В един по-добър свят махмурлукът щеше да трае, колкото оргазмът — десет секунди, една усмивка и готово… а оргазмът — колкото махмурлука: два дни, без телефон, само вода и угризения.

В един прекрасен ден на една скамейка седели три старчета. Пред тях, с цялата си грация, минала една дама с прекалено къса пола и такава увереност, че все едно си свири марш с обувките. Единият старец въздъхнал:

Другият се засмял:

Третият старец, почуквайки с бастуна по земята, замислено казал:

В един публичен дом влиза един симпатяга с много голямо самочувствие. Стопанката викнала най-уверената мацка и ѝ казала:

Мацката идва, оглежда го и се сепва:

Той се усмихва:

В един публичен дом влязъл претенциозен клиент с вид на човек, който е „изискващ“ по рождение:

Сводникът го изгледал мазно и с уверен тон казал:

Мъжът свил рамене, извадил портфейла и отброил сумата.

Сводникът го пратил в стая и предупредил:

Минали няколко минути. Вратата се отворила широко и вътре влязла една жена — стара, дебела и с вид, сякаш е минала поне три ремонта, без да ѝ сменят частите.
Тя му дала бърза „френска“ услуга — нито блясък, нито настроение, направо „по работа“.
После станала, махнала с ръка и понечила да си тръгва.
Клиентът се вдигнал на бунт:

Жената се плеснала по челото и с въздишка:

После се навела, огледала го внимателно и с пълна сериозност казала:

В един публичен дом пристигнал претенциозен клиент:

Сводникът се сепнал, после се усмихнал:

След няколко минути сутеньорът се върнал усмихнат до уши:

В един пункт за “Еврокъсмет” всеки ден се засичали една баба и едно младо момиче. Момичето забелязало, че бабата редовно бие и печели, и си вика: „Тази жена сигурно има някаква тайна!“
Един ден я спира и пита:

Бабата се усмихва и му обяснява:

Момичето си записало „системата“ и започнало да пробва. Питало, пускало — все едно и също: бабата печели, тя — нищо.
Накрая от яд я хваща пак:

Бабата се разкрещява:

В един пункт за „Еврофутбол“ редовно се мотаеше една баба и една девойка. Девойката бързо разбра, че бабата все печели, а тя — все на загуба. Един ден решила да я разпита направо:

Бабата се усмихнала и рекла:

Девойката запомнила „системата“, пускала редовно, но пак нищо — бабата пак печели.
Накрая, ядосана, отишла при нея:

Бабата се засмяла:

В един пустинен гарнизон пристигнал нов главнокомандващ. Бил страшно строг и още на първия ден наредил да направят инвентаризация на всичко. Обиколили, прегледали — накрая в списъка останала една-единствена изненада: камила.
Главнокомандващият вдигнал вежди и попитал:

Офицерът се окопитил смутено:

Той направо избухнал:

Минали два-три месеца. Един ден пак извикал същия офицер:

Офицерът пребледнял:

Главнокомандващият се ядосал, но решил да влезе в подробности:

Офицерът кимнал важно:

Главнокомандващият отишъл, целунал я, тя клекнала. Той тръгнал да свърши работата — и в този момент камила­та си станала.
Пробвал пак. Пак клякнала. Пак като се обърне отзад — става и се “разсейва”. Многократно, все същото. Накрая се пресрамил, върнал се при офицера и му казал:

Офицерът се изпънал и отвърнал тихо:

Главнокомандващият:

Офицерът се ухилил:

В един ресторант на клиента му направило впечатление, че всички сервитьори се разхождат с клечка за зъби в джобчето на жилетката и с дълъг конец, висящ от дюкяна.
Попитал един от тях защо е така.

В един родилен дом въвели нова услуга: казват — вече по време на раждането може да присъстват и мъжът, и бащата на бебето…
Само че като попитали коя е „тази“ на кого, акушерката въздъхнала: „Няма проблем, господа — ще гледате… но да не се карате коя е най-важната!“

В един съмнителен бардак влязъл самодоволен клиент:

Сутеньорът му кимнал:

Клиентът отишъл, влязъл… и след минута се върнал ядосан до дъно:

Сутеньорът, без да мигне:

Сутеньорът свил рамене:

В един ужасно горещ ден в един малък гръцки град един мъж седи в таверна, пие узо и си хапва мези с дзадзики…
Влиза младеж, поръчва си лимонада с малко чадърче…
Седят си, поръчват си и двамата, минават часове, когато младежът се отпуска, отива при собственика и му шепне:

Гъркът го удря, изхвърля го през вратата. Собственикът на таверната вика:

Аристидис:

В един хубав слънчев ден млад рицар се разхождал с коня си из гората.
По едно време вижда една чисто гола, невероятно красива девойка, вързана за едно дърво. Изумен, я пита:

В една връзка има двама души. Най-важното е да се разбират в леглото — да имат еднаква скорост и еднакъв ритъм. А разговорите… ако и без това няма какво да се каже, поне да има достатъчно светлина.

В една истинска романтична връзка винаги има един човек, който ревнува. И най-лошото е, че понякога не знаеш кой—защото двама твърдят, че са на “постоянна проверка”, а третият просто мълчи… и ревнува най-много.

В една килия трима - крадец, полицай и садист. Крадецът:

Полицайят:

Садистът:

В една луда буря из планината една група туристи се изгубила. Цял ден се въртели без посока, мокри до кости и всеки момент им се плачело. Най-сетне, когато и последният газел в отчаяние, той се провикнал:

В една малка църква работела доста самоуверена и много разсеяна органистка на име Линда — всеки път щом започнеше да свири, едни и същи части от нея сякаш си правеха малък “подскок” и на мъжете в първия ред им идваше да забравят и молитвата, и текста.
Църковните баби, които иначе строго следели морала, не издържали. Събрали се като комисия и решили: или ще я оправят, или ще търсят друга. Най-деликатната от тях взела думата и прошепнала:

Линда кимнала сериозно:

И ето следващата неделя — свещеникът се качил на амвона и тържествено се приготвил да проповядва, ама Линда се била оправила по най-лошия начин. След като казал първото изречение, той се объркал и едва не задъхнал:

Бабите вкупом се смутили, Линда пък била така “стегната” от киселината, че цялата проповед минала в странни, неразбираеми звуци. А свещеникът накрая само въздъхнал:

В една нечовешка виелица в планината се загубили група туристи. След като цял ден се лутали без посока и нервите вече им се късали, последният от колонката се провикнал:

В една спретната селска къщичка с голям и елегантен двор живеели Кочо, братята му Жулиш и Бегаш и майка им Ван*на. Дворът им бил толкова поддържан, че комшиите минавали да го гледат като изложба. Само едно нещо се откроявало от цялата фасада — била била на двора, най-отпред, където се виждала най-добре.
След като им заминал единственият отговорен баща, семейството било в шок. Погребението, по традиция, минавало в двора — там, където Ван*на прекарвала по-голямата част от деня, поливайки и оправяйки избурялите растения.
Един топъл следобед Кочо се прибрал пак пребит, а Ван*на го чакала точно под голямата лоза — почервеняла от яд, с ръце на кръста.

Ван*на го изгледала така, сякаш ще го изкорени направо, и изсъска: