието ми става като парти — весело ми е и не ми се спи.
Вие сте невероятно чаровна! Само че… в обявата за запознанства споменахте някакви „незначителни“ несъвършенства — какви са те?
Несъвършенствата ли? Едното го учат на маниери в офиса, а другото… в момента е в командировка.
Все казваш, че непрекъснато водиш борба с цигарите, а и днес си запален като факла!
Какво да правя… явно пак ми свърши „никотиновата“ тактика.
Всичко е преходно! — рече Бай Иван, като се изплаши, че ракията свършва… и веднага мина на бира, за да е сигурен, че пак няма да свърши.
Вуйчо, как може да си тръгнеш от кръчмата?
Ами не може… ние ракията на чужд гърбец не я слагаме.
Гледам, че си завъртяла мебелите все едно са по фън-шуй, бе!
Не… просто ги бутнах на късмет — да видя дали късметът няма да стане и отляво.
Господин Петров, трябва да ви разочаровам… жена ви страшно се напи на новогодишното тържество.
Как така? Тя изобщо не пие!
Господин Петров, трябва отново да ви разочаровам… тя пи само за тостовете.
Господин Съдия, като го ударих, той говореше по телефона и си сипваше ракия…
Той, разбирам, може и да прави каквото си иска в хола, госпожо, ама не и да го прави в движение!
Господин художник! Вие се подигравате! Това е чорап!
Госпожо! Вие искахте да нарисувам психологически портрет на съпруга ви. Аз изпълних поръчката — той винаги ходи „по цял ден без настроение“, само че вече е на картината.
Господине, подгответе жена си за най-лошото!
Какво толкова страшно? Да не умира?
Не… По-страшното е, че повече няма да може да ви лъже.
Господине, трябва да пиете по-малко.
Какво става, докторе? Да не съм болен?
Не, просто когато ви измерих пулса, той не мърдаше… защото алкохолът вече беше “изпил” циферблата.