Отидох при съседа да ми даде захар… не ми даде… И захар също не ми даде…

Отишли на Хасан в мазето трима полицаи на проверка. Влизат, гледат — вътре претрупано с машини за кафе, миксери, тостери, дори една вана, и един от полицаите се чуди и вика:

Хасан го погледнал кротко:

Вторият полицаи:

Третият полицаи се наклонил и видял едни релси, направо от гараж към мазето, и пита:

Хасан:

Полицаят се изправя:

Хасан свел очи, все едно съжалява, и рече:

Отишъл кметски кандидат на предизборна обиколка в едно село. Направил няколко обещания на площада, ама се стъмнило и понеже „кампанията е марафон“, решил да преспи и да си тръгне сутринта.
Седнали в кръчмата с хората — хляб, салати, ракия… той все повтарял, че „само най-хубаво трябва“, и като свършили по-добрите чаши, му станало кефът на водката да си казва думата. Станал му разговорът на висок тон, накрая се скарал с един младок, че му разваля настроението, и понеже бил убеден, че контролира вечерта, му рекъл:
„Айде, ще ми помогнеш…“
А младокът — нищо не разбрал. Изчезнал нанякъде, къде пеша, къде на другия ден — но кандидатът се проснал зад плета и заспал.
Събудил се сутринта и… няма му телефона. Вика паника: „Къде е?!“ Обикаля, пита, звъни, разпитва — два часа никой нищо. Накрая идват полиция, двама баба-касиери от комитета (по тяхна си линия) и започват разследване „от край до край“.

Най-накрая го намерили в курника.
Кандидатът пребледнял и отишъл при стопанина.

Овчарят (ама този път не овчар, а кокошкарят) се ухилил:

Кандидатът въздъхнал:

Отишъл поп на сватба и един от гостите го пита:

Откак научих кода на дъждовете, не мога да заспивам спокойно.
Вчера вечерта чукам на прозореца и си викам: „Няма страшно…“ — ама дъждът почна да праща морз на всяко капване.
И като се размърда, вместо да вали, направо ме „обади“: три пъти „ти-ре“, а после пак по име — като истински водопроводчик, само че мокър!

Откакто започнах да пия по-осъзнато, наливам наполовина по-малко джин с тоник. Само че накрая изпивам и половината тоник отделно… щото така поне ми остава да се оправдавам, че “пия умерено”.

Откакто ме приеха в Анонимните алкохолици, трябва да си ходя с псевдоним… Не заради срама, а защото все ме бъркат с моята бутилка.

Откакто се ваксинирах, забелязвам много странен страничен ефект — СЕПИЯ.
Като ми кажат “лежи и не мърдай”, почвам да рисувам… и се оказва, че си “пипнах” художествения модел.

Открих най-тежката форма на махмурлук. Мой приятел тръгнал да изхвърля боклука на третата си жена и се прибрал у дома с кофа, пълна… с втората.

Откриха нов тип махмурлук: сутринта вместо да ти се свива душата, ти се вдига настроението — и започваш да се смееш, да пееш и да благодариш на живота… докато не погледнеш сметката от бара.

Отначало ми беше приятно, после — много приятно, а накрая — толкова приятно, че още не мога да си възстановя сметките…

Отчаяние. От кафе ни е. От кафе ще ви е. Пий си ракия и се надъхвай.

Офис. Късно вечерта все още двама служители работят. Единият се оплаква на другия, че дори насън му излизат графики и диаграми от PowerPoint. А другият му вика:

Официално е открит летният сезон — първият пиян англичанин във Слънчев бряг падна от терасата, като така отлично демонстрира, че „само за малко“ значи цял океан.

Оффф, от домашната салата сутрин страшно ме боли главата… явно магданозът е започнал да действа като лекарство — ама за другите.

ПУСТИНЯЦИ ОТ СЕВЕРОИЗТОК СА НА МОРЕТО, КВО СА ЧУВА…
„Мълииии, ма не се бави — рупай т’ку ша, че баш ми се дех’з ти яд!“
„Кво си ми се накачи на тая рибаца… книжа ли ще я четеш, а бе, учебничар?“
„Мога ли да ям една саламурата бързо, дето я прави баба — под чадъра?!“
„Абе, от жега са се скапах. Вода не давам да ми иде до главата, и тва е! Да пОспъ като ората — къто рекат.“
„Седни тука, бе! Като човек да я надуеш една винена мастичка и да не ми зяпаш като кукуригу!“
„Къде е оня твой с кукурицата? Майка му да го… да беше донесъл и торбата, не само пергели!“
„Можеш ли да плуваш?“
„Видех те — как плуваш… като чорап у кофа с кисело мляко — първо се набръчка, па после се пъхти.“
„Цецке, нема да те оставя! Ще те дигна ли, ще те хвърля ли, щеш ли?“
„Цигари ли? Немам!“ (И точно тогаз пали една.)
„Фани раци, бе — ще ги фръгаме на скарата довечерта, да мирише на работа!“
„Тва твойта риза е отпрана като обувка на моряк — само дето стои.“
„До шамандурата ще ходиш ли, или пак ще се правиш на герой само на приказка?“
„Дири хора за белот, бе — цял ден ми дрънкат ръцете!“
„Глей го мойта прическа къв гъз има — като стопен тир с опаковка!“
„Цецке, ша да ти е*а у водата — да видим дали ще правиш плувни номера…“
„Сакате ли да имам водорасли там?! Че аз нямам глава за чудеса!“
„Една вълна ме удари и са забакних…“
„Да, и ти да пливаш ли? Ти хвърли се като кафев палец — па се оказа некафев, бе!“
„Глей го оня слаб на плуване! Само стърчи и мърда като г*з без пружина в плувки.“
„Тия с палачинките не мо’т мекици да ги направат, бе! Само бъркат тесто като за бетон!“
„Недей ме плиска, че ще ми събереш водорасле у очите, бе!“
„Кво са тия джетове — да ги вземат и да карат Е-Те-Зе-То… направо на пръжено олио!“
„Склапи ги тая уста, че си мисли ка’ да плувам за спасител… и после ще ми кажат ‘бра’в’о’!“
„А тоя спасител е толкова изтръпнал, че нема повече накъде.“
„Ба неговата майка! Тука има повече хора от панаира на Криводол!“
„Глей ги босачките кво са се намусили — като каменополска биволица в морето!“
„Сакам си до дома… тука на тоя плаж нищо не мо’ да ми влезе в ума.“
„Ша връ “да дойда” да ям нещо…“
„Искате ли бира, бе, майно?!“
„Контра на твоето ‘всичко’ и ви е*авам, п*тката майна… да знаеш, че сте ‘гости’ при нас!“
„Глей она какъв шипар — още две мезета ми донеси, жено! И водата от кранчето да я пуснеш да тече като река…“
„Сакате ли кукуруз?“
„Сакам!“
„Сакате, ама нема.“
„АЛО! ДА! НА МОРЕТО СЪМ, БЕ! МОРЕТО! ДА! АЛО! А-ХА! ТУКА У ТАВА ПРИМОРСКО… УБАВО Е!“

Пак вдигнаха цената на водката. Ние нашето го изпихме, ама жалко за децата — сега ще трябва да си мерят ракията с кантар.

Пак вдигнаха цените на алкохола и цигарите! Трябва да сме си честни — ние нашето го изпихме и изпушихме. А децата… да се оправят, те поне ще имат “чист въздух” — след като излезем да си го купим!

Пак казвам, не е прилично да се пита една жена на колко години е!
То и без това, ако каже—много става, ако не каже—още повече.

Пак ли пак ще ходиш да пиеш в кръчмата?! Другия месец трябва да плащаме водата!
Мъжът: