В древна Гърция жената можела да се отдаде на онзи, който ѝ поднесе ябълка. Много интересна система…
Днес при 80% от жените е почти същото — само дето ябълката е вече отворена с “какво ми си дал?”, и търси се кой ще плати остатъка!

В един американски зоопарк гордостта била една женска горила — а мъжки наблизо нямало. Ръководството обаче много искало тя да има поколение, само че мъжка горила била прекалено скъпа. И тогава решили: щом “естественият начин” не става, ще минат по… по-нестандартна схема.
Директорът подвикал заместника си и прошепнал:

Заместник-директорът почнал да обикаля, да намеква, да души и да проверява пулса на морала. Най-накрая се спрял на най-опитния човек — чистача Мартин.
Отишъл при него:

Мартин се замислил и вдигнал три пръста:

Заместникът пребледнял, но се опитал да запази тон:

В един бар влезли свещеник, равин, ходжа, Исус, китаец, негър, шотландец, една овца, две кучета и един крокодил.
Барманът ги погледнал и казал:

В един бар влиза турист, ама съвсем леко отваря вратата, после съвсем леко я затваря, сяда на бара и казва на бармана с много тънък глас:

Бармана се ядосал и рекъл:

Туристът се съгласил, излязъл и пак влязъл — съвсем леко отворил, съвсем леко затворил, и с още по-тънък глас:

Бармана още повече се ядосал:

Барманът излязъл и след малко влязъл като камион. БУМ — ритник на вратата, БУМ — да я затвори, седнал на бара, блъснал с длан и викнал:

А туристът му отвърнал:

В един бар седят един нормален човек, ексхибиционист, вуайор, фетишист на обувки и садист. Нормалният човек казал:

После се обадил ексхибиционистът:

След това вуайорът:

Фетишистът на обувки:

Накрая садистът се обади:

И отнякъде се чу:

В един баровски квартал на края на града нахлува през открехнатия прозорец избягал джебчия. Хваща младото семейство в леглото, усмихва се мрачно и ги връзва на два стола, като междувременно явно си е „настроил мисълта“ да стане страшно романтичен крадец.
При жената се накланя, взима си въздух, дълго я целува по ръката, после си казва, че работата в кревата свършва и отива към банята.
Жената, задъхана, го гледа с търпение и казва на мъжа:

Мъжът, вързан, пита:

Тя:

Жената:

Мъжът шепне:

Тя се усмихва:

И точно тогава отвътре банята се чува гласът му:

В един голям град отворили магазин, в който всяка жена може да си купи съпруг — само еднократно посещение.
Шест етажа. Колкото по-нагоре, толкова по-скъпи и по-„качествени“ мъжете. Има едно правило: не можеш да се връщаш назад — можеш само да излезеш от магазина.
Една жена влязла.
На I етаж табелата гласела: „Тук са мъжете, които поне веднъж са чували за заплата на майка си.“
Тя продължила.
На II етаж: „Тези мъже имат стабилна работа и никога не забравят да поздравят.“
Жената: „Уау…“ — и пак нагоре.
На III етаж: „Стабилна работа, поздрави, и са мили поне през първите три седмици.“
Тя се усмихнала и продължила.
На IV етаж: „Стабилна работа, мили са, споделят делата, и не изчезват веднага като чуят ‘магазин’.“
Жената: „Е, може и да издържа…“ — качила се.
На V етаж: „Стабилна работа, мили са, споделят делата, помнят годишнините и… готвят поне да не гори.“
Тя вече се колебаела, но натиснала последния етаж.
На VI етаж светела табела:
„Вие сте посетителка номер 31 456 012. Тук няма изложени мъже. Този етаж съществува само като доказателство, че на жените не може да им се угоди. Благодарим ви за посещението в Магазина за съпрузи.“
И понеже искали равноправие, на същата улица отворили и магазин за мъже — да си избират съпруга по същите правила.
На I етаж: „Жени, които не питат защо закъсняваш.“
На II етаж: „Жени, които не питат защо закъсняваш и имат бюджет за обувки.“
А до третия етаж… досега никой не се е качвал.

В един град гостувал прочут мъдрец. Чул за него някакъв човек, изчакал си реда и влязъл при мъдреца. Запитал:

В един град отворили магазин за мъжки чорапи. Продавачката била млада, свежа и направо стопляла атмосферата. Първи влязъл един дядка:

Тя се усмихнала:

Дядката се поразбъркал, свил се, показал каквото трябвало. Тя го разгледала от всички страни и накрая извикала към склада:

След малко влязъл мъж на средна възраст. Същата работа — показване, оглеждане, въртене… Накрая продавачката:

Идва и младеж. Тя го хваща, оглежда, върти, мери… Минали две-три секунди и тя с досада:

В един завод директорът викнал портиерът и му казал:

Портиерът се смутил:

Директорът го успокоил:

На другия ден журналистите дошли. Първият репортер задал:

Бай Петров:

Директорът веднага се закашлял.
Портиерът веднага:

Вторият репортер попитал:

Бай Петров:

Директорът отново се закашлял.
Бай Петров, бързо:

Третият репортер най-накрая:

Бай Петров се замислил и накрая избухнал:

Директорът буквално се разкашлял от яд, като че ли да предупреди:
„Намали!“
А бай Петров — без да схване знака — веднага:

В един клас Станчо надраска на дъската: „котка“ — ама написaна с една буква, дето не е за училище. Учителката го видяла и като гръмнала: „Кой написа това?!“
Целият клас: „Станчо!“
Учителката ядосана: „Станчо, ще го напишеш с тебешир сто пъти… и после ще изтриеш дъската с езика си!“
Станчо се прибра вечерта и започна да се мънка на баща си:

Бащата: „Какво става, бе? Защо мърмориш?“

В един магазин влиза изнасилвач-сериен убиец и се оглежда:

В един манастир старата игуменка намерила в двора стара, изтъркана свещ — явно някой си я беше “подарил” преди това. Решила да събере всички монахини и да им разкаже.
Наредила по-старите отпред, а по-младите отзад.

В един мол…

В един от така наречените психодиспансери влязъл проверяващ лекар. В една от стаите видял мъж, който стоял мирно и само гледал в нищото, без да прави нищо от “заниманията”, които правели останалите.
Докторът го попитал:

Мъжът се усмихнал:

Лекарят се замислил и попитал:

Тъкмо тогава от другия край на стаята се разнесъл глас:

В един офис назначили нова служителка с необичайно гласовит смях. И както се очаквало — жените започнали да я одумват със завист, а мъжете да слушат по цял ден. Въобще работата заглъхнала — всички чакали следващата нейна реплика, но не и сроковете.
Шефът я извикал на разговор:

Тя го погледнала спокойно:

Тогава бръкнала в чантата си, извадила едни малки слушалки за смях — ей такива, които “намаляват” настроението — и ги метнала в кошчето.

Като излязла, шефът се позамислил, извадил от устата си една жица за “шегите” и я хвърлил в същото кошче с въздишка:

В един панелен блок в София се нанася “средно известен” барабанист от чужбина. Още първата вечер вади барабаните и почва да тропа като да гони такси от Студентски град — денем не, само нощем.
Съседът отдолу, направо отчаян, го чака към полунощ и отива да моли:

Чужденецът се усмихва и с хладен английски отвръща:

Затваря вратата.
На другата вечер пак същото. Българинът пак се качва и този път нервите му са по-силни от ударите:

Чужденецът пак:

И на третата вечер… точно докато се е настанил удобно, да наваксва два дни сън, пак почва думкането. Нашенецът избухва, качва се горе, звъни, после отваря вратата и направо — без да губи време — хуква след репетицията му.
Чужденецът изненадан застава на прага, гледа като “what the hell?”, а българинът, продължавайки с яростта си, му крещи:

В един по-добър свят жените, които кажат „ОХ, НАСТРЪХНАХ!!!“, няма да се чудят къде да си сложат космите от ръцете — а направо ще кажат: „Ето, запалете светлината…“ и ще си свалят чорапогащника.

В един по-добър свят жените, които кажат „УХ, НАСТРЪХНАХ“, вместо да си търкат раменете, щяха да си показват гърдите — та да е ясно на всички кой точно е виновен за студения вятър.

В един по-добър свят махмурлукът щеше да продължава само пет минути, колкото един оргазъм… а оргазмът — колкото махмурлука. Поне тогава щяхме да ценим първото.