В България единствено „звъни ми к*ра“ и „не ми звъни к*ра“ са две абсолютно еднакви неща…

В България пристига немска делегация. Посреща ги наш Ганьо. Начело една готина германка. Подава ръка и се представя:

Брей, вика си Бай Ганьо — рекъл си „Шнайдер“… Тая реже като ножица, а аз — аз с тва скъсано сако де съм тръгнал. Чудил се, чудил се па рекъл:

В Бърза помощ постъпи момче с ножица, забита в задника. По негови думи тъкмо си оправял надписа на вратата на новата си тераса и решил да “поправи” буквата в табелата—накрая ножиците решили да помагат по-отблизо… Според лекарите най-важното било, че той все пак успял да изплези късмета—защото поне не било в очите.

В Ганка - в грозната в стриптийз бара само как влезе и тишина… После викат: „Хайде бе, Ганке, не се прави на скромна!“ Тя се усмихва, почва да си съблича нещата една по една… и вместо пари оставя сметки: „Ей, за красота не става — поне да си платите тока!“

В Германия организираха конкурс за красота сред порно актрисите. Журито гледа, мери, оценява… и накрая един от тях заключи: „Не мога да кажа коя е най-красива… но със сигурност всички са събрани в най-добрите „рейтинги“!“

В Германия правят Фолксвагени, а в България — Фолк с вагони…
Една песен пуснеш — и вече всички тръгват към съседния град!

В Горно село Гошо и Пешо с дружина в кръчмата пият, докато в един момент след петата ракия не се хванали за честта — кой жена му е по-грозна.
Хванали се за гушите, приятелите ги разтървали и решили: “Ще има жури! Отиваме при двамата комшии — без пристрастия да оценим.”
Отиват първо у Гошо. Сядат в хола, журито вдигнало блокчета и вика:

И влиза Пешова Пена. Журито я гледа, тръгват мустаци да мърдат от ужас и единодушно:

Слагат отметки: само шестици!
Пешо цъка с език и отвръща обиден:

Отиват у Пешо. Същото мизансценче: журито, блокчета, оценяване.

Пешо се обажда от кухнята:

Гана се появява… приятелите пак жулят очи, журито мълчи и пак започва да цъка:

И в този момент Пешо удря по масата:

В Китай най-честото оправдание при хващане в изневяра е:

В Китай няма дума „изневерил“. Там казват: „припознал се“ — и после започват да издирват кога точно е станала грешката, щом сте го „припознали“ да е сменил маршрута.

В София гостува делегат от развиваща се африканска страна. Той и един приятел отидоха на бар и наблюдаваха „руската рулетка“ — все едно сипаха късмета в барабан и гледаха кой ще се усмихне последен.
После българинът отиде да гостува в Африка.

В Съда. Бързо производство срещу адвокат.
Съдията:

В Съда. Бързо производство срещу джебчийка.
Съдията:

В Съединените щати 82% от хората имат компютър у дома и достъп до Интернет. Останалите нямат нужда от интернет — имат достатъчно проблеми в реалния живот, та да не им се налага да го зареждат.

В Турция има Фолксвагени.
В България — Фолк с В*гини.

В Час по Музика:

В автобус. Мъж кара, а жена пита мъжа.

Той:

В автобуса бе такъв гъч, че когато ръката ми сърбеше да се почеша, аз по погрешка почeсах чужд аксесоар—и човекът се оказа, че не е бил „пътник“, а собственик на ръкавиците.

В автобуса до прозореца седят майка и петгодишният ѝ син. Срещу тях седи мъж с гъста, разкошна черна брада. Детето го зяпва цяла вечност и накрая го удря право в очите с най-сериозния си тон:

Мъжът се засмива и отвръща:

Детето веднага:

В автобуса мъж към жена:

Тя му се усмихва и го гледа право в очите.

Мъжът замълчава, после:

В апартамента отсреща на прозореца без завеси са опънати бели дамски шорти като банер за обява.
Това „капитулация“ ли е — или просто покана да се отбия и да пием по една вода?