Никога не търси вината у другите хора — най-много да я намериш в шкафа до мивката. Нали там си тя!

Никой не обича салати, докато не му попадне една миска ракия — тогава магданозът става „подправка“, морковът — „гарнитура“, а доматът — направо мезе.

Никой не си пада по зеленчуците, докато не ги „открийe“ с ракия — тогава дори салатата започва да изглежда като мезе.

Нито една жена не може да съблазни мъж, който е седнал с шише ракия, само че вместо да говори — си е нарязал салатата.
И като му кажеш „Ела малко при мен…“, той вика: „Сега, бе… само още малко да си свърша доматите!“

Нито една интересна история не започва с думите:

Проблемът е, че след това кебапчето свършва, бирата свършва, а дебатът кой е “най-вкусното в компанията” продължава до сутринта.

Нито една социална мрежа не може да замени кръчмата…
Там поне като кажеш „Наздраве“, всички разбират и не ти пишат „лайкни, за да видиш продължението“.

Нищо не раздвижва мислите така, както студената бира — само че понякога раздвижва и мебелите… защото като я вдигнеш, се почва ударното охлаждане и на мозъка.

Нова година. Жената пита мъжа си:

Новата ракия „Струма“ — една чашка и започваш да си правиш планове да избягаш от всичко.
На другия ден се будиш — вече избягал… само дето не помниш от какво.

Новите хладилници на LG с Уиндоус 10…

Ново правило при събирания в офиса: всеки път като дойдеш на масата — чукаш два пъти. Първия път да се види дали изобщо има чаши за всички, а втория — да се провери дали зад всяка чаша има някой, който още издържа да пие.

Новобогаташ отива в църквата на изповед. Свещеникът го пита:

Новобогаташът излиза, оглежда се — няма никого наоколо. Тръгва по улицата и на ъгъла вижда девойка, облегната, с къса пола и готов “светъл” вид. Приближава се, вади банкнота и казва:

Новогодишната нощ. 5 часа сутринта. Келнер към клиент:

Нощ. Пълна тъмнина. На улицата се разминават двама дрогирани.

Нощ. Студентско общежитие. В коридора лежи пребит пиян студент, целият в кал и сос. До него двама се напушват и си клатят главите:

Нудист отишъл на плаж. Още на входа видял огромна табела:
„Внимание! Крадливи очи!“
Огледал се — нищо особено, спокойно си продължил. Малко по-нататък забелязал втора табела със същия надпис, само че по-дребна. Пак се огледал — пак нищо, и пак се отпуснал. Съвсем близо до водата видял табличка почти скрита в пясъка. Навел се да я прочете:
„Е, добре де… пак предупредих, само че с дребен шрифт!“

Някаква лекарка по телевизията каза, че дневно трябва да изпиваме по 2 литра вода. Вчера си изпих, днес пак я послушах… и сега вече не ме боли само главата, а и чувствам, че съм наводнен до ушите.

Някакъв баровец се загледал в един уличен фокусник. Онзи пък си вадел от ръкава едно малко духче и му шепнел:

И на мига в ръката му изскачала една малка ракийка — точно за “наздраве”.

И вече било цяла по-сериозна чаша — тип “вече ставам философ”.

Тогава духчето — като че ли се изплюло — пуснало голяма кана с пукница. До горе.
Баровеца пребледнял от възхита:

Отишъл и предложил да му купи духчето:

Фокусникът се противил, но накрая се “уговорили” — и баровецът грабнал духчето и го засилил към Борисовата градина, на сянка, да не ги видят хората.
Настанил се удобно и почнал:

Духчето го погледнало отегчено, все едно му е скучно да има световни амбиции:

Някакъв мъж крещи в парка:

Събират се хора. Поглеждат — наоколо няма нищо горящо, само мъжът.

Някакъв пиян човек се прибира посред нощ у дома. Кучето му залаяло в двора и той му шепне: