Някакъв тип черпи — спечелил на билярд. Разказва на приятелите си:

Някои безотговорно разправят, че бялото вино било направено специално за риба. Не е вярно! Виното си е за хората, не за рибите. Рибите да си пият вода — и без това им е в цената.

Някои мисли относно бирата:
1. Бирата е върховното изобретение. Колелото също става, ама не свети така, когато са сложени пържени картофки до нея.
2. Трябва да си знаеш мярката с бирата — иначе изведнъж не си жаден, а си изчезнал.
3. Консумирайте жените с бира и бирата — без жени, поне докато се свърши.
4. В бирата е силата, във виното — философията, а във водата — това, което не се вижда, ама си личи сутрин.
5. С бира и колиба — рай, стига да има кой да донесе още.
6. По-добре бира в ръката, отколкото жена в телефона — поне бирата не пита “къде си?”.
7. Мъж без бира е като телефон без батерия — уж е умен, ама не върши работа.
8. Половин час здравословен смях не замества литър бира — просто отлага проблема.
9. За нормалния човек една бира е “таман”, две бири са “вече става”, а три бири — “айде утре”.
10. Бирата не може да е прекалено много — просто тоалетната не е достатъчно наблизо.
11. Море от бира не стига — по-добре да има океан и спасителен екип.
12. Изпий една кутия и после ще разбереш защо казват “по-добре каса бира”.
13. Националното самочувствие може да е различно — като бирата: цвят, пяна и съдържание на алкохол.
14. Безалкохолната бира е първата стъпка към това да ти се “само обърка” кой е празникът.
15. От хубава бира на човека и сутринта му се живее — дори да не помни защо.
16. Погледнете света през бира и ще ви се стори златен — особено ако не е нужно да плащате сметката.
17. Мъж без бира е като сватба без музика — има хора, ама няма празник.
18. Живот без бира е като бира без мезе — все нещо липсва, и то веднага се усеща.

Някои хора пият от мъка, други – от радост… трети – просто за да не им личи, че и сутринта са мръднали!

Някой да ми обясни: „Бащата се скарал на сина си, защото бил пиян!“ Кой всъщност е пияният — бащата или синът?
Щото в текста пише „бил пиян“, ама гледам бащата си е казал „не, не съм аз“ — и пак накрая си търси вината в най-далечния човек.

Някой ден ще си купя казан за ракия, ще си сложа статус „изпарявам се“ и повече никога няма да ме видиш online!

Някой замислял ли се е все пак колко литра бира съдържа фразата:

Някой знае ли как да върна заводските настройки на огледалото? Преди ми показваше нормално как изглеждам. Сега изведнъж реши да ми показва една съвсем друга физиономия — все едно е излязла от филм за алкохолик.

Някой знае ли на коя точно глава от Библията е рецептата—как се превръщa водата във вино, че у нас я правят същата, ама става само за чистене на чинии?!

Няколко момчета отиват на гости при своя приятел, дето току-що се е оженил. Той ги посреща, а тъщата се развихря — тича, носи им чехли, после тича пак — наливa ракия, и веднага замесва салата… Всичко ей така — като на конвейер.
Момчетата го гледат и питат:

Приятелят се замисля:

Третия път — пак ми лае — втори жълт картон.
На следващия ден пак — червен картон. И като извадих “градската си” — пишолета — край… Кучето млъкна.

Няколко неща, които машинистът не трябва да казва пред нервни пътници:
1. Спирачката пак не „свири“…
2. Не пий толкова ракия сутрин, да не ти щрака в главата!
3. Ау… как така, всичко ли се раздвоява?
4. Вижте тая гледка отляво — направо е за снимка!
5. Чувате ли някакви шумове? Не?! А аз мислех, че е от настройката…
6. Защо ли има дървета по релсите… нали се сещате, току-що минахме през парк!
7. Ей, това дете защо сочи с пръст към таблото… какво „надува“?
8. Добре де, ще летим ли, или само ми се струва?

Няколко неща, които шофьорът не трябва да казва, ако вози нервни пътници:
1. „Май пак ми замръзна газта…“
2. „Ъгълът на волана е красив, само че не знам защо колата не е съгласна.“
3. „Не се притеснявайте, само закуската ми дойде в повече.“
4. „Светофарът още ли е червен… или вече го изпуснах и стана зелен за другите?“
5. „Охо… всичко ли трябваше да започне да се върти по часовника? Аз не съм го въртял!“
6. „Погледнете наляво — има доста интересна нова гледка…“
7. „Някой може ли да държи волана? Само да си изкарам една минута…“
8. „Чувате ли радиото? …Аз не го чувам, ама то ме чува.“
9. „Знаете ли защо има дървета точно тук? Явно са спрели да работят и са се разклонали.“
10. „Айде сега… ще излитаме ли, или ще се убедим, че пак сме на път?“

Няколко полицаи се събират в кръчмата да ударят по една бира и по едно време идва техен колега, изтупан със страшно лъскав костюм.

„Спокойно, любов… аз свърших с теб — сега стой тука, костюмът да си поема въздух на стола!“

Няколко студенти, точно в края на успешната сесия, решили да се почерпят с нещо здраво за предстоящия купон. Събрали последните си стотинки — стигнали им… само за една консерва бира.
Още пред входа на квартирата момчето, което трябвало да я носи, се препъва леко, консерватата се търкаля и… край. Става на ламаринен салат.
Всички започват да се вайкат, да псуват, да се тръшкат, като че ли са загубили цяла стипендия — само той стои с ръце в джобовете и си трае, все едно нищо не е станало.
Другите веднага го навестяват:

Той изважда ръцете си от джобовете, показва два счупени телефона (единият — паднал докато гонел консерватата) и казва:

Някъв баровец се загледал в един уличен магьосник. Онзи си размахал ръка и от ръкава изскочило дребно духче. Посочил му с пръст и казал строго:

И в дланта на духчето се появил малък шот ракия.

И вече било двойно по-голямо чаше.

И изведнъж — голям стакан с бира, до горе, чак пяна.
Баровецът пребледнял от възхита и си помислил:
„Тоя тъпанар намерил магическо духче и го кара да произвежда дивотии!“
Отишъл, бутнал му хилядарка и предложил:

Магьосникът се престорил на велик, но накрая се разбрали. Баровецът грабнал духчето и хукнал като бесен. Спрял чак в Борисовата градина — на сянка, на спокойствие.
И започнал да нарежда:

Духчето го погледнало отегчено, сякаш е чуло това 100 пъти:

„Петдесет, сто, сто и петдесет!“

Някъде в северна България катаджия спира пиян шофьор и вади дрегер. Пуска проба, гледа и му показва дисплея:

Някъде из Русия едно руско семейство:

Скъпа, нещо ми е студено… моля те, включи реактора!

Някъде из Щатите. По магистралата къса последен модел Понтиак, пердаши като невидял. По едно време го задминава някаква лека непозната въшка — и изчезва напред.

Минава време, спира на един мотел, паркира, и гледа — същата оная въшка спряла точно до входа. Той слиза, поглежда и вижда… ЗАЗ-ка.
Влиза в бара. Вътре — Чапаев.

Чапаев се замисля, излиза до колата, вдига капака, навежда се и виква към двигателя:

Някъде към обяд мъж става от дивана със зверски махмурлук, оглежда се като че ли търси себе си, дълго си намира чорапите… обува ги много бавно… и едва местейки краката си се влачи към кухнята. Минавайки покрай клетката с папагала, сваля покривалото оттам, влиза в кухнята, вади една студена бира от хладилника… отпива я бавно и с кеф… и тръгва обратно. Минавайки покрай клетката с папагала, слага покривалото обратно… връща се на дивана… и пак заспива.
Глас от клетката:

Някъде по средата на втората чашка жената нервно потропала с пръсти по разстлания салфетник. А мъжът, с напълно спокоен тон, казал: