Туристи отиват на езерото Лох Нес с надеждата да видят известното чудовище. Сядат в един бар на брега, говорят си и чакат. По едно време единият попитал бармана:

Туристическа обиколка с лодка по езерото Лох Нес:

Туристически водач към групата:

Туристически гид към групата си:

Тъмното вино е по-добро от светлото бъдеще — поне когато го отвориш, знаеш какво точно ще стане… и никой не ти говори лекции по пътя към дъното.

Търсих прошка от алкохола, ама и тоя път — не ми я даде.
Каза ми: „Аз прощавам само на трезви…“ и пак ме награди с махмурлук.

Търся идеалния мъж: да не пуши, да не пие, а само да ми купува цигари… и междувременно да се грижи и за “пиячката” — да не е угаснала любовта ми към купоните!

Търся хора, които споделят моя жизнен оптимизъм. Омръзна ми да се правя на мотивирана — искам поне някой да ми се обажда, когато започна да си говорa на високо.

Търся четвърти за виртуална разходка по карантина. Линкът е от мен, музиката и паролата – също. Вие само трябва да се усмихвате от екрана.

Тъща Ви и счетоводител се намират в горяща къща. Може да спасите само единия…
Какво ще изберете:
а) Да отидете да оправите касовата наличност!
б) Да отидете да си платите навреме глобата!

Тя всяка сутрин носи на мъжа си кафе в леглото, защото ако закъснее и той се събуди първо… започва да му разказва вицове от миналата вечер с доста червено на лицето.

Тя и аз — първа среща, качествена кръчма. Атмосферата топла, ама разговорът замръзна…
Тя:

Аз:

Тя:

Той:

Тя:

Той:

Тялото:

Черният дроб, ужасен:

Бъбреците:

Мозъкът:

Ужас! Моята ракията я сменила с компот от сливи в бутилката. Наливам си – сладко, ама без грам въздух да ми трепне… направо се успокоих! За малко да получа инфаркт от разочарование.

Уискито е като музиката на Бетовен…
Някои я усещат и танцуват,
а други я слушат и накрая си намират смисъла в чашата.

Умението на Дейвид Копърфийлд да минава през стени и прозорци му го приписаха в пернишка кръчма — само че не за магии, а защото всяка вечер „изчезва“ през вратата, без да я намери!

Умрял един кандидат-студент и отишъл при св. Петър.
Св. Петър го погледнал и казал:

Влязъл човекът и какво да види — купон до сутринта: музика, пиене, жени, смях… Няма грижи. Само че се уморил и си легнал да поспиш.
По едно време дошло едно дяволче, забило му пирон в задника и си отишло.
На другия ден — същото: пак купон, пак веселба, пак пиронът… Той се вбесил и отишъл пак при св. Петър:

Св. Петър кимнал:

Пуснали го в рая на студентите. Там било още по-яко: още по-голям купон, още по-яко пиене, още по-брутални приключения. Лягал си вечер, но от страх — не спал. Бил буден цяла нощ, треперел да не се появи дяволчето… а то — не дошло.
Човекът се успокоил:

Минали три месеца. Една нощ — изведнъж пак дяволчето, с една кофа пирони, целия ентусиазиран и му казало:

Управител към сервитьор: