В бедна селска къща на двора си говорят петелът, котката и кучето:
Петелът:

Котката:

Кучето:

В библиотеката:

В бирария в Германия българи теглят жребий:

Келнерът се намесва:

В болницата един човек вече си отиваше. Никой не можеше да го задържи — очите му бяха само „на режим“, а не на живот. Той се сепна за малко и тихо помоли сестрите да му изпълнят последното желание.
Искаше едно-единствено нещо: да му донесат… диктор от радиото. Само да го чуе за последно да обявява нещо важно, „като едно време“.
Всички се спогледали — откъде ще намерят диктор в полунощ, при това за умиращ човек? Накрая се сетили: обадили се на колега от местната радиостанция. Той идва, застава до леглото, оправя микрофона и започва тържествено:

Болният се разтреперил, вдигнал глава, погледнал го умно и едва промълвил между едва-едва задържаните сили:

В български завод пристига задгранична делегация да се запознае с условията на работа. Обикалят цеховете — навсякъде дисциплина, чисто, подредено, всички работят като часовници.
Накрая влизат в един цех… и там — семейна война: началникът и един работник се карат на висок глас.
Един от чужденците се обръща към преводача:

Преводачът се опитва да се измъкне:

Чужденецът настоява:

Преводачът преглъща, изправя се и започва:

Работникът отвръща:

Преводачът спира за секунда и добавя с тежък тон:

В българските общини никой не се жени на работа — просто всички са “роднини по документи”, та като се чуе “пътуване до архива”, веднага става ясно, че е нещо семейно.

В главата на мъжа има място за милиони мисли. И аз точно това имам предвид, като казвам на някоя мацка: “Готов съм да ти дам всичките си милиони идеи… ама само ако първо ме направиш щастлив.”

В гората монтирали машина, дето прави бонбони за 10 стотинки. Кумчо Вълчо рекъл да я пробва — пуснал две монети по 5, сложил си сладкото в устица и почнал да крещи: “Мамооо! Париии! Ядяяя!” — дереше се, мяташе се и се триеше като изгорял.
Минал Зайо Байо оттам и му шепнал на ухото:

В гората не си слагай презервативи с вкус на диви ягоди или малини. Мечките имат невероятно обоняние — и като ги усетят, тръгват да „вкусят“ твоята идея… После ти вече тичаш, както и те ти обясняват, че не е за тях.

В гората обявиха военно положение. Всички минават пред донаборна комисия, начело с лисицата.
Зайчето се чуди как да се отърве. Започват да го проверяват — всичко му е наред.

Лисицата накара комисията да излезе и се съблече гола:

Приближи се, открехна му… и се засмя:

Зайчето се измъкна с наведена глава. Навън го чака Вълкът:

Вълкът си реже, стиска се с две ръце отдолу и влиза при лисицата, която още е гола:

В гората отворили веган-кафене. Огромна опашка от сутринта. Патицата си пробива път нетърпеливо:

Патицата пак се разчекнала:

Патицата, упорита:

Патицата с тъжен клюн си промърморила:

В гората отворили денонощен магазин за орехи. От сутринта се вдигнала огромна опашка. Зайо си пробива път нетърпеливо:

Зайо пак:

Зайо не дава:

Зайо въздъхнал тъжно:

В гората трима дървари се надпреварват кой по-бързо да си свърши работата… и накрая с такава “точност” се озовават насред една поляна, точно пред манастирската градина. Отминават иглолистните, погледите им — също… и сестрата-градинарка ги сварва на местопрестъплението.
Трите души, проснати и задъхани, вдигат очи към небето и прошепват:

В града се появи „ловец на сърца“. Сега жените живеят с надежда… че ще им падне някой с по-големи буци шоколад.

В градската баня - студент мрънка на душа. Възмутена баба го пита:

В градската градина стои мъж с дълъг дъждобран и пред него — кутия с надпис:

Минават жени, хвърлят по петачка, човекът разтваря дъждобрана и те почват да цъкат с език:

Една жена се задържа малко повече и накрая пита:

Мъжът се усмихнал, но с такава тъга, че чак прозвучало като присъда:

В градската градина стои мъж с дълъг дъждобран и пред него — табела с големи букви:
„Ако някой иска да види най-големия късмет — пуснете 10 лв.“
Минават хора, спират се, дават по десетачка и гледат как мъжът разтваря дъждобрана — накрая всички цъкат с език и ахкат, че „толкова късмет не се среща“.
Една жена се задържа по-дълго, изчаква, докато свърши „представлението“, и накрая пита:

Мъжът се засмива тъжно:

В гражданското притичват булка и младоженец, закъсняващи с половин час. И двамата с усмивки до ушите… направо сияят!
Кумът шепне на младоженеца:

Кумата през това време пита булката:

В двора на психиатричната клиника седят двама луди. Към тях се приближава сестра и вижда, че единият върти въображаем волан, пляска с ръце като чистачки и издава звуци като двигател.
Сестрата се стъписва и пита:

После оглежда другия и вижда, че е свалил панталона, държи бастуна полирано като трофей и се усмихва доволно.

В двореца на царя живял млад и верен коняр. Бил си той истински пример за чест и труд, ама имал една тайна страст — да се приближи до царицата, когато е сама, и да й „помага“ с някакви съвсем невинни глупости.
Един ден не издържал и споделил с придворния лекар. Лекарят се замислил, усмихнал се мазно и казал:

Конярят кимнал:

Още на другия ден лекарят отишъл при царицата, докато се къпела, та насипал в нейните копринени пелеринки една „магическа“ пудра. Царицата излязла, облякла се, и… мигом я прихвана „нещо“. Сърбяло я така, че не могла да мисли за нищо друго. Веднага побягнала при царя и викнала:

Царят, разбира се, прати за лекаря. След проверка лекарят се почесал по брадичката и отсъдил:

Царят веднага повикал коняра и му наредил:

Конярят се съгласил — мечтата си беше сбъднал. Когато всичко приключило, лекарят се върнал и протегнал ръка:

Конярят го изгледал накриво:

Лекарят въздъхнал, свел глава и си тръгнал.
На другия ден — чук-чук на вратата. Конярят отваря, а отвън стои лекарят със заповедническа физиономия: