Хората си мислят, че не разбират математиката, но всичко зависи от това как ще им я кажеш. Ако питаш някого трезвен кое е по-голямо — 2/3 или 3/5 — може и да те гледа като черна дъска. Но ако го обърнеш към нещо човешко, веднага става ясно:

И отговорът идва като от учебник, само че с махмурлук:

Хората, дето ми хвалят „прекрасните“ пияни вишни, явно не са опитвали пияните сливи — там вече не пиеш, а след това… се търсиш.

Хорската завист няма граници — особено когато извадиш ракията от мазето и започнеш да я черпиш… тогава всички “случайно” идват за малко.

Храброст! Решителност! Чувство за мярка! — Трите основни признака, че си се напил: първо ставаш герой, после – философ, а накрая се чудиш кой е писал тази мярка по стената.

Храна за учениците хубаво ще раздават… а безплатно вино за родителите им кога? Че и те са си заслужили „празника“!

Хубаво е, че на Марс е открит лед — значи има перспектива! Само че Земята си остава единствената планета, на която ледът се пуска в бирата, а не в лабораторията!

Царицата, освен че беше страшно хубава, беше и доста находчива. Когато придворните започваха пак да повтарят: „Ти си най-красивата на света!“, тя вдигаше огледалото, сипваше му ракия и казваше: „Така няма да има спор—самото огледало си личи!“

Ценосиликафобия е страх от ПРАЗНА кафена чаша — слагаш я на масата и веднага си представяш, че някой ще я изпие… без да те пита.

Чапаев и Пенка хванали един от белите. Разпитват го, а той само мълчи като закован.

Речено-сторено. Белият обаче излязъл твърд и пак не продума нищо.

И той издържа — мълчи ли, мълчи.

Чапаев пита Петка:

Петка се замислил, гледа в стената, пуфти:

Чапаев ще се жени, ама не е поканил Петка. Петка отива при него, разплакана до истина, и вика:

Чапаев се хили:

Петка се кълне тържествено:

На сутринта Петка се събужда вътре в зимника, със същата киселина и в главата. Чапаев обикаля около него с пушка и каканиже:

Но това, че заля тъщата с мед, посипа я с перушина, завря там някакви метлички и изрева:

Чапай и Петка бяха се изпокрили от ченгетата. Решили да се спасят в една кръчма.
Сядат на маса и викат:

Келнерът:

Чапай:

Келнерът:

Пият ги.
Келнерът пак:

Петка:

Келнерът:

Изпиват ги на екс.
Келнерът:

Чапай:

Келнерът:

Пият.
Келнерът:

Петка се надига и гледа към вратата:

Чапай, шепнешком:

Петка:

Чапай:

Чапай и Петка ги пратили на командировка. Вечерта Петка се напил като ковач — до там, че едва държал очите си отворени, а Чапай не пил и капка. Прибрали се в хотела.
На сутринта Чапай го гледа и казва:

Минаха три месеца и пак ги пратил началникът на командировка. Този път Чапай се напоркал здраво — като свиня, а Петка останал сух като пустиня.
Прибрали се, легнали, и на сутринта Петка казва:

Чапай се стресва:

Чапай и Петка пият водка. Влиза Фурманов:

Чапай и Петка седят на масата, пият ракия и хрупкат люти чушлета. Мимо им се промъква Фурманов:

Чаша водка превръща Василиса Премъдра във Василиса Прекрасна, а две чаши – във Василиса Лошо-сложна… защото почва да решава гатанки, но само на глас.

Чашата, нарисувана на опаковката на някои уреди, означава, че техниката трябва да се “успива” — тоест да й сипеш вода и да я оставиш да си почине… от това, че работи чак толкова зле.

Червен заяк препускаше през пустинята — цяла седмица, после и още една, че и месец мина. По едно време видял кръчма. Влязъл, тропнал с лапа по бара и рекъл на бармана:

Барманът веднага го наточил, нагостил го и на сутринта отишъл да го буди. Нямал кофа с вода, та вместо това му налял кофа с бяла боя.
Заекът се събудил, погледнал се, разплатил се и хукнал по пътя. Препускал седмица, две и накрая стигнал оазис. Навел се да пийне малко вода… и видял отражението си.

Червено вино снощи пих… и до капка не останааа! А сутринта се чудя аз — как така пак съм се свил под масааа?!

Черно тото в кръчмата — на когото жена му звънне първа, той става „мъжът на вечерта“ и плаща сметката.