Сляп каубой влиза по грешка в женски бар за кикбокс. Поръчва си уиски, отпива си спокойно и след няколко минути казва:

Целият бар настръхва и притихва. Жената до него, с онзи спокоен глас, казва:

1. Барманката е руса и има бухалка зад щанда.
2. Охраната е руса и носи чифт боксови ръкавици.
3. Аз съм руса — 180 см — и съм с черен колан по карате.
4. Жената до мен е руса и шампион по вдигане на тежести.
5. А жената до теб е руса и е професионален борец.
Сега, каубой… още ли искаш да кажеш този виц?
Слепият се замислил, поклатил глава и отвърнал:

Смелост! Решителност! Честност! Трите основни симптома, че си се напил — казваш истината, но вече не знаеш на кого.

Смяната на часовото време ми открадна красотата на изгрева, ама ми върна надеждата за по-дълъг купон — стига да не гледаш часовника.

Снощи (01.01.2012) с приятелите решихме да празнуваме, все едно утре няма да има. Изпих целия аванс, а сутринта се огледах в огледалото и си казах: „Браво…“
Сега ме е страх да се прибера — жена ми ще ме гледа, ще не ми повярва, и направо ще ме съди, че съм приключил с живота.

Снощи Киро се престара. Изпил толкова водка, че накрая и огледалото му рекло: „Ти ли си бе…?“ и си покрило лицето с кърпата.

Снощи в кварталния магазин:

Снощи излязох с приятелки на “банкет”. Казах на мъжа ми, че ще се прибера точно в 12.00. Да, ама то се почна: едно питие — “само още едно”, после танци — “само още една песен”, после пак пития… и часовникът просто изчезна от полезрението ми. Към 3.00 сутринта вече бях напълно пияна.
Влизам в къщи — часовникът с кукувицата изкука 3 пъти. И в този момент, за да избегна скандали, веднага започнах да играя театър: като си представих как мъжът ми ще стане от звука, аз изкуках с все сили… още девет пъти. Бях толкова горда с “гениалния” си план, че заспах като окъпана в успеха си.
Сутринта мъжът ми ме гледа и пита:

Аз, честна и непоколебима:

Той въздъхва и казва:

Аз пребледнях:

Изкука три пъти и започна да крещи: “Остави ме на мира!”, изкука още четири, повърна в коридора, после изкука пак три пъти, спука се от смях, излезе тичайки, настъпи котката и счупи масата в хола… после се върна, изкука още веднъж, пръдна и заспа!

Снощи изпих два литра ракия. На сутринта ставам — чисто, като нов съм… само дето нито часовник имам, нито ключове, нито кола — а ракията си беше на “гост” явно.

Снощи изпих две чаши вино и реших да си напиша на бившия. Първата чашка ми шепнеше: „Пиши му!“ Втората — „Копай по-дълбоко…“ Та, написах съобщение… но не знаех дали е за бившия или за новия, и пратих на двама. Сега имам групов чат… и всичко е супер неудобно.

Снощи изпих толкова много уиски, че днес се събудих с немски акцент. Още на кафето казах: „Много добре… *айс*“ — и съседите започнаха да ми искат автографи.

Снощи късно звънна на вратата комшията — пиян, размаха ключове и поиска политическо убежище. Аз викам: „Какво политическо, бе човек, ти още не си стигнал до дръжката!“
Преди да успея да кажа и „добър вечер“, зад него изскочи жена му с точилката и заяви, че това вече не е бежанска вълна, а „домашна правосъдие по наредбите“ — и започна да прилага закона… на тестото.

Снощи късно комшиите ме събудиха — комшията звъни на вратата, пиян, и заявява: „Търся политическо убежище, аз съм преследван от тъщата!“
Веднага след него жена му излиза с точилката, разправя „няма да обжалвате“, и направо си нарушава всички дипломатически конвенции — само че по нашия квартален ред.

Снощи ме спира полицай и вика:

Снощи на купона една „много чиста“ особа донесе… прах за пране. Така и не се забавлявахме — непрекъснато се чудехме кой да си събере дрехите от настроението.

Снощи най-културно си излизах от бара и някой ме настъпа по ръката…
Обаче понеже беше толкова учтив, веднага се извини: „Извинявайте, мислех, че това е салфетка.“

Снощи реших да си разнообразя вечерта и смесих водка „Червен площад“ с ракия „Стара планина“. На сутринта се събудих със силни спомени за 1941 година… явно си мислех, че коктейлът е „исторически“, а не „огнеопасен“.

Снощи реших да ям нещо по-диетично — салата, та да ми е леко на душата и на стомаха. Само че вместо оцет сипах оцетна ракия… Е, сега зян ли да ми ходи — та то стана като марината!
Добавих малко чесън, люто чушле и един-два хапки сирене, пък в крайна сметка си пуснах и ракия “за да се балансира”. Диетата ми се оказа толкова “лека”, че чак утре ще я смятам за закуска.

Снощи се прибрах у дома гладен, изтощен, премръзнал… загърнах се с едно одеяло, отворих си бутилка водка… и какво да кажа — точно с това одеяло ме познаха в три квартални магазина, че търся “най-близката” каса!

Снощи си налях ракия „Бай Ганьо“ и в добавка биричка „Англия“. На сутринта се събудих с чувството, че съм в политически скандал, в който всеки твърди, че е пил „само за здраве“.

Снощи сънувах, че съм спрял цигарите… Събуждам се — тръгнал съм да пуша. Първата цигара още не съм я изпушил, а вече ми се завъртя в главата от мисълта: „Това не е отказване, това е ново начало!“