„Тук беше Гошо!“, „Тук беше Миро!“, „Тук беше Ники!“, „Валентин беше тук!“ Най-обикновени надписи… Но защо ми идва да крещя? Да не би защото са написани с различни почерци, или защото си ги намирам в гардероба си — сякаш някой си търси дрехи по остатъци от спомени?!

„Учeн от Финландия установил, че народите, в които мъжете имат по-малки… уверения, са по-богати!“ — А аз се чудя какво ни е виновно, щом тук всички сме „големи“ в приказките, ама в сметките — нула.

„Френска диета“: на закуска — багет и целувки, на обяд — целувки и багет, на вечеря — само целувки. Ако пак не помогне, значи проблемът не е в диетата… а в качеството на багета.