Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Мръсни
В клиника за лечение на сексуални разстройства:
Дядо, пак не сте ме слушал внимателно! Ние увеличаваме размера… ама не на пенсията, разбира се!
Мръсни
В клуба на девствениците не е прието да се говори за членство… Затова всички си “влизат” тихо — и после никой не пита откъде са си получили пропуска.
Мръсни
В книжарницата:
Добър ден. Получихте ли най-сетне учебници?!
Да, имаме ги най-после!
Чудесно. Приберете ги отзад и ми дайте един тест за изпит!
Мръсни
В кожно-венерическия кабинет:
И как точно го “уловихте” това обривче?
Ами… от сватбата на една приятелка!
Как така?
Ми тя го хвана от булката… аз пък само се ръкувах.
Мръсни
В кожно-венерическия кабинет:
Вероятно сте имали контакт с непозната особа, господине?
Как „непозната“?! Тя па непозната — не, не… Целият квартал я познава! Само аз я “не познах”, ама тя ми каза: „Спокойно, аз съм ви познала!“
Мръсни
В кожно-венерическия кабинет:
И откъде е този обрив?
От детската градина…
Как така?
Ами… на сватбата на приятелката ми ги държаха на „дезинфекция“ — и аз не разбрах, че не се свалят с водка.
Мръсни
В коледната нощ в гей-клуба Дядо Коледа толкова се беше изтормозил, че заспа под елхата. Пияни купонджии решиха, че най-накрая им пращат „екстра подарък“—и започнаха да го събуждат с “Окей, Дядо!”… докато някой не забеляза, че това е просто декорът от сцената.
Мръсни
В крайморско барче влезе запъхтян, надуто нахакан клиент и щраква към самотната барманка:
Сипи ми една голяма наливна… че да ти го начукам!
В този момент от кухнята изскача здравият и съпруг, със скръстени ръце:
Да ти сипя ли една боб чорба, да те отпусне, че после да не ходиш да се разправяш с топките?
Мръсни
В крайна сметка мъжете са като дистанционно — ако натиснеш правилния бутон, започват да работят… поне докато не разбереш, че батериите са изтекли.
Мръсни
В крайния квартал интернетът беше толкова зле, че можеше по-лесно да си намериш приятел за софтуерен ъпдейт, отколкото да заредиш поредното п*рно — и то ако изобщо някой му помнеше паролата.
Мръсни
В края на нощта. Празен бар, полумрак, тиха музика. Барманът бърше чаши, а на другия край на бара си седят момче и момиче и тайничко се смеят.
Момичето се обажда на бармана.
Момичето (с надежда):
Извинете… продавате ли тестове за бременност?
Барманът (със съжаление):
Не, маце… не сме аптека.
Момчето (с облекчение):
Значи поне вазелин ще ни стигне!
Мръсни
В края на часа по български език учителката казва:
Деца, можете ли да съставите изречение, в което всички думи да започват с буквичката „К“?
Става Марчето:
**Коста купи камбана.**
Браво! — усмихва се учителката.
Идва ред на Иванчо. Става той, пооправя се и отсича:
**Кьоравият, космат, кривокрак касапин Кольо Кьосев кльокаше качамак край кооперативния кокошарник. Кокошките кудкудякаха, кака Кунка кипеше като керосин, „Клати, Кольо, клати!“ — крещеше, — „като кон клеса, като комшия кърти, като клепач клати!“**
Учителката пребледнява:
Иванчо… моля те… това… това не е изречение…
А той се усмихва:
**Като нямаше „К“ — нямаше и „къде“… какъв к*р, какъв кеф!**
Мръсни
В кревата бе весело и шумно… В същото време, в килера — абсолютна тишина.
Явно там не се смеят… само се подреждат консервите.
Мръсни
В кревата бурен с*кс. Две току-що запознати в дискотеката — едва ли не на третата песен. Той отгоре си “работи” вече повече от час.
Мацето задъхано:
Хайде, дай да ти покажа как се прави! Аз мога да скоча отгоре, ще ти стане невероятно!
Не, не и не! — казва той.
Ама знаеш ли какъв шадрафан — сикиш мога да ти извъртя?! Ти ми стягаш врата, ребрата ме болят, едни крака ми увиснаха… да не те е страх?
Не! — пак той. — Аз си е*а само така. Това ми е професионална деформация!
Добре де… къде работиш, че ти е такава “професионална”?
В моргата… отделението за женски трупове.
Мръсни
В кръчмата Нане се напива с двама — един от Бургас и един от Варна. Бургазлията:
Тая кръчма е супер, ама в Бургас имаме номер: поръчаш ли две ракии, трета ти я дават без пари.
Варненецът веднага се обажда:
Ха, в наше село/град е по-изгодно! Плащаш една — получаваш една безплатно, плащаш две — взимаш две безплатно!
Нане слуша, кимва и казва:
Е, тва е нищо… В Тутракан (нямам какво да отстъпвам) Вуте отвори кръчма на другия край на селото. Първата ракия я плащаш… втората също… трета — пак… па тогава те води към склада и ти дава „безплатно“ — като за капак.
Бургазлията:
И ти наистина ли го преживя това?
Нане:
Не на мен… на тъщата.
Мръсни
В кръчмата на Ставри се сбрали трима ловци и почнали да си викат “майсторлъците” за кучетата. Първият рекъл:
Отивам веднъж на лов — пушката я взех, ама патроните… забравих. Дадох на кучето да помирише пушката и то ми донесе патроните като пратеник.
Вторият:
И на мен ми се е случвало — патроните си ги взех, пушката я оставих. Дай му на Шаро да подуши… след час носи пушката, готова, сякаш не е ходил никакъв лов, а е работил по инструктаж.
Третият се изсмял:
А аз у неделята жена ми я водя на плажа да се пече. Тя си забрави банския. Викнах на Киро:
“Подуши долу, да не ходим срам!”
Почна да души… и ей го след половин час — влачи комшията Кире за то*аците!
Мръсни
В кръчмата седят ловци и се надлъгват като на олимпиада.
Един вдига чашата и почва:
Вчера ходих на лов за мечки. Влизам в гората и какво да видя — една грамадна мечка, точно на петдесет метра. Вадя пушката, прицелвам се… и я улучвам право в средата на челото!
Другите вдигат наздравици:
Наздраве!
Той продължава развълнувано:
Отивам до нея, хващам я за едната лапа, меткам я на рамо…
Всички пият и го гледат:
Добре, а после кво стана?
А, кой знае… забравих да ви кажа…
Ами какво, бе? — викат те.
А, че хванах едната лапа и я метнах на рамо… после хванах другата и я метнах на другото рамо…
И така, докато я въртя, мечката… не падна — ами паднаха очилата на всички, дето бяха наблизо!
Мръсни
В купе на влак пътуват българин, грък и турчин. По едно време нашият се сети, че е гладен, и извади цяла чанта — печени пилета, салати, ракийка, сирене, кашкавал… направо опъна една софра и започна да яде с такъв мерак, че и таванът да му завижда.
Гъркът и турчинът го гледат, лигите им текат. Нашият им се усмихва и вика на гърка:
Йоргос, ела, хапни с мене!
Гъркът си мисли:
Ей го хитреца… ще ме приласкае, ще ми сипе, а после ще иска аз да му “обслужвам” сметката… Не, не ми се връзва!
И казва:
Не, не съм гладен! Аз имам едни маслинки… ще се почерпя с тях.
Нашият се обръща и към турчина:
Ефенди, ела, няма да съжаляваш!
Турчинът веднага се стяга наум:
Абе този българин ще ме дръпне да ядем заедно, и после ще ме върже… Няма да стане!
И:
Не, не, мерси! Аз си имам малко халва… ще ми стигне.
Минава малко време. Гъркът обаче в един момент направо се разсърди на корема си.
Майка му стара… няма кой да ми плати, ще си седна да се наям, каквото стане!
Сяда при българина, налучква се до софрата, яде здравата, облегнал се назад като на курбан, пали цигара и само чака:
Йоргосоо… — вика българинът.
Абе, дойдоха ми силите! — въздиша гъркът, усмихнат и малко прегорял.
Ха, щом са ти дошли… тогава дръж турчина да го опънем!
Мръсни
В купе на влак седят възрастен господин и много красива млада дама. В началото тя стои изправена, но след малко се отпуска от ритъма на колелата и съвсем неусетно заспива.
В този момент се чува тихо първо „изпъшкване“, после още едно — този път по-уверено, направо с характер. Девойката се сепва, поглежда наоколо, но тъй като мъжът гледа през прозореца, решава, че няма нужда да обяснява нищо.
Опитва се да не заспива пак, но влакът е упорит. Клюмва й главата за секунди… и пак — гръмко, отчетливо, все едно купето е концертна зала.
Възрастният господин се обръща към нея, цъфнал от учтиво недоумение:
Извинете, дамичке… Вие от това ли страдате — от късите завеси?
Какво общо имат завесите?
Ами като се обърнете да спите, се вижда, че са ви нарязани… точно на дължина.
Мръсни
В купето на влака един напорист ухажор седи срещу госпожица, която гледа през прозореца и не казва нито дума.
Госпожице, защо не си отваряте устата през цялото време? — пита ухажорът.
Понеже ми харесва така — мълча си! — отвръща тя.
Ама искате да мълчите, щом е така… — учудва се той, — защо тогава изобщо ме започнахте?