Сигурно сте чували за хора, които със силата на мисълта си могат да местят хладилници, да събарят маси и да накарат котката да седне на команда. Е, за един такъв майтап ще стане дума в нашата днешна история.
Казвал се Спиридон Бъчваров и имал уникалния шанс да посети великата и тайнствена Индия. Само че не го пратили никак тайни ордени, а общината в Челопеч — за победител в окръга по брой предадени празни газови бутилки. Пакетът включвал маршрута Челопеч–Бомбай–Калкута–Челопеч, плюс едно обещание, че ако успее да не заспи по пътя, ще му “покажат чудеса”.
Когато се прибрал, го посрещнал най-добрият му приятел Тома Карапотурев и го затрупал с въпроси:

Спиридон се престорил на убедителен, дигнал рамене и посочил балкона на отсрещния блок:

Спиридон се напрегнал страшно, намръщил се като за последен изпит и събрал цялата си мисловна енергия. По челото му забили капки, а аурата му светнала като фара на кола на габарит.
След няколко минути човекът на балкона се стреснал, хвърлил поглед към стаята, махнал с ръка, влязъл вътре и започнал да рови из техниката. Още минута — и през прозореца полетяло дистанционно. После — другото. После — една цяла торба със сметки. Третата минута — и изхвърчало… енергоспестяващо крушка.
Тогава настъпило затишие… Точно пет минути, колкото да ти спре мозъкът да мисли.
И ето — от прозореца излетяло и последното нещо: една голяма жица, увита като змия, и след нея — цялата тънка ламарина от таблото.
Човекът се показал на прозореца и изкрещял:

Син пита баща си:

Син се връща вкъщи пиян като ковачен звънец. Обува се по средата на стъпалата, удря се в стената, вдига страшна врява и пак успява да се запъне така, че целият вход да го чуе.
Майка му го чува и излиза на вратата да го посрещне:

Синдикатът на грозните жени излиза на протест под надслов:

Синът на банкер се прибира у дома след последния учебен ден. Баща му го пита:

Синът се прибира и казва на баща си:

Бащата го поглежда спокойно:

Синът се прибира от дискотека още по тъмно на следващия ден. Залива се от смях, стои на един крак, все едно е на баланс, и щрака с пръсти.
Майката го хваща за ръката и пита:

Системният администратор е антивирус, който се лекува с бира. Ако няма бира — системата си мисли, че е вирус.

Системният администратор е вирус — оправя се само с ракия.

Скайп е измислен от готвачи — все едно си на ресторант, само че без маса и без ядене. И после сметката идва накрая, пак в края на разговора.

Скапан живот, скапани хора, скапано време! Опа… всичко се оправи — намерих и ключа за хладилника… и ракията вътре!

Скапана работа, скапани съседи, скапана сутрин… аааа не, всичко е супер — намерих последната водка.

Скъпи момичета,
кожата ви е суха, косата — накъсана, а фигурата — все едно е на диета от нерви? Елате при нас…
Тук е тъмно, никой няма да ви гледа, а ние сме достатъчно пияни да ви повярваме, че утре ще стане “перфектно”.

След 10 месеца дезинфекция със спирт телефонът ми започна да ме пита на руски: „Разкачай ли се?“
А след още три дни — без никакво обяснение — поиска кисели краставички… да „зареди“ смисъла.

След 50 лижи, след 100 тихо се надига, и чак след 150 започва да “минира” мезетата…

След 8 големи ракии фитнес инструкторът се качи на велоергометъра и така се разгорещи, че не го прибра в залата… а направо го заведе вкъщи да си „довърши тренировката“.

След Новогодишната трапеза Генко звъни на жена си:

След бурна нощ мъж се събужда като пребит. Жена му се навърта с нежна усмивка и започва да му угажда:

След време...

След двучасово чудене откъде да започна почистването у дома, ме озари мъдростта: