Блондинка към новото си гадже — първа вечер заедно:

Той:

Блондинка отива на доктор.

След пет минути жената звъни:

Блондинка отива на преглед при гинеколог.

Докторът:

След три месеца блондинката пак при доктора:

След три месеца пак:

Блондинка пита приятелка:

Блондинка при доктор:

Блондинка се оплаква в полицията:

Блондинка се оплаква на приятелка:

Тогава той вътре, грабва ми чантичката, метва я на дивана и започва да ровичка… и после знаеш.

Блондинка спира такси:

Блондинка споделя с психотерапевта си:

Блондинка стои пред входа на Рая, а Свети Петър преглежда документите, да види дали е за там. Докато листва, отвън се чува страховит трясък и вик на ужас.
Блондинката стисва ръце и пита:

След минута пак се разнася още по-страшен писък.
Тя пребледнява и пак:

Най-накрая блондинката грабва документите, бута Свети Петър и отсича:

Той се обръща учудено:

Блондинка:

Блондинките споделят:

Блъснали се шипка и котка.

Боата станала най-обикновена „сервитьорка“ — само че с уста, не с меню. По едно време, пред вратата се появил Котаракът Пух-Луп. Змията си казала доволно:

Отворила уста широко, грабнала котарака с обич и тъкмо да го преглътне, и се шашнала:

И го изплюла веднага на пода. Котаракът Пух-Луп се изправил, изсумтял приятно и казал с възхищение:

Бог дал на мъжете мозък и пенис, ама кръвта им стига само за едно — когато пенисът е „включен“, мозъкът си прави профилактика.

Бог ни е дал алкохол, с*кс и сън. Защо си губим времето с политика? Нали тя всеки ден си сменя ролята, а ние пак накрая си лягаме да се събудим… без да сме разбрали нищо.

Богат дядо решил да провери колко го обичат тримата му внука.
Един ден повикал най-големия при себе си. Скочил в басейна и се престорил, че се дави. Внукът само за миг се зачудил, после скочил и го извадил на повърхността.
На другия ден пред къщата му имало чисто ново BMW и бележка: „Благодаря, дядо ти!“
Същото се повторило и с втория внук — само че той бил по-бърз, та на следващата сутрин пред дома му чакал чисто нов Мерцедес с бележка: „Благодаря, дядо ти!“
А най-малкият внук… никак не му мигнала — дядото си се давил колкото си ще, докато накрая потънал.
На другия ден, след погребението, пред вилата на най-малкия стоял чисто нов Rolls-Royce, а на таблото — бележка: „Благодаря, че чакa толкова дълго, дядо ти!“

Богаташа води мъжа си на вечеря, а той — все едно е паднал от влака.
Приближава се сервитьорът и пита какво ще поръчват.
Жената:

Мъжът смотолевя:

Сервитьорът кимва и взема поръчката:
Жената:

После идва и келнерът за десерт.
Жената веднага:

А за господина?
Жената без да мигне:

Келнерът вече направо се чуди и решава да пита:

Тя се усмихва и казва:

Богатството на българския език:
„Пиши ми *а…“ — може да значи „яд ме е“, но най-често се ползва като „питай ме пак след малко“.
„*а ли мама му?“ — учтивият вариант на „знам ли?“, насочен към трето лице, за да звучи по-цивилизовано.
„Кой ти *а майката…“ — двузначно, най-често: „не ме занимавай“, а в по-учтивата версия: „моля, ограничете ентусиазма си“.
„Ега ти мамата…“ — израз на удивление, употребява се, когато нещо те изненадва така, че направо ти „пада“ етикетът.
„Е*а ли… мама му?“ — отговорът на въпрос, на който човекът няма смислен отговор, но има навик да завършва разговора.
„Ба ли маму…“ — същото, но с лениво спокойствие: „каквото и да е, няма да спорим“.
„Дали няма да *а майка ти…“ — с приповдигнат тон, най-вече негативен. Появява се тогава, когато някой е прекрачил границата на човешкото търпение. Обикновено е начало на словесно, а понякога и на истинско шоу.
Заучете горните фрази и ще ви е лесно да се изразявате.
„*а ти майка ти, да *а…“ — раздразнение от типа: „искам да стане, ама не може“.
„*ах ти майката…“ — „стига, не ме интересувай вече“, а в някои квартални диалекти — „браво, май ще ме изненадаш“.
„Еее… *а ти майката…“ — превежда се като „много ме шашна в момента“.
„Е сега вече майката ми *а…“ — интуитивно означава „влязох в ситуация, от която няма изход“.
„Ти си си *ал майката…“ — обръщение с възхита: „брутално си се справил“, без да казваш директно.
„Майката си е *ала…“ — описва положение — най-често такова, което не подлежи на обяснение.
„И си е *а майката…“ — финал. Всичко е ясно. Няма какво да се обсъжда повече.

Божее, какви жени има! Хем знае, че съм женен, хем пак си мисли, че сме на „тайна любов“ — и настоява да си остави червилото в джоба ми, уж „за спомен“.