Спряха ме днес някакви, правели анкета и ме питат:

Как да им кажа, че аз си пия по нещо и всяка сутрин?

Срамувам се за вчера — толкова бях пиян, че сигурно съм обещал на някого да се променя… а аз не помня на кого.

Среща на двама приятели. Единият е заклет пияница, другият – железен трезвеняк.
Трезвеника го гледа и вика:

Пияницата се усмихва:

Трезвеника се замисля:

Срещат се американска и руска подводница в неутрални води. Излизат над перископна дълбочина, отварят люковете. Командирите се подреждат, отдават чест и след формалностите капитаните започват разговор.
След няколко минути разговорът неизбежно стига до „уважаваните“ умения на екипажите:

Майк се появява, свива рамене, взима бутилката и за секунди я няма. Всички ръкопляскат.
Руският капитан се усмихва:

Саша се покланя:

Махва с ръка, обръща се и изчезва тичайки. След точно минута се връща — с кофа в ръце, цвъква с език, метва я през глава и… край. Плискот, шум, кофа празна, и до дъно отново настъпва тишина от изумление.
И двата екипажа избухват в бурни овации. Подводниците се разделят, потапят се, а руският капитан се обръща към Саша:

Срещат се двама пияни човека. Единият носи метла.

Срещат се двама приятели и единият веднага подхваща:

Срещат се двама приятели през деня след запой при единия — цял нацупен, мрънка си като развален климатик. Другият го гледа и вика:

Срещат се двама приятели, дето дълго не са се виждали.
Единият вика:

Другият отвръща:

Първият го потупва по рамото:

Срещат се двама приятели, които са заврени зетьове. Единият пита другия:

Другият въздъхнал:

И приятелят решил да отиде на гости.
Още от вратата го посрещнала жена му и го поканила:

След малко излязла тъщата, усмихната като за пред камера, и застанала пред него:

Приятелят се стреснал и шепнешком попитал зетя:

Зетят го потупал по рамото:

Извадих ѝ играчка и ѝ казах:

Котката пак вдигна шум — вадя ѝ друга играчка, още по-голяма, пак шумът не спря.
И накрая ми писна… и се появих с трети вариант — обувка в ръка.
Котката моментално млъкна.

Срещат се двама приятели.

Срещат се двама приятели. Единият казва:

Другият поглежда към колата и отвръща:

Срещат се двама приятели. Отдавна не са се виждали и единият казва: „Хайде да пием за добрата среща! Тост ще вдигнем, ще похапнем…“
Другият се намръщи: „Отказах.“
„Как така?!“ – чуди се първият. – „Ама ти защо?“
„Защото… помниш ли миналата година, на онзи купон?“
„Помня.“
„Е, аз пък нищо не помня!“

Срещат се двама свещеници. Единият казва:

Срещат се двама стари приятели на улицата:

Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Погалили си спомените, побъбрили си за това-онова и от дума на дума стигнали до разправии за всекидневните грижи.
Едната:

Другият:

Като разискали съвсем сериозно семейния бюджет, първият се засмял и рекъл:

Срещат се двама. Единият се оплаква:

Другият го поглежда:

Срещнали се двама пенсионери в Германия и си говорят:

Другият послушал и заминал. След няколко месеца пак се срещат:

Става катастрофа — американски самолет решава да „кацне“ в океана. Двамата пилоти плуват и се карат:

Ставаш, пиеш кафето, пращаш няколко коментара във фейсбук… и те блокират десет човека. Е, щом всички са „против“ – значи е време за бира!

Станах такъв ценител на алкохола, че вече не „отлежавам“ — направо „обслужвам“ живота: свършвам работата, наливам, чакам да си пусне аромата… и чак тогава живея!