Табела на входа на бар:

Табела пред кръчма:

Тази вечер вдигнах чашата за вашето здраве… И както вървят работите, спокойно — най-вероятно близките ви няма да трябва да ви пазят поне още десетина години… стига да не пиете като мен!

Тази вечер менюто е шестстепенно: 5 ракии и една салата… за да имаме с какво да се „изплакнем“ между курсовете!

Тази вечер смятам да назнача бутилка ракия за министър на вътрешните работи — да видиш само как ще “разследва” кой е счупил пломбите… като почне да се пълни сметката!

Тази сутрин хапнах кисела краставичка, малко салатка и си викам “нищо няма да ми стане”. Е, цял ден ме “гори” като дамски парфюм — само че по ракиен план!

Тайната вечеря към своя край. Част от учениците вече си дремят, другите шепнат като заговор, че нещо много не е наред. Исус току-що им каза кой кога ще го предаде: единият — на три пъти ще го отрече, другият — ще си го „подреди“ направо, и то така, че всички да разберат.
Ама това не стига. Исус добави, че утре Пасхата няма да мине — понеже ще го изнесат, разпънат и какво ли още не. В стаята стане толкова тежко, че дори хлябът сякаш се втвърдява по-бавно. Исус гледа сметката, забил очи като човек, който търси къде е сбъркано.
По едно време бавно вдига глава и през зъби, с гняв като буря, процежда:

Така силно се притесних за киселото мляко в хладилника, че му купих козметикa и маска за лице — да не му стане кисело и отвътре, и отвън.

Тате, думите „гладно“, „жадно“ и „морски“ синоними ли са?

Твърде много от всичко не е добре — освен ако не е уиски. Тогава дори и да ти кажат „стига“, ти отговаряш: „Е, хубаво, но още една глътка…“ и светът пак става по-приятен.

Телефонно запитване, проведено сутринта след Нова година, даде следните резултати:
2% от запитаните отговориха уверено с „Да“,
3% казаха „Ало“ като че ли още бяха в новогодичния празник,
а останалите 95%… просто се объркаха кой ден е и кой точно телефон трябва да вдигат.

Телефонът в кварталната пицария звъни:

Телефонът ми звъни, вдигам и някакъв пиян тип ме пита:

Терористи превзеха една пекарна и вече трети ден не могат да предявят исканията си — все се притесняват, че ако мръднат охраната, ще изгори последната тава.

Тест по Общообразователна Подготовка:
България е булевард… Бетовен е куче, Микеланджело, Рафаело и Леонардо — костенурки, а Славейков и Патриарх Евтимий — площади. Княз Борис пък е улица. Добруджа е хляб, Тракия — недостроената магистрала, а Манхатън — коктейл.
Витоша е кашкавал, Рила — хотел, Народна — кайма, Президент — масло. Ботев, Левски и Пирин са футболни отбори. Иван Вазов — театър, Стара планина — салам или кебапче, а Балкан — завод. Елин Пелин — град, Буда — бар…
Финландия е водка, Моцарт — кутия шоколадови бонбони, Тема — прах за пране, Черга — вино, Чалгата — музика, Софиянка — кифла, а Кифлите — жени…
И накрая преподавателят: „Моля, попълнете въпросите…“
Аз: „Готово, госпожо… само последното нещо не мога — кой е верният отговор: **„Кифлите“ или „жените“?**“

Тече заседание на общината. В ефир водещият кметски репортер в скоропоговорка нарежда:

В този миг в залата се втурва задъхан председателят на комисията и крещи:

Тихо се сипе ракийката пак,
жаждно пощипвам суджука пак.
Дядо скърца, пиян като ботуш,
снощи обърна и студа и душ.
В двора къкри тенджера под капак,
миризми мачкат чак до тераса —
Киро мушне нос, клати глава:
“Леле, изядох си навънка тераса!”
Киро е още малко куче,
но вече носи геройство в муцуната:
кой ще яде първо — аз или ти?
Чакай, не ритай — май че разбрах… и мен ще пуснат!

Тия, дето наливат от обяд — “само за тонус”. А тия, дето наливат от сутринта — “вече са в процес на партньорство с бутилката”.

То и бирата е от ечемик—удрям си я на сурова диета!

Това, което не ни убива, се лекува като алкохол: пие се на малки глътки, изстудено, с резен лимон и една капка тоник… за да има поне с какво да се оправдаваме, че “не било чак толкова зле.”