Баба стои права в метрото до малка питка — и, къде от години, къде без да иска… неволно потропва с бастуна.

Баба стои права в рейса и срещу нея малка седнала кифла… и си потропва с бастуна…

Бабата направила банички и вика внука:

Внукът й отвръща:

Бабата:

Бабата се хвали на дядото:

Бабата хваща дядото, че гледа порно:

Бабата-щурче се загледа в огледалото. Вдигна си очилата и промърмори:

Бабичка в магазин:

Бабичка разказва приказка на внучка си:

Баджанакът е като роден брат — само че вместо да кажеш „брат“, му казваш „абе, ей“… щото е влязъл в семейството, без да пита!

Баджанакът е като роднина — появява се внезапно в къщата и после всички почват да го “черпят”. Само че не идва от семейство… а от кофа.

Бай Ганьо българинът, американецът и французинът попаднали на едно дяволче. То им казало: „Наредете ми една работа и ако не може — ще ви дам дворец.“
Американецът рекъл: „Скачи от петдесетия етаж!“
Дяволчето скочило — нищо му няма.
Французинът се обадил: „Карай напред с колата челно в дърво!“
Спряло се в дървото — пак нищо.
Бай Ганьо се чуди, чуди… и накрая му откъснал кичур от опашката и му казал: „Изправи го!“
Дяволът се мъчил, мъчил — не го направил.
И казало: „Добре, ще ти дам двореца, ама да не влизаш в последната стая.“
След петнайсет години Бай Ганьо издънил любопитството и влязъл.
В стаята имало една вана и вътре дяволът духал сламка, а опашката му — като пружина.
Бай Ганьо се почесал: „Абе, айде да те оправим — ще духаш ли пак, че гледай…“
Дяволът отвърнал: „Добре, Ганьо… виж!“
И сламката щръкнала.

Бай Ганьо в Америка, на екскурзия, влиза в един ресторант да си направи гастрономически туризъм. Сяда и си поръчва разни американски неща. Там го спохожда един тип — Джон — запознават се, почват да се черпят и стават големи приятели.
По едно време Бай Ганьо го шушва на Джон:

Бай Ганьо влиза, върши работа, излиза и чак тогава му просветва колко е “страшно” там — гледа бутона… и го удря в очите една подробност — идва един човек с маска и пистолет и му вика:

Бай Ганьо се чуди, ама като няма избор…:

И онзи веднага го “оправя” както си трябва. Бай Ганьо се прибира смутен, но в същото време още по-смутен от човешкия фактор.
След две години Бай Ганьо среща Джон в България — в една механа. Джон се накисва от ракийката, вдига глава и казва:

Бай Ганьо го упътва:

Джон влиза, върши работа, излиза — гледа бутона… “е що ли е толкоз драматично?” — и го натиска.
На секундата се появява един циганин с огромна табела и вика:

Джон, цял уплашен, казва:

Циганинът се раздава на макс и се провиква към “екипа”:

Бай Ганьо в Милано влиза в кафене, усмихва се и си поръчва кафе на една засукана млада сервитьорка. Тя го гледа изпитателно, прави три жеста и мята една физиономия все едно “да видим”.
Първо си погалва гърдите, после прави знак “среден пръст”, а накрая посочва към задника си.
Бай Ганьо пребледнява, мисли си “това май е някаква платена услуга, а аз съм с къс бюджет” и хуква да излиза.
Собственикът го спира и го пита защо бяга. Бай Ганьо:

Сервитьорката се обръща и обяснява:

първо “към млякото”, после “еспресо”, и накрая “по турски”!

Бай Ганьо заедно с един американец и един французин били на изпит за тайни агенти. Последното изпитание било да влязат в стая, където жена им седи вързана за стол и трябва да я „опазят“ от живота, та да е ясно, че не ги бърка нищо — дори мисията. Дали им пистолети и по ред на номерата…
Влиза първо американецът. Влиза, врява малко, после — тишина. След минута излиза пребледнял и казва:

Влиза французинът. И той след малко излиза със сълзи:

Влиза Бай Ганьо. Чуват се 6 изстрела, после едно блъскане, трошене, кресчендо и край.
Излиза Бай Ганьо — цял в прах, а по него няма нищо, само че му трепери мустака и вика:

Бай Ганьо и един грък седнали в кръчмата и пили.
По едно време гъркът почнал да се хвали:

Бай Ганьо го погледнал и рекъл:

Гъркът:

Бай Ганьо:

Бай Ганьо и трима чужденци ги хванали човекоядци и им казали:
„Ако за три минути не свършите три работи, ще ви изядем!
1) Да си напишете автобиография.
2) Да си вържете на краката „гръцки“ сандали — с много връзки.
3) Да задоволите една туземка… както си му е редът. “
Изтърпели ги за три минути и излезли.
Англичанинът — седнал и написал автобиография: „род, титли, имоти…“ все на сухо.
Французинът — по традиция „завъртял“ туземката и я забавлявал, докато тя забрави света.
Германецът — като човек на практиката — опънал сандалите до последния възел и ги стегнал така, че и за армия стават.
А Бай Ганьо…
Той първо написал автобиографията си, ама докато пише, туземката му казва: „Аз ще ти помогна!“
Така — докато се „разбира“ работата — тя му връзвала сандалите отпред, отзад, с връзки и възли, че чак му станало удобно.
После пък му помогнала и с третата работа, та Ганьо само сменял позата… и стискал химикала.
Та познайте кого изяли и кого пуснали…

Бай Ганьо лежи на плажа на Слънчев бряг — космат, с черни гащи до тия глезени. Минава един татуист с една шарена котка. Нашият пита:

Татуистът го гледа, замисля се и вика:

Бай Ганьо отива в София да си купи коза. Обикаля, гледа, пазаря, ама все нещо не става — накрая я намира, ама като късно тръгнал, трябвало да нощува.
Влиза в един хотел, влиза с козата и отива при рецепцията:

Казали му:

Вързал Бай Ганьо козата на оградата, качил се горе и легнал. По едно време влязъл в банята и казал:

Отива до леглото, гледа матрака и си вика:

Става така: спи под леглото. Сутринта минава рум сервиз и си вика:

Бай Ганьо се събужда, събира си багажа, отива да си отвърже козата — и рецепционистът го спира:

Дал ги. После:

Дал ги и тях. После рецепционистът:

И Бай Ганьо пак плаща. Накрая изрева:

Рецепционистът се хвана за главата:

Бай Ганьо:

Бай Ганьо, американецът и англичанинът си говорят кой какво е подарил на жена си.
Американецът:

Англичанинът:

Бай Ганьо:

Другите:

Бай Ганьо:

Бай Ганьо, американецът и англичанинът си говорят кой какво подарил на жена си за празника.
Американецът:

Англичанинът:

Бай Ганьо се усмихва:

Бай Ганьо: