Вицове за Пиянски

Пиянски

Седим в кафене с жена ми — двамата сме с халби бира. Само че тя си ги дегустира: мърда нос, отпива по малко и обяснява какъв бил вкусът. А аз… аз като по навик поркам, докато се окаже, че вече сме на втората дегустация, а аз съм минал направо на “приготви се за трета”!

Пиянски

Седим си вчера в една кръчма. По едно време влиза някакъв иностранец — китаец ли е, японец ли, знам ли — е*ем ли го, сяда до мене и почва да си поръчва бира.
Аз го гледам и викам:

А бе, братле, у вас поне ли са карате, кунг-фу и разни такива?

Той ме стрелва с поглед и вика:

Как така “у нас”? Да не мислиш, че съм китаец само заради това?!

Аз се усмихвам и му викам:

Не бе, защо — по български не знам, ама по стила ти да дойдеш и да пиеш чуждата бира… май и без китайски се разбира!

Пиянски

Седнали заедно лъвът и мишката да пият… ракийка, да хапват… салатки — голям купон!
Лъвът вдигнал чашата и казал:

Мишо, ако знаеш колко е хубаво да имаш такава силна грива! Като се налее една ракия и тя тръгне по брадата… направо ухае на сила и класа! Сгрее ли те — усещаш се цар! А после, като си похапнеш една салатка — върви ти вкуса през целия ден… наслаждаваш се, та чак се чудиш как може да е толкова приятно!

Мишката го погледнала, замислила се малко и изсъскала:

Добре де… а като почнеш да се гордееш толкова, не ти ли става малко… смешно, като лочиш салатата обратно?

Пиянски

Седнахме на почерпка с мой. Той — чашка, две, три… и всичко забрави. Аз — чашка, две, три… ама после си спомних: че аз пък никога не съм бил с него.

Пиянски

Седя си в кухнята, дъвча кюфте и гледам новините, а малкият обикаля около мен и ме разпитва:

Тате, к’во ядеш, бе?

Кюфте.

Може ли да пробвам малко?

Па пробвай.

Взе една хапка, намръщи се и отсече:

Ееееее, ма то много люто, бе тате!

Аз му викам:

Аааааа така мойто момче! Люто е, я! А майка ти вика, че съм си правел кефа — аз кюфтето си го правя, ти лютото го намираш!

Пиянски

Седя си в кухнята, пека кюфтета и си гледам новините, а малкият обикаля около мен и пита:

Тате, к’во мирише така вкусно, бе?

Кюфтета.

Може ли да опитам?

Е, ама малко само да не става за говеждото…

Взе си едно залче, дъвче, намръщи се и вика:

Тате… то е много гадно!

Аз му викам:

Аааа, така да е, моето момче! Гадно е! Иди да го кажеш на майка ти, че тя си мисли, че аз “правя нещо”, а истината е, че аз само тествам къде да се спъват вкусчетата!

Пиянски

Седя си на бара. Тя седеше на съседната маса. И двамата се гледаме. Вече трети час.
Започнах със сериозно уиски… после го повторих.
Минах на водка… и пак повторих.
После – трескаво – поръчах ром, след него и текила.
И на всяка пратка си мислех: „Ей сега ще стане!“
А тя все по-нежна, все по-мила — и все без да ми отвори дума…
Накрая се обръщам към бармана и питам:
„Извинявай, тя така ли реагира само на чашите, или поне на поръчките може да ми даде знак…?“

Пиянски

Седя си снощи в една кръчма. По едно време влиза един руснак — може и да не е, ама дойде ли от „там“, знаеш как е. Сяда до мене и почва да си налва бира, сякаш я е купил.
Поглеждам го и му викам:

Абе, човече, ти знаеш ли някакви там бойни неща — карате, самбо, кунг-фу?

Онзи ме гледа сърдито и вика:

А ти защо ме питаш? Да не съм боксьор?

Не ми дреме какво си — отвръщам аз. — Питам те, щото си налял моята бира…

Пиянски

Седяла си лютеницата в стомаха и изведнъж нещо се сипнало отгоре й:

Какво си ти? – пита лютеницата сърдито.

Ракия.

За какво те наляха?

За здравето на Иван Иванов.

И така още няколко глътки ракия накалили лютеницата и тя накрая си казала:

Ей, значи добър човек ще да е тоя Иван Иванов… Аз да излезна да го видя, че чак ме подлютява!

Пиянски

Седят в едно заведение четири млади хора — две момчета и две момичета. Едното момче отишло до тоалетната, а едното момиче се обръща към другото:

Хайде да му направим номер на Петьо! Вместо лимонада да му сипете ракия!

Другото момиче кимва:

Добре, ама аз искам и за мен да ми направят такъв номер!

Пиянски

Седят в кръчма англичанин, шотландец и ирландец и си наливат бира. Изведнъж на всеки в чашата попада по една мушица.
Англичанинът смаяно свива нос, отмества чашата и виква:

Това е недопустимо!

Шотландецът замислено си поглежда мушицата, издухва я от чашата и продължава спокойно:

Е, случва се…

Ирландецът обаче грабва мушицата като фатален нарушител и започва да я разтърсва над чашата:

Плюй ма, гад такава!

Пиянски

Седят в кръчмата немец и българин и спорят чия медицина е по-добра.
Немецът:

При нас веднъж във фабриката стана авария, всички пострадаха… само един излезе жив. Обаче му изгориха очите и направо ослепя. Нашият доктор каза: „Няма страшно“ — сложи му лещи от… дърво. И сега пак си вижда, като човек.

Българинът:

Тва не е медицина, бе! Това е баяк, ама на село. Една вечер по време на оран Колето се пльосна в оборa и целият се разсипа, после хукна да чисти, а Пешо го гонил с мотика и в мрака не го видял. Замахнал — и му отрязал половината ухо… и малко повече. А ние — хирург ли? Пак селският ветеринар! Взе една кожа от теле, зашил го отгоре-отдолу, и сега Колето си има ухо, че и трайно развалено слуха… ама пък като извика — всички бягат, щото не се знае дали моли, или вика „страшно!“.

Немецът:

Хах! Стига, бе… кой го е видял това?

Българинът:

Ми вашият с дървените очи… кой го е видял, а?

Пиянски

Седят в лодката двама рибари — единият няма въдица, а вторият само свири: “Не се притеснявай — рибата ще се хване от бирата!”

Пиянски

Седят двама край казана и варят ракия. Отпред каца извънземен кораб и от него излиза джудже-робот, което се доближава до тях. Двамата само поглеждат и продължават да бъркат.
Роботът стои, оглежда ги и накрая казва:

Здравейте! Аз съм джудже-робот!

Двамата го гледат, единият свива рамене и:

Сипи му на роботчето.

Наливат му. Роботът го изпива, примигва и пак си мълчи. Двамата си седят и зяпат казана.
Роботът отново:

Здравейте! Аз съм джудже-робот!

Пак поглед, пак същото:

Сипи му на роботчето.

Наливат, пие. Този път роботът се поклаща, но още е прав. Двамата пак без никаква реакция.
Накрая извънземният от кораба не издържа:

Господа… ние… ние сме извънземни!

Такааа… стига му на роботчето.

Пиянски

Седят двама мъже в барчето и здраво се напиват. До тях каца летяща чиния, вратите се отварят и излиза сиво човече, което се заковава до масата им и започва да се приближава несигурно.
Мъжете продължават да си пият, все едно не виждат нищо.
Сивото човече се поизправя и отсича:

Аз съм сивото човече!

Единият мъж поглежда, клати глава като шеф на кръчма и казва:

Е, наливай му на сивото!

Наливат му. То пие, мъжете продължават да се наливат.

Аз съм сивото човече! — пак се обажда извънземното, още по-настоятелно.

Наливай пак, бе! — отвръща другият, без да му мигне окото.

Сивото човече пие, мъжете се наливат… а то почва да се задъхва от собственото си упорство:

Аз съм сивото човече! Разбрахте ли?! Сивото!

Тогава единият мъж най-накрая вдига чашата към него и казва:

Добре, ама ние вече те видяхме. Дай да налеем и на… това, дето е казал после!

Сивото човече пребледнява и крещи:

АЗ СЪМ ОТ СЪСЕДНАТА ГАЛАКТИКА!

Ааа, отлично! — усмихва се първият. — На галактиката му стига!

Пиянски

Седят двама наркомани и си задават въпроси един на друг.

Пешо, ти коя е първата дума, която изобщо си казал в живота си?

Абе, върви на майната си!

А аз… „още“.

Пиянски

Седят двама наркомани на една пейка. Гледат — някой си е забравил картата на света. Почват да я въртят с любопитство.

Жоро, виж бе! Защо държавите са ги набраздили с разни линии — ту тънка, ту дебела…

Много си прост, бе! На картата всичко е с легенди. А тия линии по границите са символът за контрол — спри, проверка, спри, проверка…

Пиянски

Седят двама наркомани на една пейка. Гледат, някой си забравил карта на света. Започват да я въртят с умиление, все едно е нова „доза“ информация.

Жоро, гледай, бе! Защо по картата океаните са ги надраскали като с драсканици… тук — точка, там — точка…

Много си тъп, бе! Нали на картата всичко е с условни знаци. Това не са драсканици — това е символът за „кораб е минал“… кораб е минал… кораб е минал…

Е, да ама… защо тогава тук са цели линии?

Абе, там е знакът за „кораб закъснява“… пак закъснява… пак…

Пиянски

Седят двама наркомани. Единият си сваля блузата и казва:

Я ми нарисувай на гърба четири вертикални черти!

Другият рисува.

А така! Сега ми нарисувай четири хоризонтални черти!

Готово!

Такаааа. Сега над хоризонталните напиши буквите от А до Д, а по вертикалните числата от 1 до 4.

Готово!

Супер! А сега ме почеши в клетка Д2… че тук ми е най-големият сърбеж от мисълта за домашното!

Пиянски

Седят двама пичове в бара и си наливат ракийката. По едно време единият поглежда другия и вика:

Абе, ти къде живееш?

В „Младост“.

Ха! Аз също. Да пием за „Младост“!

Минават няколко минути:

А в коя част на „Младост“?

В четвърта.

Че и аз съм в четвърта! Да пием за четвъртата!

След малко пак:

А в кой блок?

18-ти.

Бре, и аз съм в 18-ти! Наздраве!

После:

А кой вход?

А.

Ха, и аз съм във вход А! Да пием!

Пак след малко, все по-учудващо:

А на кой етаж?

Пети.

Не стига бе… и аз съм пети… Да пием!

И накрая:

А кой апартамент?

52-ри.

Е, ти пък… в 52-ри живея и аз! Да пием за това!

Един от другите в бара, зяпнал ги, пита бармана:

Какви са тия бе, живеят в един апартамент, пък не се познават?

Е, те не са се изпуснали… Просто баща и син са — търсят причина да се напият.