Български сюжет за “поръчка на филм”. Тя праща съобщение: „Хайде, идвай — само че дискретно, моля.“ Той: „Добре, гледай, мога най-рано в сряда.“ В сряда нещо му изкача „спешно“ и почва да отлага… към петък. В петък колата пак го предава — „ай, оправдавам се, ама утре става.“ Утре изпраща плочкаджия, щото „той май е по-сръчен“. Плочкаджията звъни: „Става ли за апартамента — но тоя филм, дето го искате, ако не е на плочки, няма да издържи.“

Български турист бегом влиза в полицейски участък в Рим:

Български учен:

Журналист:

Български учени откриха какво е разврат — с*кс, в който всички си го говорят, но никой не се появява.

Българските деца не гледат порно, защото се притесняват да не видят в него учителката по математика.

Българският феминизъм, 19-ти век. Стои Пена по втори петли на къра, подпира се на лопатата, радва се на природата и си мисли:

Българско порно с катаджии — на всеки пет минути тоя дето е с каската пита:

Бърз тест за самоопределяне на пол, подчертайте правилния отговор:

Ако отговорът ви е 0 или 2 — на психиатър!

Бягали си по улицата котарак и патица. Препънали се, паднали, счупили се на две и се наложило да се събират парчетата им.
Котаракът се съвзел първи и казал:

Патицата махнала с криле:

Бягах цял час без спиране! И като гледам, ще ви се получи същото, ако ви гони съпругът на вашата любовница — но само с единственото условие: да не се обръщате назад!

Бяла жена на преклонна възраст родила русо дете. Гледайки бебето в ръцете на акушерката, тя се разсмя:

Бяла пърхава гугутка кацна днес на моята тояга!

Бях пияна, за миг отпуснах глава на рамото на мъжа си… и изведнъж се почувствах като у дома! Само дето вместо пантофи имаше чорапи по цялото легло.

Бях скептичен към брака, докато не разбрах, че съпругата ми се оказва Бог—само че на ролеви поръчки.
Яжте повече яйца! На телевизията й трябва ефир!
Някои оставят следа… само когато си клекнат.
Върхът на интелигентността е да пишеш конспект за изпит, който преподавателят си е написал сам.
КИРИЛИЦА ИЗ НОТ ДЕЙ!
Белоградчанки, не ни предавайте на гърлци—вашите са други.
Кастрирам по домовете.
Блондинка с метална протеза: звъни, но не звъни на пръсти.
По-добре да имаш проблеми, отколкото да имаш пълна липса на самочувствие.
Не се опитвай да набиваш каквото и да е в женска глава—малко по-долу има по-уместно място за това.
Да удариш жена не е джентълменско. Да й пратиш усмивка след това—ето това е мъжкарлък.
Когато смъртта ти позвъни на вратата, направи се на зает—поне да те задържи на опашка.
Ценя мъже, които приемат критика под кръста—та поне е честно.
Толкова много ми се искаше да ти кажа… жалко, че си глуха и не слушаш.
Когато съм на кеф, целувам жена ми. Когато съм ядосан—целувам майка ми, за да ми мине.
Имате прекрасни крака… да се поразходим ли в посока „без тълпата“?
Не мога да кажа „не“ на жена, която казва „да“—то си е покана за приключение.
Проклета мъгла! Не се вижда дори собственото оправдание.
Мразя женените мъже—могат да изчезват всеки ден, а не искат.
На днешно време трябва да си пъргав, за да не изперкаш в „всичко ми е наред“.
Най-съкрушителното в живота е да ти пръдне майка ти на родителската среща.
Толкова е грозен, че позира за плакат „Не на абортите“—просто за да не стане още по-зле.
Не ми пречи, че сънувам на английски, но ме побъркват немските субтитри за собствените ми грешки.
Купих си нощно шкафче, но не знам къде да го оставя през деня—все пак през деня спи в мен.
Трите най-хубави неща на света са: напитка преди и цигара след—за да има поне история.
Хладилникът е по-добър от мъжа: поне не пита защо си гладна—просто охлажда.
Не серете по ливадите. После някой трябва да ги коси и да се прави на оптимист.
Любов е онова, което баща ми изпитва към чевермето—не минава, докато не свърши.
Бих искал да те позная с вързани очи между хиляди—да не се притеснявам, че ще ме познаят и други.
Бийте децата си, когато започнат да приличат на вас—за да разберете дали ви копират или ви поправят.
Любовникът ми избяга с най-добрата ми приятелка. Ще полудея—ама не съм актьор, да излизам в две роли.
По-добре ужасен край, отколкото ужас без край… ама не ми го причинявайте на сватба.
Тази година няма Великден—намериха тялото… и пак никой не каза кой е виновният.
Да бъдеш или не—излишно е да се зачертава, когато всичко вече е написано.
Работата е удоволствие. Само дето сега не е време за удоволствия—време е за отчети.
Не обичам бързата храна—трудно се хваща, като започнеш да я пресмяташ на плащане.
Повтарял съм класа. Класната—много пъти.
Псувня към дилър: Дреме ми на курса!
Ако жена ви побеждава на тенис—сменете спорта. Но ако ви побеждава на бокс—сменете въобще домейна.
Който учи, ще сполучи. Който яде—ще сере. Който се крие—ще бъде търсен.
По-добре врабче в ръката, отколкото Франкфурт на Майната му—все някак да не е съвсем символично.
Боже, спаси ни от чума, глад и чалга!
Господ да ти е на бърза помощ—поне да ти е готова.
Вълчо, сгрешил си първите букви. Трябваше да ме изядеш, а не… да ми пишеш домашно.
Бременната Червена шапчица: носи кошница… но не за пайове.
Паднах през прозореца, докато гладех пердето—то не се гладеше, то се режеше на идеи.
IQ 40—но поне с чувство за хумор в същия букет.
Обичам, когато ме пълнят с месо. Сарма.
Фирмата ми работи на ръба. Мияч на прозорци.
Момичетата никога не забравят, когато младежите не се възползват от случая—после го възползват от тях.
Леонардо, ако знаеха какъв ти беше… щяха да разберат защо се усмихвам на снимки, а не на живо.
Мона Лиза.
Истина е—лъжеха ни! А започна с опипване на пулса…
Ако ми дадеш 100 марки назаем, ще ти бъда длъжен цял живот—защото няма да ги върна, а ще ти върна късмета.
Винаги ме е гледала като Бог… а след първата брачна нощ започна и да се кръсти—за да не повярва пак.
Колумбе, да ти е*а любопитството!
Направи нещо за отечеството—еми не! Направи нещо за себе си: емигрирай!
Само дванадесет милиона имат щастието да живеят в Югославия. Останалите имат всичко останало… главно главоболията.
Всичко е в пълен хаос, само престъпността е организирана—с график, телефони и табели.
Отивам до Берлин да пиша графити—а те срутили стената.
Моля ви, да не рисувате голи жени по стените. Целият се изпонатроших—и от срам, и от прах.
Няма да те забравя никога. Само си върви—че да не си ми в главата и после.
Луд съм по жените! Иначе не съм луд—просто съм в сезон.
Мъжете най-лесно се очароват от пълен сутиен и празна глава—като книжка без съдържание.
Трябва, не трябва—къпя се веднъж месечно… за да има какво да ми липсва междувременно.

Бях щастлив. С приятелката ми излизахме година и решихме да се сгодим. Родителите ми ни подкрепяха по всякакъв начин, приятелите ми ме окуражаваха, а бъдещата ми тъща… да кажем, че беше на режим „внимание“. Тя направо имаше едно-единствено притеснение — нейната малка сестра.
Майната — значи, сестрата беше на 20, изглеждаше като реклама за парфюм, и все намираше начин да се озове точно където не трябва. През цялото време около мен се въртеше, гледаше ме сякаш аз съм „последната доставка“, и на всичкото отгоре вечно се случваше по най-неудобния момент.
В един момент започнах да се чудя: „Сигурен ли съм, че това не се случва само когато сме сами?“. И точно тогава дойде денят на „теста“.
Малката сестра ме извика, вдигна телефона като шпионка и каза:

Пристигам. Тя сама, светлина — като за филм. Притвори леко врата, приближи се и шепне:

Аз в шок. Не знам къде ми е главата, къде ми е езикът. Тя направо ме удари с логика:

Поуках се. Тя се качи, а аз стоя като статуя — мисля си: „Това ли е тестът? Това ли е семейната традиция?“.
Когато накрая се надигнах, минах към входната врата — точно навреме. Беше свършило „почти“. Отгоре се чу шум, после още един. Аз само си помислих: „Готово, провалих се…“. Завъртях се и се опитах да си тръгна.
А там — бащата на моята бъдеща жена. Личеше си, че е чакал. Сълзи в очите, прегръдка, радост до небето:

Аз изумен:

Той се усмихна и каза:

Погледнах го и чак тогава разбрах: баща ми ми кимна към колата, а там — на таблото — стоеше едно-единствено презервативче, извадено от „спешния комплект“.
И после вече всички го знаеха:
**Винаги дръж презервативите си в колата — че иначе тестът ти може да стане семейна легенда.**

В 1 часа през нощта звъни телефон в офис на фирма за “специални услуги”.
Пиян глас вдига:

Минали два часа. Пак звъни същият пиян глас:

В 10:30, точно преди обед във вторник, чичо Йоргос влиза в една пристанищна таверна в Пирея – на морския бряг, както си му е редът. Гръмогласният му вид веднага се натрапва: тениска на баскетболния „Олимпиакос“, с надпис и номер на Принтезис, 206 сантиметра, 110 кила тежко крило. Разбира се – сантимент. Двамата с другия тип от същия клуб едно време са били „млади надежди“, но сега само чичо Йоргос е останал надежда… и гледа като човек, който ще брои поръчката по сантиметри.
Въздиша тежко, сяда и вдига длан към сервитьора:

(Ако някой се чуди – да, разликата между ципуро и узо е като между домашна ракия и купена от магазина.)
Докато чакат, чичо Йоргос се провиква към бара:

И минута по-късно по уредбата гръмва „Ден Тело“ на Пасхалис Терзис. Песента започва да разказва колко не искат герой да му причиняват болка. Чичо Йоргос отпива, гласът му леко се разнася по масите, и от нещо нормално става… нещо много по-сериозно: почва да припява неистово: „Мутапане-е-е… стаматйасу-у-у!“. Очите му се насълзяват – точно като човек, който току-що е разбрал, че любовта не е за мъже с 110 кила.
Точно тогава в таверната влиза един гей. Сяда до бара, поръчва си късо кафе, мохито и портокалов фреш, оглежда се, усмихва се на чичо Йоргос и… получава същата усмивка обратно. Чичо Йоргос се усмихва автоматично, все едно така му е по регламент. Понеже му е по-лесно да общува с жестове, гейчето преметва крак връз крак и гривничката на единия му глезен дрънва закачливо.
Минават няколко песни и още няколко чаши. Когато тръгва „Роза“ на Митропанос, гейят става, приближава се с грация и му прошепва в ухото:

Чичо Йоргос изведнъж пребледнява чак до уши. Вдига се, очите му се омекотяват от шок, после – от ярост. Следва грозен бой: чинии, столове, ципуро, морски въздух и чистене на таверната още същия ден. Накрая гейят е изхвърлен навън като чувал с риба.
Собственикът хуква при чичо Йоргос:

Чичо Йоргос се замисля, отпива остатъка, поема въздух и казва:

В 2:30 през нощта ученик звъни на учителката си:

В Америка 80% от хората имали достъп до интернет. Останалите нямали проблеми със запознанствата — просто си търсели в обявите, а не в търсачката.

В Америка забраниха думата „скромност“, защото била обидна към хората с големи самочувствия. Сега всички трябвало да казват: „много-моето-американец“…