Честит зарязан Валентин
Тук със едни очи те гледам,
колко още ще мълча не знам.
За това в кухнята се търкалям,
с една баница деля тъгата сама.
Ракия си наливам на капки,
докато ми дойде смях.
Така съм — цял объркан,
усмихнат, разочарован и… зарязан.

Чета една статия със заглавие: „Алкохолът разхубавява жените“. Да сме наясно — там, където по снимките съм с чаша, не е нищо повече от козметична грижа… просто на организма му трябват витамини, а той ги намира в чашата.

Чета, че хората имали невероятни способности. Например:

Брех — викам си аз — щом това го могат, аз пък нищо ли не мога, хич да не става?
После се усмихнах блажено…
Щото аз мога да изям цяла пица, двойно по-голяма от мен — и пак да кажа: „Няма проблем, остават ми още поне две!“

Четири дена съм с температура 41 градуса. Меря под мишницата — нищо. Меря в устата — пак 41. И като гледам: аз не съм мерил температура… ами съм мерил спиртомер.

Четирима пенсионери на почивка в Несебър се разхождали и попаднали на кръчма с табела: „Всички напитки — по 20 стотинки!“.
Влизат, очакват шашма, но вътре — чисто, подредено, пълно с хора, барманът усмихнат:

Пенсионерите се споглеждат, плащат, пият и поръчват пак. Наново — 80 стотинки. И пак. И пак.
Накрая единият не издържа:

Барманът се засмял:

Другият пенсионер кимнал:

Четирима студенти имали изпит в понеделник, но в събота се събрали „на по бира“ и се наквасили така, че неделята почти я прескочили. В понеделник закъснели с цели два часа. Професорът ги гледал с насмешка, а те, с вид на хора от “първа помощ”, обяснили:
„Пътувахме от провинцията… по пътя спука гума… и цял ден…“
Професорът ги замислил, кимнал и казал, че ще им даде нова дата — пак следващия понеделник.
Този път се явили навреме. Усмихнали се, влезли, подредили се дисциплинирано и професорът започнал:

Професорът им раздал изпитните листове. На тях имало само един въпрос:

Четирима студенти имат изпит в понеделник, но в неделя се събират „само да си поговорят“ и се напиват здраво. В понеделник закъсняват с цели два часа, но веднага започват да обясняват на професора, че били на гости в провинцията и по пътя им спукали гума. Изобщо — класическата „драматична“ история.
Професорът ги гледа, въздъхва и им казва:

Следващия понеделник — този път са навреме, дори по-рано. Професорът ги посреща усмихнат:

Студентите се споглеждат:

Разделят се по четири стаи. Професорът раздава билетчетата. На всяко пише само едно, с еднакви думи:

Четирима шотландци се срещнали и решили да идат на бар за бира. Само че като стигнали, единият тежко въздъхнал и тръгнал да си ходи.

Четох някъде, че човек трябва да пие поне 2 литра вода на ден… Вчера го взех на сериозно. Днес вече ми идват да ме измерват с мерителна колба.

Човек понякога трябва да се напие, за да може мозъкът му да си помисли, че интернетът най-сетне е спрял.

Човек си живее спокойно — хлябът е на мястото, сметките са платени, всичко цветя и кипи. Идва жена му, поглежда го, въздъхва и казва: „Добре де…“ — и веднага го прибира в кухнята.

Човек си ходел по улицата и спрял едно такси. Казал на шофьора:

Шофьорът отворил багажника, а човекът се мушнал вътре… и таксито веднага потегли — за да не изстине вечерята.

Човек след 5 години пиене става алкохолик, ама ако е студент — става и дипломиран.

Човек, след пет години пиене, става алкохолик… а ако е студент — направо магистър по черпене.

Чревна зараза е, когато си болен вкъщи и ти се върти свят. А онези „приятели“ са същата работа — само че при тях светът се върти от ракия, докато ти оставаш с кашлицата.

Чудесата на съвременните технологии позволяват на производителите да пускат бира в кутийки — и вместо да се пие, тя уверено се съхранява на сметището стотици години. А пък автомобили за $15 000? С тях ръждата се появява още на петата година, все едно производителят е дал като екстра “сервиз на времето” — без да пита клиента.

Чуждият съпруг като се напие, става купон и става за разказване… а твоят е пиянската версия на идиот нещастник — и пак пак ти се хвали, че уж “не е толкова зле”.

Чуждият човек, като се напие, става забавен и душата на компанията. А твоят собствен… само се хвали, че му е „много забавно“, и пак прави бели.

Чукча води сина си на лов за първи път. Чукчата вижда една патица, гръмва я и казва:

След малко чукчата среща заек. Гръмва го и казва:

По-нататък вървят, стигат до едно място и чукчата забелязва турист, който се чуди къде да отиде. Чукчата го застрелва и казва на сина си:

Чух, че грипът вдига люто, та реших да си премеря температурата. Термометърът ми показа 40,0 градуса! Ей, ужас! Още 0,1 и направо ще ме изкарат за печка в кухнята!