В едно село купили нова косачка. Била гордостта на селото — бръмчи като машина от приказките. На първия ден бай Митю я пробвал и я вдигнал на рамо… на втория ден пак косил. На третия ден, точно преди да почне да косят „на дълго“, бай Митю се напил, натиснал погрешен лост и косачката заминала право в лозето. Потърсила си място между пръчките и останала там — като паметник на глупостта.
Събрало се цялото село начело с кмета и решили: „Трябва да му дадем урок на бай Митю, да не се ебаваме така повече!“
Първи станал най-буйният — Гошо Бръснаря и казал:

Кметът се изкашлял:

Тогава се обадила леля Гена:

Пак Гошо:

Целият съвет замълчал. После станал кръчмарят и казал:

Накрая Гошо станал пак, потупал се по брадата и казал:

Настъпила пак тишина. Всички го гледали ту него, ту кмета.

Гошо се усмихнал:

Кметът мигнал:

В едно село на един дядо бабата му се разболяла. Нямало време, нямало накъде — завели я при доктор. Докторът я погледнал, поклатил глава и рекъл на дядото:

Мина месец, мина два, мина три… Дошло време бабата да е вече „на финала“. Тогава тя, задъхана, помолила дядото:

Дядото — мъчно му, ама “контролен преглед” да не му липсва — събрал сили и я погалил.
На другия ден бабата станала, изпяла, изчистила, сготвила и почнала да си шета из двора, все едно нищо й няма.
А дядото си вика:

В едно село новият поп току-що бил назначен—първата му литургия щяла да му е и държавен изпит, защото дошъл владиката. Младият се побъркал от страх и отишъл при стария поп да го успокои.

На другия ден младият поп отива пак при стария.

Старият го погледнал умно и отговорил:

1. Не се влиза по долни гащи и по потник.
2. Не се коленичи като на земеделска работа — на четири крака.
3. Не се пикае ей така в легенчето за кръщене.
4. На бабите им се целува кръстът, не каквото и да е… и не „с уважение“, а с уважение към правилата.
Младият зяпнал, а старият продължил:

1. Не Адам си откъснал сливата на Ева — той откъснал плода на познанието.
2. Евреите не тръгват от п*тка, а от изток.
3. Христос е распнат, не „опънат на кръста като чорап“.
4. Мойсей води народа през пустинята, не ги „прекарал набързо“.
5. На финала се казва „Амин“, не „Айде стига…“.

В едно село открили секс магазин. Собствениците сложили табела „Само качествени неща“, а вътре имаше: гумени лопати, сгъваем градински трактор, гумени чорапи, презервативи с вкус на люти чушки и надуваем кмет — че да може поне веднъж да се види колко е „високо в политиката“.

В едно село прелюбодейките редовно ходели на изповед и казвали на свещеника само едно и също: „Паднах от комшийското стълбище“. Отцето кимвал сериозно, разбираше си от работата и им опрощаваше греховете, все едно е някаква дреболия.
Обаче един ден дошъл млад отец — нов на селото и още не разбрал местния говор. Жените пак наизуст казали: „Паднах от комшийското стълбище“. Попчето ги гледало объркано и, без да се задълбочава, отсичало:

След седмица накрая му писнало и отишъл при кмета:

Кметът само се засмял — знаеше си жаргóна:

А той, като се изчервил, рекъл:

Кметът:

В едно село се появила мечка — направо „строител на проблеми“. Хората се шашнали и викнали ловец — да им оправи положението, че и децата не можели да излязат до магазина спокойно. Ловецът ги слушал, завел ги до бърлогата и казал:

Оставили го, зачакал пред леговището — час, два, три… Никаква мечка. По едно време някой го потупал по рамото. Нашият ловец се обръща и гледа — мечката, по-усмихната от пощальон в петък, му проговорила:

Ловецът, разбира се, нямал време за философии, свел глава, мръднал насам-натам, както си му е редът… и мечката си заминала.
На другата сутрин — пушки, ножове, въжета. Ловецът пак зачакал. Чакал до стъмнило — мечка няма. В полунощ пак: потупване по рамото. Обърнал се — мечката пак пред него, пак същият тон:

Този път ловецът пак „услужил“, както му казал страхът.
Трети ден ловецът излязъл с автoмат, гранати, тактически колан и лазерен мерник — цялата работа:

Ден и нощ чакане. На зазоряване мечката се появила, потупала го по рамото и му казала:

В едно селско училище назначили нов нов учител — ерген. Но директорът бил благодетел и решил да му „уреди“ и късмета.
Един ден директорът го извикал в канцеларията:

Учителят се засмял:

Оженили се.
Първата седмица — вечер, в стаята:

На сутринта тя станала, сварила кафе, намазала филийки и:

За обяд:

А тя, без да мигне:

Минали месеци. Директорът пак го викнал:

В едно семейство мъжът и жената отдавна не били правили с*кс. А жената всяка вечер в продължение на седмици слушала как горе в съседния апартамент младата двойка „се раздвижва“ — и то така, че направо ставало неудобно за целия вход.
Най-накрая тя не издържала и попитала комшийката каква е „тайната“. Комшийката се усмихнала и казала:

Жената решила да пробва. Сложила си ключа под възглавницата на съпруга си. Минала минута — и от леглото се чува паника, стъпки, викове:

В едно училище две чистачки мият стълбите. Влиза един елегантно облечен господин с дипломатическо куфарче. Едната чистачка казва:

Другата:

В едно царство град-държава имало цар, който решил да вдигне данъците. Обаче се уплашил, че народът може да му дигне въстание. Викнал министъра за съвет.

Царят кимнал.
Ден 1. Министърът наредил да затворят всички порти на града и оставили само една. Само че тя минавала през тесен мост, където можело да мине една кола наведнъж, та всеки чакал насрещния да се изтърколи. Хората мърморили, но минали по ред.
Ден 2. Сложили такса за моста. Всеки, който искал да стигне работа или да пазарува от пазара на съседния град, плащал — било от единия джоб, било от другия. Мрънкали тук-там, ама плащали. От време на време някой се оплаквал, че „не е честно“, ама и честото явно се оказало с касов апарат.
Ден 3. Министърът сложил на моста „контрол на движението“ — един негов човек с особено усърдие, който гледал да няма чакане „само на опашката“, ами и на нервите. Та който минел, плащал такса и получавал и допълнителен стимул — направо по най-бързия начин да му се оправи настроението.
Министърът се върнал при царя и казал:

Царят не повярвал на ушите си и наредил нищо да не се променя още месец, после издал заповед всички да се съберат на площада пред двореца.
След един месец хората се събрали. Царят излязъл и рекъл:

И от тълпата се чул глас:

В елитен ресторант нахлува Дон Корлеоне с дузина въоръжени братя и сяда на най-скъпата маса, без да свали шапката си. Вдига ръка към охраната и обявява:

Настава тишина, после един от мъжете се изправя, пребледнял, но с достойнство, и с писклив глас казва на босa:

В женски форум има тема: „Мъжът ми мърмори нощем“.

Първият коментар:

В женски форум:

В женско списание се появило писмо с питане:

В живота средно положение няма!!! Или мъжът се е запнал на “някакъв” ремонт и вече няма как да дойде на време… или жената е със зачервено гърло — грипът е виновен! А ако и двете са “само от нищо” — значи любовникът е донесъл вечерята.

В заведение:

В заведение:

Келнерът се навежда, помирисва чашата и вика:

В задръстването един младеж раздава на шофьорите листовки с “чудодейни диети”. Един от шофьорите му прави забележка:

Младежът, учудено:

В затвора между затворници:

Всички се спогледали…

В излитащ самолет за далечна страна се качват двама дебели мухльовци.
Единият се облизва и казва:

Самолетът излита.

Стъмва се.

Другият става, оглежда се наляво-надясно и извиква силно:

Чакал… никой нищо. Помислил, че и персоналът спи, и продължил, както си знае.
Самолетът каца. Всички пътници наскачат към бюфета и започват да си поръчват храна и напитки. Продавачката, изчудена, пита:

От опашката се чува глас: