Стар дядо лежи на смъртен одър. Събрала се цялата рода и всички само „чакат“… По едно време бабата подхвърля:

Настава суматоха — едни търчат за бульон, други ровят за кафе, и накрая, в средата на бъркотията, сипват и двете в една и съща чаша. Дават я на дядото. Той отпива, ококорва се и казва:

Стара английска рецепта за лекуване от настинка:
Слагате един шал на закачалката на видно място, изваждате бутилка джин и пиете, докато шалът стане два—и тогава грипът вече няма къде да се скрие.

Старият скитник влязъл в един бар. Наместил се на стола между двама надъхани мачовци. Първият му подвикнал:

Скитникът се усмихнал и рекъл:

Оня се наду:

Старият скитник кимнал, извадил бутилката и го сипал право в устата. После се обърнал към втория:

Той пребледнял:

Скитникът пак кимна, сипа и него—и двамата млъкнаха.
Като прибрал бутилката, промърморил:

Старшината строява ротата и командва:

Иванов тръгва, върви, върви… и след малко се спира:

Старшината:

Пияният шофьор:

Старшината:

Пияният шофьор:

Степени на гастрономическото пиянство.
Пийнали сте в ресторанта, казвате “още едно”, и изведнъж — “приятен апетит”.
1 степен опиянение — викате на сервитьора: „Това мезе е развалено, аз не съм поръчвал такова… да се качва обратно!“
2 степен — започвате да спорите и да му „обяснявате сметката“, че ястието май е платено два пъти — веднъж от вас, и веднъж от стомаха.
3 степен — взимате късмет и каните масата съседната на „запознанство“, като почерпвате дамата с това, което още е пред вас.
4 степен — вие сте царят на вечерта: тя хвали вкуса, казва „още веднъж“, и настоява да го „опитате“ и от другата страна на чинията.
5 степен — нищо не помните, само чувате как жената ви шепне: „Спокойно… полицаите го приеха като доказателство — ‘Госпожо, няма как да го пуснем, прекалено е закъсняло при него…’“

Степени на пиянството
Пиян си, ходи ти се по малка нужда, виждаш удобна кофа… и:
1. Степен — Отиваш до кофата, сваляш и пикаеш, обръщаш кофата назад… и забравяш да си оправиш гащите.
2. Степен — Отиваш до кофата, пикаеш, обръщаш я обратно… и забравяш да я покриеш.
3. Степен — Отиваш до кофата, пикаеш, покриваш я… и забравяш да я обърнеш.
4. Степен — Отиваш до кофата, пикаеш, покриваш, тропаш с крак… и забравяш да си пуснеш ръцете.
5. Степен — Отиваш до кофата, пикаеш, тропаш, обръщаш — после вече я държиш като микрофон и почваш да “обясняваш” на всички наоколо.
6. Степен — Отиваш до кофата и… “Ти мене уважаваш ли ма, или пак ще ходя до другата кофа?”

Степените на пиянството. Първа.

Втора.

Трета.
Качва се на такси.

Четвърта.
Стига до вкъщи, отваря вратата и вижда жена си и децата.

Степените на пиянството. Първа.

Втора.

Трета.
Качва се в такси и се оглежда:

Четвърта.
Прибира се вкъщи. Стига до дневната и вижда жена си и децата.

Степените на пиянството. Първа.

Втора.

Трета.
Качва се в таксито и изобщо не казва адрес.

Четвърта.
Прибира се вкъщи и още на входа вижда жена си и децата.

Стефчо кърти окоп.

Стефчо продължава да кърти, без да спира. Ротният идва незабелязано и пита:

Стефчо се смущава, ама намира сили:

Стои мъж пред огледалото на първи април, щрака с пръсти и се чуди. Жена му пита:

Стои новобранец катаджия на кръстовището, спира кола, глобява шофьора... Оня му подава няколко банкноти. Катаджията ги преброява с възторг, гледа ги и почва да смята наум, че чак се чува:

От радиостанцията на колана му се чува гласът на началника му:

Стои си един рибар край езерото, пие ракия и лови риба — ама нищо не кълве. Накрая се зарадвал: дръпнало му се, вдигнал въдицата — едно малко рибе. И точно докато го смъква от куката, то се измъква и — право в чашата.
Рибарят се почесва, изважда рибката, хвърля я обратно в езерото и вика:

И след малко… почнало да му кълве като лудо. За десет минути напълнил кофата.
А вътре в кофата две риби си шушукат:

Столетие — сто години.
Декада — десет години.
Вечна любов — двайсет дни.
Вече няма да пия! — до… петък.

Стомахът рекъл:

Червата:

Черният дроб:

Стоя в магазина и си викам наум:

И като дойде редът ми:

Стоя на балкона и си пия бира. Под мен минава пиян и киха като сирена. Викам му с цяло гърло:

Той пада на колене и казва:

Стоя си в бара и си пийвам биричка след дълъг работен ден. Не щеш ли през вратата влиза един китаец, сяда до мен и започва да пие като за световно.
Аз го гледам и викам:

Той ме погледна накриво и рече:

Аз се усмихнах и му отвърнах: