Няма нищо по-хубаво от добър приятел… освен приятел, който носи бира, когато кажеш: „Само да ми донесеш едно“ — и после пак си гладен.

Няма с кого да пия кафе, та реших да си сложа захар… и после се сетих, че виното поне е по-добро с “приятели” — и си налях чашата за компания.

Няма такова друго животно като пържената риба, дето след втората бира почва да плува в чинията… и да иска още!

Нямам идея защо съм толкова алчен… А уж снощи си мислех, че съм пил достатъчно! Очевидно пак съм “пил” с очите.

Нямах име за бутилка Кока-Кола и се обидих. Реших да си намеря “моето” — купих си водка.

ОБЯВА-ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ на вход Б, от домоуправителя, до всички съседи:
„Колеги, наясно съм, че ние сме най-старата балканска легенда – в Европа, дори и във Вселената. Знам, че динозаврите са ни били квартална котка преди милиони години, а трансформърите – наша местна модификация по време на ремонт. Знам, че сме имали три морета, три планети и ставаме мъже на три ракии, ама после пак сме виновни, че се разлива.
Също така съм наясно, че ние играем в ледени води, ходим по огън, пием вода с минерали и ядем лютеница с чувство за хумор. Знам, че компютъра сме го измислили просто защото един съсед не обичал да помни сметките, а пък автоматичната скоростна кутия – защото нямахме търпение за асансьора.
Запознат съм и с научните ни постижения: лев мигач, десен завой, левият ни комшия винаги знае повече от правия. Знам, че имаме песен в космоса, че сме дали на цял свят глаголицата, кирилицата и телепатията, плюс езика на делфините – доказано от входа, когато някой пусне музика след 22:00.
И сега, най-важното: знам колко сме велики и не спирам да се гордея, но моля ви се – припомнете си кои сме… и престанете да серете в общата маза, че ние сме народ на традиции, не на „аромати от неделя“.
От Домоуправителя.“

Обещах на жената, че повече няма да пия бира. А при нас думата ми е закон — подписан и подпечатан. Затова вече не я пия… слагам бирата в хладилника да се пооправи, а аз я „консумирам“ като я разглеждам как си изстива!

Обидно е, когато говориш възвишено за любов и съдба, а отсреща те гледат снизходително и казват: „Спокойно… това е поредното ти пиянско философстване.“

Обикновеният човек след 5 години работа става шеф — студентът след 5 години учене става… безработен.

Обикновено отивам от вкъщи до бара за 5 минути. Защо тогава ми отнема цял час да се върна — след като аз уж пак тръгвам „само за една бира“?

Обичам доматен сок — той ми е като швейцарско ножче: в него има куп витамини, микроелементи и ако се налее в ракията, направо става медицински преглед в чашка.

Обичам свещи от Икеа. Миришат приятно, правят атмосфера, топлина и спокойствие. От тях обаче най-хубавото остава накрая — чинийките/чашките, в които мога да си налея водка. Водката си мирише също толкова хубаво — и пак прави същото: уют, топлина и… забрава.

Обожавам да пия вода. Особено ако е замръзнала… и някой отчаян шеф е решил, че това е “леденият имидж” на компанията.

Обущар дава нови обувки на клиент и казва:

Клиентът отговаря:

Обща характеристика на жена…
Елемент — ЖЕНА
Символ — Ж
Откривател — Адам
Атомна маса — средно 55 кг, но варира: 40–200. Понякога и повече… според „актуалната колекция“.
Физически свойства:

Химически свойства:

Употреба:

Тестове:

Опасности:

Обява за работа:

Ода за Дипломанта:
Жив е той, жив е!
Там под юргана,
със свити колене — мислите му са на дъно.
С поглед в тавана,
дипломант от отчети свикнал да влачи срокове,
от една страна преподавател го дебне,
от друга кредитът на две различни морали —
очи търсят сън, глава се люшка:
„Не съм пил — само ми се привиждат сладки спомени!“
Лежи си той,
а в кухнята горещо — нещо силно го вика:
хлебарка скърца в ъгъла,
и му вече в стомаха „втасва“ късно ядене.
Сесия е сега!
Пейте, другари, — тихо, че се буди съвестта!
От университета ще да замине и този дипломант…
Но замълчи, сърце —
тоя дето бяга от часове по природа,
не умира от страх.
Жал го взема баща и майка — цялата рода,
със „малко“ останали монети — сухи, без мярка.
И като са майка и баща — в тях е цялата фабрика:
ще го издържат до гроба, че нали е „наш’то момче“.
Чичо „шеф“ — юнашка птица —
вика: „Братов син, спокой!“
Настане вечер. Часовникът затлее.
Колеги пълнят квартирица тясна.
Един познат засвири, тълпа запее:
„Към диплома — с песен“, юнакът кряска.
Роднини и колежки — със премени чудни —
танци поемат, смехове се чуват,
а после при дипломанта идват и… „айде де“,
за малко „да му оправят мислите“ — и си лягат.
Една му налива наливка набърже,
друга му „само глътка“ вино довършва,
трета го целува на уста набърже,
а той я гледа — мила, засмяна,
„Кажи ми, татко — де е файдата
от тез безсънни студентски години?
Да уча ли аз — или да смуча заплатата ти,
докато кефът ми не попремине?“
И плеснат с ръце — та се прегърнат,
и с песни тръгнат из махалата.
Вървят и пеят — докато им дойде белята,
и после пак…
нощта свърши, а под юргана спи дипломантът.
Ще рече човек, че вред е рано,
ала времето — скъпо тече ли, тече…

Ода за Свършения Студент
Жив е той, жив е! Там под юргана потънал лежи и мърмори — „тая сесия… няма край“. Студент с очи като в канцелария: от изпит свикнал да бяга. От една страна преподавателят го дебне, от друга и мързелът му шепне — „не ставай, брат, още е рано“. Стиска глава, люшка се, не стига му нито будилник, нито разум — зер не е пил поне една гореща вода.
Лежи студентът, а в коридора глъчка го вика: „Ало, днес е!“, „Няма как!“, „Ще издържиш!“ Стиска тетрадка — но тя е празна, а наоколо — пакетчета празни, картофи разсипани… и една хлебарка скърца в чекмеджето му, сякаш казва: „Няма надежда“.
Сесия е сега! Дръж се, робиньо трудна, пей си тъжните песни! И от университета ще си замине и този студент… Но замълчи, душо! Тоз, който учи последния ден, по закон не умира. Него жалеят мама и тате — цялата рода. Без жал харчи се и последните стотинки — като са мама и тате „златни“. Той ще да ги до гроба смуче, а после — и техния късмет.
Вуйчо доктор — юнашка работа — за братов син ще намери „възможност“. Настане вечер. Хладилникът затлее. Колеги пълнят стаята тясна. Един носи зарядно, друг носи кафе, трети „само да ти видя какво имаш“. Събранието почва с „Е, днес ще учим!“ — па завършва с „Да не ми казвате нищо… аз ще го позная!“
Роднини, колеги — в премени странни: почнат танци около един лаптоп. И потанцуват, та при студента влезнат — „Дай, кажи, ще спасиш ли?“
Една му оставя бележка „Ето формули“, друга „Ето шанс“, трета му сипва вдъхновение в чашата и му шепне: „Ти си гений!“ А той ги гледа с изморена физиономия и въздиша:
„Кажи ми, татко… де е файдата от тез студентски умнини? Ще смуча ази ти твойта пара, дорде ми кефът попремине…“
И плеснат с ръце та се прегърнат, и с песни тръгват по нощта към следващия ден. Вървят и пеят, дорде осъмнат… и дорде пак да се намери някой да „прати снимка“.
Но съмна вече. А под юргана спи си студентът. Ще рече човек: „Вред е рано!“ — ала времето скъпо тече ли… тече… и студентът пак ще го настигне… по пряк път: от изпит на изпит… без да учи.

Оженил се един заклет ерген пияница. Събрали се приятелите му за ергенското парти и най-големият му враг по чашката вдигнал тост:

Оженил се един от заклетите ергени — пияници. Събрал дружината на ергенско парти и най-старият, най-тежкият пияница вдигнал тост: