Панчо пита доктора си:

Парадокс на ТЕРМОДИНАМИКАТА:

Паркират едновременно мерцедес и запорожец. Двамата шофьори излизат и собственикът на мерцедеса, свил вежди и косо погледнал към заза, казва…

Шофьорът на заза кимва с разбиране и отвръща:

Пациент влиза при зъболекаря — целият трепери от страх. Зъболекарят казва:

Изпива една малка водка и докторът го пита:

Докторът налива — пациентът изпива, отмества се, поема си въздух и казва:

Зъболекарят:

Пациентът:

Пациент влиза при зъболекаря, цял трепери от страх. Зъболекарят го гледа спокойно и казва:

Пациентът я изпива и докторът го пита:

Зъболекарят му налее. Пациентът ги изчезва за нула време.

Пациент лежи в операционната и чака да дойдат докторите.
Пъръв влиза анестезиологът—препъва се, хълца, надига се леко воня на спирт, мъчe се да си сложи ръкавиците, ама все ги бърка и се цели в ръката на престилката вместо в ръката си.
Пациентът го гледа втрещено:

Анестезиологът вдига пръст:

Пена пита Вуте:

Пена се прибира и гледа Вальо в кухнята — подпрял се с корем на радиатора, а главата му увита с една голяма хавлиена кърпа.

Пена тръгва към другата стая да се преоблече и точно тогава се чува тътен, че шкафът се изтърколил настрани и се разнесе миризма на лоша идея.

Пепи се пръцнал по средата на автобуса и понеже бил с много дълги чорапи, звукът му още ехтял, а какво е станало — всички го видели. За да не личи, той вдигнал крак отгоре и го държал така, все едно ходи по нагрята плоча… без да стъпва където не трябва.
Като наближило следващото спирка, точно преди тази на Пепи, се качила Стаси — негова позната. Веднага го забелязала и отишла да го заговори:

Перник. Петък вечер е.
Полицай спира шофьор за проверка:

Перничанин позира на художник:

Пернишки учител диктува задача на учениците:

Песимистът чува „Идва време“. Оптимистът чува „Идва, време-о“. Реалистът не чака—взима термоса и се почва с „Сега“.

Петата бутилка водка убеди Генко, че момичето не е толкова красиво, а че светът се върти специално, за да го накара да ѝ купи още една.

Петдесет грама ракия е равносилно на половин час йога — тялото казва „да“, умът казва „може би“. Един литър пък отваря всички чакри… и още няколко, които дори не сме знаели, че съществуват — защото след това направо започваш да виждаш сметката.

Петка и Чапаев влизат в кръчма на белогвардеец. Поръчват водка и мезе. Поднасят им швейцарско сирене. Чапаев го оглежда и казва:

Петък вечер, квартална кръчма някъде из Перник. 5-6 човека, здраво разплескани от настроение, наливат една след друга и поливат живота. Влиза им приятел, хваща стол, вдига наздравица и казва:

Той сипва още една за кураж, поглежда ги строго и рекъл:

Настъпи такова мълчание, че даже ракията изглеждаше по-тиха. После всички изпиха по още една и най-накрая един от тях се обади тихо, дрезгаво:

Петък! Петък! ПЕТЪЪК!!! Крещеше отчаяно водопроводчиците, че пак някой е налял кафе в сифона!

Петък. Останах си вкъщи. Не си нарах сметките.
Събота. Станах късно, огледах се и си казах: „Абе, май пак е работило.“
Неделя. Много се чудих как така изведнъж ми остана време за почивка.

Петък. Прохладна вечер. Тиха музичка. Приглушена светлина от телевизора. А той... направо се носеше на крилете на желанията — към нея. Само че “тя” се оказа нещо далеч по-непретенциозно.
Държеше в ръцете си чаша — запотена, ароматна, обещаваща “мир и благоденствие”. Нежно я погали с поглед, даже не се и правеше, че чака някакъв момент — моментът беше “сега”. Притвори очи, пое дълбоко въздух и почти се почувства като в рай: топло, сладко, опияняващо…
И тогава от другата стая се разнесе шум — направо взрив. След него и мощен рев, който тресна къщата: