Това, че аз те харесах, не означава, че и друг ще издържи да ме слуша толкова дълго… без да се предаде!

Този профил не използва бисквитки. Набляга на бирата—за да си прави калориите сам като количество, не като вкус!

Този същият мозък, който сутрин ми повтаря „Яж салата, ще се почувстваш по-добре“, сега ме изкушава така:

Той беше толкова скромен, че се срамуваше да си поиска втора бира — и вместо това си пиеше първата директно от кутията.

Той и тя седят прегърнати на дивана.

Той не обичаше да пие — все му се вдигаше адреналинът преди алкохолът да свърши, а после вече само му се случваше „добре“.

Той отвори тихо вратата, промъкна се и се мушна под завивките.
Тя:

Тя:

Той прошепна:

Тя (със сълзи на очите):

Той я хвана за ръката…

Той си купи риза „за специални случаи“… и я сложи веднага на първата сватба—само че после я разкъса, защото „специалният случай“ явно е танцът с всички до един.

Той:

Тя:

Той:

Тя:

Той:

Токсикологията:

Толкова много светло пиво съм изпила, че вече не ми викат „Наздраве“, а „Ваше Величество…“ — да не сте забравили шапката?

Толкова много се напили, че изпиха една бутилка два пъти… и после се върнаха да я “догонят” още веднъж!

Толкова рязко преминах от студена бира на греяна ракия, че вече не си спомням коя от двете ми беше студена — аз или спомените ми.

Топла зимна нощ. Дочул Генерала — лейтенант Ржевски, вдигнал чаша с коняк, излиза на балкона и възкликва възхитено:

Тост за децата:

Тост:

Тостове:

Тостове:
Нека най-големите ти желания да са най-дребното, което реално ти се случва.
Нека нещастието те следва през целия ти живот… но все да закъснява с една крачка.
Да доживееш до сто години, и чак тогава да ти хрумне да решиш дали още ти се живее.
Да умреш в леглото на деветдесет и седем—от ревнив съпруг, който най-накрая хванал “нещо” в телефона на тийнейджърката.