В двореца на царя живял млад и верен коняр. Бил честен, работлив… но имал една тайна, опасна мания — да души най-скъпия парфюм на царицата и да си представя как целият двор ухае на нея.
Един ден не издържал и се оплакал на придворния лекар:

Лекарят се замислил, помилвал брадичка и казал:

На другия ден лекарят издебнал царицата докато си освежавала тоалета. Сипал в бурканчето ѝ специална „лечебна“ подправка и го върнал обратно. Царицата подушила, ахнала и… мигом се вдигнала на тревога:

Тя се втурнала при царя и му рекла разтреперано всичко. Царят — разбира се — веднага прати да доведат лекаря.
След няколко минути лекарят оглеждал царицата сериозно, потупал челото и обявил:

Царят, стреснат, извикал коняра и го предупредил:

Младият коняр, героичен и влюбен във „въздуха“, се хвърлил в задачата и издържал процедурата… докато царят да преспи страстта на царицата.
Когато всичко приключило, лекарят се появил и рекъл:

Лекарят въздъхнал, навел глава и си тръгнал.
На следващия ден се чукало на вратата на коняра. Той отворил… а там — лекарят, усмихнат и тържествен:

В двореца на царя живял млад и верен слуга-ковач. Бил послушен, ама си имал една тайна страст — да „поправя“ всякакви брави и ключалки на царицата, докато тя се усмихне и нарочно му се отдаде да пробва новите му майсторлъци. Един ден не издържал и отишъл при придворния лекар да му каже какво го мъчи.
Лекарят, уж състрадателен, рекъл:

На другия ден лекарят издебнал царицата, докато се готвела, и тайно „намазал“ дребни механизми с вълшебен прашец и нежно смесено масло, дето уж подлудявало сетивата. Царицата вдигнала ръце, стегнала корсетчето и възкликнала:

Тичала при царя като гръм:

Царят естествено вдигнал шум и веднага пуснал да доведат лекаря. Лекарят, прегледал я замислено, почесал се по брадичката и мъдро заявил:

Царят, ядосан и влюбен в тайната си власт, вдигнал присъда:

Ковачът, щом разбрал, че е време за мечтата му, се нахвърлил на „лечението“ с жар и майсторлък. Накрая всичко приключило и лекарят се върнал сияещ:

Ковачът го погледнал през наковалнята:

Лекарят въздъхнал, навел глава и си тръгнал обиден.
На другия ден се чука на вратата на ковача. Отваря — а вътре стои лекарят, сложил сериозен физиономия и казал:

В девическия манастир игуменката инструктира новоприетите послушнички:

От редицата се чува шепот:

В детска градина възпитателката пита:

Вдигат се няколко ръце.

Още няколко ръце.

В детската градина възпитателката пита:

Вдигат се ръце.

В детската градина децата се надпреварваха кой татко е “по-най” — направо луда битка!

В детската градина едно момченце 20 минути се бори да закопчее якето. Потресено зачервено, с мокра от пот тениска и мрачен поглед:

В джоба си, където обикновено стоят презервативи, той държеше ски-очила за заварчици. Не че се караше със Слънцето — просто му се падаха все по-чести „затъмнения“ в живота и искаше да си ги гледа безопасно.

В дискотека на черноморски курорт се запознали един младеж и една девойка. Не след дълго се озовали в квартирата на младежа и се завихрили така, че на практика кварталът започнал да звъни на 112 — не заради пожар, а защото всички си помислили, че има земетресение. Съседите стояли под вратите и слушали, сякаш е репетиция на турски танц-фестивал.
Към 5 сутринта най-после приключили и целият блок заспал.
На сутринта младежът галел любимата си и шепнел:

Младежът излязъл и като се върнал, бил видимо горд:

Той се почесал по главата и накрая признал:

В дискотека се срещат готина мацка и един симпатяга.
Той я гледа и пита:

В дискотека се срещат готина мацка и един симпатяга. Той я пита:

В дискотека се срещат една готина мацка и един симпатяга. Той я заговаря:

В дискотеката Иванчо ухажва Красица:

Танцували, кво танцували — той пак пита:

Отишли у тях. Иванчо:

Той се изпъва:

Крисица със зор:

В дискотеката момче отива при момиче.

В дискотеката:

В дискотеката:

В днешни времена се харчат повече пари за козметични интервенции и “чудодейни” добавки, отколкото за изследвания за Алцхаймер. Тоест след 50 години всички ще сме втрещени, стегнати и “обновени” — с перфектни лица, огромни силикони и нулеви спомени… и никой няма да помни защо изобщо е ходил на операция.

В днешно време богат е не онзи, който срещу пари може да си купи билет до космоса, а този, който може с една резервация да си повика компаньонка… и после да каже: “Е, за какво са ти звезди, като имаш доставка?”

В днешно време на никого да не вярваш! Приятелката ми каза, че този прахосмукачен робот ще върши всичко сам. А той не мърда от базата — само свети, мълчи и си чака някой да му оправи задачите… както и всички “помощници” вкъщи!

В днешно време правенето на с*кс е дребна работа — минаваш през нея и след това “айде, здравей”. А да подариш цветя… това е истински ангажимент: не че ще те обвържат, а че всички веднага ще разберат, че ти нещо си почувствал.