От не пиене никой не е умрял… ама аз не съм „никой“, та затова всеки ден си карам по малко риск.

От полицейската хроника:
„Днес в района на кръчма „Старият мерак“ е намерено тялото на гражданина Петър П. Това е трето тяло на гражданина Петър П., което се намира тази седмица — явно човекът е много търсен… ама не за жива работа.“

От полицейски доклад:
„Към 18 часа вчера капитан Иван Иванов от пожарната откри на железопътен прелез изоставена цистерна със спирт, с вероятност за самозапалване. Съвместно с трима милиционери и общо седем доброволци от съседните села, след пет часа опасността беше намалена наполовина — останалото май вече беше изгоряло от само себе си.“

От простудата ме спаси горският чай с коняк — ама имах един проблем… Пиех коняка редовно, а чая… го забравях. И така се лекувах от температура, но не и от навика си.

От работата ни организираха тиймбилдинг и понеже не знаех какво точно е, реших да се подготвя — носех си шише ракия.
Казаха „ще работим в екип“… и аз така разбрах: всеки да си има собствено, за да издържи на тима.

От скоро, като взема втората бира, почвам да философствам пълни глупости и да не мога да паркирам…
Абе да не са ги направили тея бири от някакви „екстра“ хормони — щото колкото повече, толкова по-уверено се правя, че завивам, а всъщност само се намествам в чуждата съдба.

От спомените на един пияница:
Вече не помня какво съм пил… само знам, че една сутрин черешите в купата започнаха да „пеят“ — и аз си казах: „Браво, най-сетне се отприщи музиката!“… Да, ама то не беше музика — беше, че са ферментирали.

От трети ден ходя на улицата със затворени очи — кълна се, че не пия, само си търся пътя… и бутилката сама ме намира!

От форум:

Админ:

От „НАРЪЧНИК НА МЪЖА ГОТВАЧ.“

Вземете миксера, сложете накрайниците… и открийте, че накрайниците не са за миксера, а за вашето търпение. Пробвайте пак. Сега разбивайте, но вече с чувство, че правите нещо важно. Измийте си лицето, врата, ръцете и гърба. И ако има жълтък някъде по ушите — махнете го, преди да започнете да обяснявате какво сте готвили.
В купата трябва да останат 2 разбити жълтъка — точно колкото ви трябват за пая. Следващата стъпка е декорация: облепете стените и прозорците на кухнята с вестници, а мебелите — със стари тъкани. Така ще сте сигурни, че ароматът на “домашно” остава автентичен.
Сега добавете брашното: налейте в чаша 200 грама и ги прибавете към жълтъците. Останалите 800 грама се погрижете да не изчезнат — внимателно ги съберете и ги върнете в пакета (или поне това ще кажете накрая). Когато стените са достатъчно добре облепени, започнете разбиването на сместа. След като усетите, че миксерът вече има собствена воля, вземете душ — ще ви успокои.
После вземете 4 големи ябълки и остър нож, но първо минете до аптеката за йод, пластир и бинт. Започнете с ябълките: обработете палеца с йод и го бинтовайте. Нарежете ябълките на кубчета, но имайте предвид, че за пая са ви нужни 2 ябълки — останалите две може спокойно да изядете “в процеса на приготвяне”, за мотивация.
След това обработете показалеца и средния пръст с йод и ги бинтовайте. Единствената нарязана ябълка, която не е изчезнала, я прибавете в купата. Останалите съберете от земята и ги изхвърлете — все пак трябва да поддържате кухнята “в безопасен режим”.
Разбъркайте отново с миксера, измийте хладилника от капките — ако засъхнат, после се чистят “само с молитва”. Изсипете готовата смес в леко намазана с олио тава и я сложете във фурната.
Изчакайте час. Ако няма видими промени, включете фурната. Като се събудите, не звънете на пожарната — отворете прозорците и фурната. Върнете се в нормалния си режим и отидете в близката кръчма.

От „Наръчникът на мъжа готвач“:
Вземи от хладилника 10 яйца. Остави седемте “здрави” на масата, останалите ги изчезни от полезрението и веднага забрави къде си ги сложил. Сега избърши пода — все пак, следващия път бъди по-внимателен.
Вземи голяма купа, разбий в ръба две яйца, изсипи съдържанието вътре… и за всеки случай провери дали купата не е обърната.
Изчисти масата и столовете от жълтъци. Бъди внимателен — жълтото е коварно.
Имаме пет жълтъка в купата.
Вземи миксер, сложи накрайниците и започни да разбиваш. Ако не става, “просто” опитай пак да сложиш накрайниците… и тогава разбивай.
Измий лицето, шията и ръцете. Премахни остатъци от жълтък от ухото — важно е за професионализма.
Сега в купата са два разбити жълтъка — точно колкото ти трябват. Ако са повече, значи “късметът е решил вместо теб”. Ако са по-малко — това е “композиция”.
Облепи стените и прозорците с вестници, покрий мебелите с каквото има. Ако някой те попита какво правиш — казваш: “подготовка за аромат”.
Време е за брашното. Сипи 200 грама в чашата, изсипи в купата и внимателно… внимателно… да, да, останалите 800 грама върни в пакета, но само ако не са вече навсякъде.
След като се увериш, че кухнята е достатъчно „облицована“, започни разбиването на сместа.
Вземи душ — да се отмие предишният ти живот.
Вземи четири големи ябълки и остър нож. После отиди до аптеката за йод, пластир и бинт.
Обработи палеца с йод и го бинтовай. Нарежи ябълките на кубчета, но помни: трябват ти две ябълки. В процеса може да изядеш само половината — другата половина я пазиш за по-късно, тоест за “след като приключиш”.
Точно както при първата, обработи показалеца и средния пръст — бинтовай.
Единствената нарязана ябълка, която още е “в играта”, добави в купата.
Останалите събери от земята и ги изхвърли — иначе ще се оправдаят като “декорация”.
Разбъркай пак с миксера. Измий хладилника от капките — ако изсъхнат, се чистят като минало.
Изсипи сместа в леко намазана с олио тава и я сложи във фурната.
Почакай час. Ако няма видими промени — включи фурната.
Като се събудиш: не звъни в пожарната.
Отвори прозорците и проверѝ какво още работи — обикновено работи само горната част на кухнята.
Накрая, след всичко преживяно, отиваш в най-близката кръчма — и поръчваш нещо, което няма нужда от рецепта.

Отварям очи и жената ме удря с поглед:

А аз:

Отварям си аз бутилка бира, а тя ми вика „Тссс!“
А аз: „Спокойно, няма страшно — ние сме двама, ти само не прави излишни шумове!“

Отварям хладилника и гледам вътре едно мариновано руло се тресе от страх.

Отива един мъж на плажа да лови морски дарове с въдица, ама не за риба, а “за кеф”. Сяда си, чака си, надъхва се и по едно време от водата се подава една акула и вика:

Той, шашнат, ама нали не му се отказва, подава една цигара. Акула я взима, потапя се и нашият продължава да си гледа въдицата. След малко пак се показва и казва:

Той вади запалката, дава й и пак всичко потъва. Мъжът се оглежда да види има ли и други свидетели и вижда… само едно тюленче на около десетина метра. И тюленчето изведнъж:

Отива един програмист на доктор:

Отива един човек на доктор:

Налива му човека ракия, моли за шопска салата за мезе, хапва набързо и… запява. Докторът зяпнал!
Тича при главния лекар, вика цяла комисия да го документират:

Идват, взимат чашите, наливат му пак ракия:

Отива клиент в кръчмата и си поръчва ракия и шопска салата. Келнерът се успуска и му носи първо салатата. Хапва си мъжът спокойно и след малко идва ракията.
След десетина минути ракията се обажда от чашата:

Поръчва си той втора, и салатата пак вдига спор:

След петата салатата се панира:

Отиват двама пияни на стадиона и решават да играят шах. Единият вика:

Другият:

Започва играта. По едно време публиката — тоя дето само мърдаше — удря играещия по главата с празна бирена кенсa и:

Онзи, дето играе, гледа и отвръща:

Отидох до магазина за салам и на касата табелка:

Викам си: „Е, супер!“ — и взех салама.
Само че като ме питаха за хляба… табелката добави с дребни букви: „…ако вече си го купил!“