Бургас, Меден Рудник, бл. 4ХХ... 19:45. Тъмно е. Нацепен батка с качулка (качулката дава +10 т. живот) крещи на приятелката си:

Приятеля му го дърпа за ръкава и подсказва:

Бута си Сизиф камъка пак нагоре, па като стигне горе — камъкът си хваща връщането надолу. Така ден след ден, все едно и също. Веднъж отдолу минава Орфей и му прави пауза да го гледа.
Гледа го Орфей, гледа го и накрая не издържа и пита Сизиф:

Сизиф го погледнал мрачно и изсъскал:

Бутик за еротично бельо… Влиза Бай Гошо — тракториста и се обръща към продавачката:

Бъдете внимателни в употребата на клишета.
Пример:

Българин го пуснали командировка в Берлин, ама жена му рекла, че щом той ще ходи „на работа“, и тя да идва „да го контролира“. Та взел и нея. Мъжкарът имал мерак да види Александерплац, та успял да скрие 200 марки от жена си и тръгнал да се разходи „само за малко“.
По едно време се откачи, влязъл в една уличка и го заговаряла една лека жена. Пита я:

Питал я и след това две-три други — все 500, 600, 700… Тъжно се прибрал в хотела при жена си. Командировката му свършила и сутринта — към летището.
Докато чакали такси, минавала същата жена от предишния ден. Тя го познала, погледнала жената до него и му вика:

Българин заминава на командировка в Париж. Влиза в публичен дом и пита за конкретна мацка по име. Изкарва я, оставя й 150 евро и си тръгва доволен.
На следващата вечер пак — пак я търси, пак я изкарва, пак 150 евро.
И така и третата вечер. Когато свършват, тя му казва:

Българинът се замисля и отвръща:

Българин и китайка се оженили, нашенецът заминал заврян зет! На третата година българинът си поканил няколко стари приятели на гости. Дошли хората, настанили се, а вечерта седнали около масата.
Как си приказвали изведнъж китайката станала, отишла до мъжа си, отметнала блузата и направила странни движения с ръце — после нервно започнала да “обяснява” каквото и както си знае. Българинът пребледнял, станал рязко, погледнал през прозореца и още повече се ядосал.
Отишъл в кухнята, хванал тъща си, направил ѝ двете-три “обяснителни” жеста, взел една кофа с вода, залял я и се върнал обратно при гостите. Всички мълчат, гледат го — единият най-накрая пита:

Българинът въздъхнал:

Българинът се напъва да се сдържи и отвръща:

И добавил:

Българин на гости при прост*тутка. Тя бавно се съблича, а той гледа ужасено и казва:

Българин отива в чужбина и решава да се „развесели“ в публичен дом.
Влиза, поръчва си прос…итутка и след време, докато си почиват, тя поглежда ноктите му и казва:

Българинът се замисля и отсича:

като вляза с едната ръка държа да не ми откраднат дрехите,
с другата държа да не ми откраднат парите,
с единия крак си пазя джапанките,
а с другия… правя каквото достигна, че да не ми избяга редът за душа!

Българин отишъл на гости в Германия. Още на летището му приседнало сериозно и казал: „Ще ходя до тоалетната, да свърша работа.“
Влязъл в банята… и какво да види — няма тоалетна чиния. Само дупка в пода и стенопис като за музей.
Българинът, без да губи време, направил каквото трябвало и после като погледнал какво е станало… не му харесало. Избърсал се набързо, бръкнал в едно чувалче, вдигнал мръсотиите и започнал да ги „подреди“ и „стегне“ да не се вижда, нали.
Само че чувалчето се скъсало и всичко се разплескало по стената — точно като модерно абстрактно изкуство.
Човек минавал след пет минути, погледнал стената, ама мълчи. Българинът веднага:

А онзи му вика:

Българин се озова в Германия и тръгна да търси “нашите хора”. Влиза в хотела и се обръща към рецепционистката:

Тя го гледа учтиво и:

Българинът видимо кипва:

Рецепционистката се усмихва:

Българин се парфюмира пред огледалото. Налепва си отдясно:

Налепва си отляво:

Погледнал се, помислил и добавил още отпред:

После се наместил, почесал се и си пръснал и отзад:

Българин се хвали:

В това време влиза жена му.
Гостите:

А жената отговаря:

Българин, румънец и сърбин се обзаложили кой може да пренесе повече дини от точка А до точка Б. Първи се пробва сърбинът:

Румънецът се усмихнал:

Дошъл ред на българина:

Българинът само махнал с ръка:

Българин, французин и американец преживели корабокрушение и се озовали на безлюден остров. Първи ден, втори ден, трети… и накрая всички усетили, че ще умрат там.
Точно тогава се появил Дявола и им казал:
„Виждам, че сте в безизходица. Кажете ми по едно желание. Ако аз мога — ще ви изпратя у дома. Ако ли пък не мога — вие отивате в ада.“
Първи се решил французина:
„Искам на острова да се появят десетте най-красиви жени на света!“
Дявола щракнал с пръсти — и десет красавици се появили. „Е, готово!“ — рекъл Дявола и пратил французина право в ада.
После дошъл ред на американеца:
„Искам десет лимузини, пълни с уиски! Да има и лед, и чаши, и всичко!“
Дявола щракнал — и лимузините наистина се появили. Американеца се зарадвал като малко дете и… също заминал в ада.
Накрая останал само българина. Дявола се приближил и попитал:
„А ти? Какво желаеш?“
Българинът се замислил, напънал се здраво, пръднал и казал:
„Искам тук веднага да се появи един вкусен киселинeн… и да го боядисаш в зелено!“

Българо – корейски речник:

Българска и американска фирма си организират конкурс по гребане. Американците печелят с аванс от 1 километър. Българите обаче не се хвърлят да спорят — наемат консултанти, които да анализират “какво не е било наред” и “как да се коригира”.
Докладът е готов за нула време: при американците има един кормчия и седем гребци, а при българите — седем кормчии и един гребец. Българите веднага преструктурират отбора: един става кормчия, шестима — съветници по управлението, и един — на гребане.
Във втората гонка американците печелят с аванс от 2 километра. Българите, без да губят време, уволняват съветниците.

Българска народна психотерапия, решаваща всичко само с едно изречение.

Българска тройка: двама правят нещо, а отстрани стои третият и с въздушно-научен тон казва: „Спокойно… аз просто давам консултация — и да, аз го измислих първи.“

Български студент се похвали, че ще направи 100 поредни „сценки“ с точен тайминг и без да бърка броя. Събрала се публика, подготвили голямо легло, донесли таблица за точкуване, сложили купчина презервативи и започнали да чакат „майсторлъка“.
Студентът започнал, а публиката бодро брояла с него:
1, 2, 3… 55… 72… 88… 96… 97… 98… 99…
И точно тогава той вдигнал глава, пребледнял, и изръмжал:

Настъпило мъртвило за секунда, после от публиката се надигнало все по-шумно скандиране: