В една фирма назначили провинциалистка за секретарка. Рано сутринта на първия работен ден тя влиза в офиса, оглежда се и пита:

Колежката я поглежда и отвръща:

В една църква чакат две — момиче и бабичка — да се изповядват.
Бабата шушне на момичето:

Момичето:

Бабата се разсърдила:

В едно градско гробище от доста време се ширеше ужас: един некрофил си беше харесал „хоби“ да разкопава гробове и да „посещава“ женските трупове. По сигналите имаше десетки случаи, но полицията така и не успяваше да го хване — все отскачал като призрак. Накрая обявиха и награда: 5000 лв. за залавянето му.
Една нощ най-сетне получиха точен сигнал и веднага вдигнаха екип. Пристигат — и на място заварват мъжа точно в действие: току-що бил изровил 78-годишна баба. Тялото било в напреднало разлагане, а отдолу — какво да се лъжем — положението беше направо отвратително.
Полицаите го закопчали и шефът му, видимо изнервен, го пита:

А онзи, без да му мигне:

В едно градче всяка сутрин рано пекарят се провиквал като наближи да продава хляб и сладкиши:

Един лекар му направил забележка:

А пекарят:

Пекарят се замислил и рекъл:

В едно далечно село в кръчмата се бяха събрали бабаити — мъже, дето си нямат друга работа, освен да пият и да се надприказват.
Вратата се отваря и влиза младенец — нов в селото. Всички го гледат:

Слагат му стол, наливай му по едно, че да “влезе в ритъма”. Пийва си той, подсмихва се… и по едно време вижда как двама-трима от същите мъже минават край него, бутат маси и влачат някакви работи.
После го забелязва: в съседната стая пренасят един пиян като свирка дядо — на ръце, все едно е последният им блатен трън.
Младежът се обръща и пита тихичко:

И някой му отвръща с важен тон:

Младежът обаче се надига и изведнъж отваря очи — вече лежи върху нечии ръце, вдигнат на високо, а лицата над него са сериозни, като на кметски избори.

Един от селяните се обажда:

В едно далечно село, в кръчмата — как да е, все мъже, всеки си пие и си приказва. Вратата се отваря — влиза млад пич, току-що пристигнал, “нов в селото”. Всички го поглеждат, викат го да седне при тях и почват да го черпят, като че ли е дошъл за откриването на кръчмата, а не обратно.
След малко новият забелязва: няколко човека носят на ръце един бая пиян тип, такъв паднал от ракия до самите кости. Влиза в съседната стая, а той почти на всяка стъпка се опитва да обясни нещо, но говори само “ъъ-ъъ”.
Младият се обръща към един от селяните и пита:

Момент по-късно обаче младият отваря очи на четири и вижда как няколко души тръгват към него, пак на ръце, наченали го като при социална акция. И той почва да вика:

Един от селяните се изхилва и го успокоява:

В едно далечно село, в кръчмата — насядали мъже и си пийват като за световно. Вратата се отваря и влиза млад човек — нов в селото.

Пийнал си той, поразпуснал си и в един момент забелязва как в съседната стая трима-четирима селяни мъкнат на ръце някакъв дебелак, клатещ се пиян като мераклия на халюцинации. Отнасят го вътре и младежът примигва и пита:

Старият от масата му намигва:

Младежът решава да не спори… ама после очите му се ококорват: още няколко души го грабват. И той моментално се развиква:

Тогава един от селяните се засмива и казва:

В едно купе на влак пътуват равин, националист и един, дето не прилича особено на християнин.
Националистът:

Другият:

И веднага си сложил кипата.

И оня, без да му мигне окото, вади нещо дребно, колкото да се види, и го държи пред всички.
Националистът:

Равинът се прекръсти:

В едно купе на влака пътуват японец, американец и една млада, много красива дама. Влакът минава през тунел и изведнъж настъпва пълен мрак. В тъмното се чува как някой целува, след което — едно ясно пляскане. Влакът излиза на светло. Дамата и американецът седят кротко, сякаш нищо не се е случило. Японецът си потрива бузата и мълчи.
Дамата си мисли: „Тоя странният се опита да ме целуне, но в тъмното е сбъркал човека — целуна се другият и той му дръпна един шамар.“
Японецът си мисли: „Американецът пак е започнал с номерата… целуна ме по навик, за да се прави на романтик, и после аз… по някаква причина съм си заслужил плесницата.“
Американецът си мисли: „Като има тунел, има и шанс. Следващия път пак ще направя ‘целувка’, пък някой ще си отнесе шамара — и всичко ще стане бързо и чисто!“

В едно купе на нощния влак София–Варна се озовали адвокат, бизнесмен, студент и една доста апетитна млада дама, която въобще не се свени да си показва „стоката“.
Мъжете жадно я изгледали от глава до пети… и тя, без много церемонии, ги погледнала и казала:

Тя се усмихнала:

Адвокатът се надъхал, навил се да не губи време, и след миг го нямало в купето. Минали две минути и излязъл с лице на човек, който е „уточнил условията“.

След него бизнесменът влязъл, нагласил си тон и започнал да „прави оборот“. След три минути и той излязъл.

Накрая студентът влязъл. Първо се чуло едно-две мърдане, после — тишина.
Бизнесменът надникнал през вратата:

Минали пет минути… десет… петнайсет…

Още един час по-късно решили да проверят. Отворили вратата — дамата с вирнати крака, студентът отгоре, а енергията му сякаш била на „инерция“.

Студентът, със зачервено лице и поглед на човек, който е разбрал твърде късно сметката, простенал:

В едно купе се возеха студент и полицай. Студентът се беше засилил с една дебела книга по философия и така, между спирките, чете като заклинание. Полицайят го погледнал и рекъл:

Полицайят се почесал замислено и казал:

Студентът кимнал:

Полицаят се заял и решил и той да чете “философия”. Отишъл в участъка, взел една книга, седнал и започнал да върви по урока. Мина началникът и го гледа: все едно му е хванал същността.

Полицаят се ухилил победоносно:

В едно малко селце всяка сутрин жените ходели до близкия кладенец за вода. Един ден, като се връщали, видели на крайпътното дърво да виси надпис: „ГАДАНКИ – БЕЗПЛАТНО“.

И всички отдъхнали: щом е „безплатно“, значи май си го измислило някое умно пиле.

В едно малко селце всяка сутрин мъжете ходели на площада да “свършат една работа” — все за нещо.
Веднъж, връщайки се, видели на пейка в центъра да виси… калпак — мъжки, мазно лъскав, все едно току-що е паднал от някого.

В едно предприятие имало една много „засукана“ секретарка — всеки си я знаел, че трудно пуска… ама никой не успявал. Минавали хора, опитвали, молели — все нещо не ставало.
Един ден в офиса влязло съвсем младо коте. Огледало се, приближило се до Марчето и казало:

Марчето се замислило.

Навили се работите — свършили каквото им било, после котето вървяло по коридора и му светнало още по-умно на главата… в момента, в който насреща изскочил главният счетоводител и пита:

В едно родопско село старият кмет, дето все него избират, представя новия кмет — млад, ама „много грамотен“:

От залата тропат ръце, ама от първия ред се чува най-силното вайкане — Бай Димитър, брадат и недоволен:

Пак ръкопляскане… пак същото вайкане:

Буря от аплодисменти, а Бай Димитър пак:

И сред аплодирането кметът му се обръща:

Бай Димитър се замисля, па отсича:

Този младеж като е учил толкова време… сигурно са го навикали колкото седемдесят пъти — и затуй си мълчи като кмет!

В едно село всички били толкова набожни, че щом някоя жена си позволела „малко беля“, мъжът не разбирал — тя направо отивала при попа да се изповяда. И то със специална парола:

Само попът и кметът знаели какво точно значи „хлъзнах се“. Ама веднъж попът починал и го сменили с млад свещеник.
След първата си седмица младият поп отишъл при кмета и ядосано казал:

Кметът се опитал да не се смее, ама не издържал и почти припаднал, когато попът се навел над тефтера и допълнил:

В едно село докторът имал тайна връзка с медицинската сестра. Случило се, че тя забременяла. Успяла да скрие от селото, че носи дете, докато дошъл моментът да ражда. Тогава отишла тихомълком при доктора, родила и му казала:

И си заминала.
Малко по-късно докторът бил извикан при селския поп, който се оплаквал от “много тежка работа” и имал такъв корем, че едва мърдал. Докторът го прегледал, сложил упойка и изрязал доста от тлъстините на корема, та попът да олекне.
Като се събудил, попът чул:

Попът онемял, взел бебето и го отгледал като свое.
Минали години. Попът остарял и легнал на смъртно легло. Извикал сина си и тихо му казал:

В едно село дошъл на служба млад свещеник.
Още след няколко дни хората започнали да му се изповядват като по учебник:

Пък накрая дошъл местният мераклия, надул гърди и с такъв тон, че да се чуе чак от камбанарията:

Младият се замислил, понеже бил нов и нещо не му се връзвали тарифите за духовни работи, та рекъл:

Извадил телефона, набрал номер и започнал:

Другият се замислил и отвърнал:

В едно село кметът пуснал съобщение: „Тази нощ ще има извънземна атака — гледайте да си пазите главите, защото ще порази най-вече малкия мозък!“
Всички се разбягали кой където може. Само баба Пена — като чу, че „малкият мозък“ е на прицел, — решила, че ще я пази с най-сигурното: влезе в кошарата и си затъкна главата в торбата със зърно, все едно е броня.
Цяла нощ стояла така и чакала да мине. А на сутринта, точно когато започвало да се разсъмва, овчарят се връщал пиян, влязъл да си вземе нещо и понеже не видял добре, просто хвана баба Пена и я завлече край оборa.
Баба Пена подскочила, извъртяла се и през зъби изцедила:

В едно село купили жигаплатформа — последният вик, нова машина, дето ще обслужва и напояване, и пръскане, и всичко. Селото гордо: “Това ще ни оправи живота!”
Още на първия ден работникът — Бай Петър, дето се водеше най-читав — натоварил платформата, качил я при реката и я пуснал. Орял, пръскал, въртял — два дни без грижа. На третия ден обаче Бай Петър влязъл в машината… ама с настроение.
Оналожил я в канавката, после я обърнал така, че платформата застанала наопаки в калта. Събрало се цялото село, начело с кмета, и почнали да търсят наказание: “За това не може така да се минава!”
Най-коравият в селото — Крум Ковача — станал пръв:

Кметът се замислил, погледнал го и казал:

Станала леля Мара:

Пак Крум Ковача:

Крум пак не се предал:

Настъпила тишина. Всички гледали ту Крум, ту кмета, все едно търсят смисъла.
И кметът накрая казал:

Крум се усмихнал: