Свидетелите на Йехова отдавна да са приключили с обикалянето пред храмовете и да са влезли направо вътре…
Просто трябваше да започват разговора с:

Свит до пукащото кюмбе, Жоро наду Планета фолк на макс, гаврътна още една ракия, набоде последната студена сармичка и постна у Фейса:

Северозападната жена вади детето от водата и мъжа си от кръчмата с една и съща реплика:

Седи Генко в кръчмата и пие ракия след ракия. Яко пие. Като пийнал прилично, викнал бармана и с треперещ пиянски глас рекъл:

Барманът се чуди каква бира след такова количество ракия, а Генко:

Седи в стомаха ракията.
Идва бирата и казва:

Бирата пак:

Тогава ракията:

Седи един в кръчмата и си пие ракийка. Изведнъж влита приятелят му, целият в паника:

Пешо въздъхва:

Седи един мъж в кръчмата и си наливат уиски.
По едно време влиза друг и от вратата вика:

Мъжът моментално оставя чашата и хуква. Излязъл от кръчмата и точно една кола го отнася — удря го, та го пречупва. Вкарали го в болница, оплели го с бинтове — целия.
Лежи си той бинтован и си мърмори:

Седи един мъж на брега на язовира и лови риба — ама рибата никаква я няма, само плувката си стои като замръзнала.
По едно време мъжът извади една бутилка ракия, сипа си чаша и точно в този момент плувката потрепна. Той държи чашата с едната ръка, с другата вади въдицата — на куката се мярка една дребна рибка.
Мъжът я погледна, взе чинията (както му е навик) и… мандахерцувано я пусна вътре в чашата. Леко погнусено бърка с два пръста, изважда рибката, хвърля я във водата и на един дъх изпива ракията.
Изведнъж — какво чудо! Рибата почва да кълве като луда. За половин час мъжът извади цяла торба риба и доволен тръгна към дома.
На дъното на торбата две големи риби си шушукат:

Седи един мъж на брега на язовира и лови риба… ама рибата – никаква. Нито кълве, нито мръдва.
По едно време той вади бутилка ракия, налива си една чашка и точно като си вдига чашата — плувката подскача.
Мъжът държи чашата с едната ръка, с другата вади въдицата… и гледа: на куката мъничка рибка, която се откача и пада право в чашата.
Той погнусено бърка с два пръста, изважда рибката, мята я обратно във водата, обръща се и си изпива ракията…
И о, чудо! Рибата започва да кълве като луда — една след друга. Само за половин час мъжът напълва торбата с десетина килограма риба и доволен тръгва към дома.
На дъното на торбата лежат две големи риби и едната подхваща ядосано:

Седи един пиян насред една локва, гледа в нищото. Минава един полицай и го заглежда:

Пияният вдига пръст, гледа нагоре, сякаш брои звезди:

Полицайят поглежда часовника — вярно си е. Махва с ръка, пооглежда се по-нататък и след малко пак минава край локвата:

Пияният пак вдига пръст, без грам да се замисля:

Полицайят вече се стъписва. След още малко пак се връща, накланя се към него:

Пияният се усмихва мрачно и казва:

Седи полицайят до него. Пияният вдига пръст и тържествено:

Седи пиян мъж пред един вход и се опитва да влезе през вратата, но вместо това стои отпред и рови с ключ в ключалката на въздуха. Покрай него минава полицай:

Мъжът го поглежда и казва:

Седи пияница и си мисли за проблемите на живота:

Дали е съвпадение… или всичко е направено така, за да не ти стигне времето?

Седи си един в кръчмата от обяд и само пие. Към вечерта решава да става — става, ама краката му не знаят, че си е решил.

Келнерът му носи, той я изпива и пак се опитва да стане — не става.

Келнерът пак носи. Той я изпива, вдига се с мъка, влачи се до вратата като последен епизод на пиесата и накрая се прибира вкъщи, пада на леглото и заспива като заклан.
Сутринта телефонът звъни:

Седи си един в кръчмата още от обяд и пие като за световно. Към вечерта се опитва да стане, ама… краката му правят пълна забрава.

Келнерът носи, човекът изпива и пак се опитва да стане — не става.

Носи ги, той ги изстрелва на екс, става едвам-едвам и се влачи към тях. Прибира се, хвърля се в леглото и заспива като заклан.
Сутринта телефонът звъни като пожарна:

Седи си един пътен полицай на магистралата и по едно време му звъни колега:

Полицаят послушал. Спрял блондинката, отишъл до колата ѝ, отворил вратата и казал:

А тя:

Седи си лютеницата в корема на Иван. По едно време пристига една ракия:

След малко пристига втора ракия:

И така нататък — идва десетата ракия и казва:

Седи си малко детенце на тротоара и реве с все сила… Покрай него минал съседът и казал:

Детето още по-яростно:

Съседът въздъхнал:

Седи си ракията в стомаха. Влиза мастиката:

Седи си рибар на брега и си лови риба. По едно време дръпва кордата и вадят една дребна, нищо особено — даже й си личеше, че е “обидена” на човечеството. Рибарят я огледал, поклатил глава и я пуснал обратно във водата.
Зачуло се слънцето да припича, рибарят се потил и си казал:

И в същия миг — *хоп* — бира в ръката му.
Пийнал, отпуснал се и продължил да лови. Само че пак му стана жежко. Пак се огледал и промърморил:

И *хоп* — до него кацнала каса бира.
Тогава рибарят се плеснал по челото, погледнал водата и:

И… изведнъж от водата се чува:

Седим в един бар, пийваме си биричката с Ванчо. Оглеждам се и виждам до нас двама младежи и казвам:

Ванчо: