Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Мръсни
Баткото на Иванчо взел, та се оженил. Един ден, като гледал в гръб снаха си как мие чиниите, на Иванчо му се надигнало настроението — и гащите му започнали да му правят “височини”!
Лелеее… какво ми става?! - простенал тихо Иванчо.
Какво, миличък? - попитала снаха му.
Ами… като те гледам как търкаш, знаеш ли как ми се прави “въртене”!
Спокойно, батко… като си дойде мъжът ми от работа, ще му кажа да върти ти — и тебе, и всичко останало.
Мръсни
Батман се захапал да се заяде с някаква работа с Изтриващия времето, и оня набързо го пратил на бърз кадър в 1848-а… чак в Ногалес, Мексико!
Батман изтръскал прахоляка, изкарал се по улицата и в един миг му се метнал един мексикански селянин на врата — целият в сол и сълзи, и вика:
Казах ти, Батман… казах ти, че тия пътувания през времето не са шега работа! Ама ти… вместо да си вземеш картата, си взел *калкулатора*!
Мръсни
Баща води първокласника на първия учебен ден. Минават покрай група деца, а край тях минава и едно красиво момиче.
Бащата на Иван шепне:
Виж, Иване… какви очи има, каква усмивка… Е, такива момичета си закачат домашните още в първия час и спят спокойно само с „отличен“!
Мръсни
Баща води сина си,който бил страшно тъп, да го учи на занаят в една месарница.
Показва му една машина и вика:
От тука, сине, влиза наденица и излиза луканка.
Тате, тате, може ли да вкараш луканка и да излезе наденица?
Да му е*а майката, стига си питал—хващай лостовете и го направи!
Мръсни
Баща и дъщеричка, лапе на 2-3 годинки, се разхождали в зоопарка. Гледали маймунките, слончетата и дори понито, дето постоянно се правело на важно.
Изведнъж виждат нещо… смущаващо. Маймунският гледач извикал да не се доближават, ама кой да чува — лапето зяпнало като гръмнато.
Дъщеричката веднага се обърнала към баща си:
Тате, тате… а те защо така?
Бащата се стреснал, почесал се по главата, напъхал се в усмивка и казал:
Ами, миличко… това е брачният танц. Единият подканя другия, за да разберат, че са семейство…
И добавил тихо:
Пък и е по-скоро “тържествено” — не като при нас вкъщи.
Лапето помълчало, после пак:
Тате… а защо тогава мама казва, че “това не е за очи на малки деца”?
И бащата, без да се замисли:
Е, виж, миличко… при мама е “не за малки”, а при животните е “за малки, ама не казвай на мама”!
Мръсни
Баща и син в пицария. Детето не млъква, въпрос след въпрос:
Тате, хората нали си имат деца?
Да.
Кучетата нали си имат кученца?
Да, разбира се.
Тогава рибите нали си имат рибенца?
Ъхъ… има.
Тате, а пиците защо си нямат пиценца?!
Бащата пребледнява и избухва:
Отивай при пицаря и го питай! И ме остави на мира!!!
Детето отива при пицаря, дърпа му престилката и повтаря всичко:
Тате казва, че пиците си нямат пиценца… ама защо?
Пицарят се усмихва и казва:
Кажи на баща си: пиците имат пиценца — ама ги вадим от фурната навреме, преди да пораснат!
Мръсни
Баща и син в сладкарница. Детето не млъква — въпрос след въпрос:
Тате, нали сладкарите си имат сладкиши?
Има, разбира се.
А хлебарите нали си имат хлебчета?
Да, как иначе.
А кроасаните нали си имат… кроасанчета?
Е, горе-долу… дааа.
Тате, а тортите защо си нямат тортички?!
Защото ги остави на мира и не ми задавай такива въпроси!
Детето отива при сладкаря, дърпа го за престилката и започва да повтаря същото:
Господине, защо тортите си нямат тортички?!
Сладкарят го погледнал и казал:
Кажи на баща си, че тортите си нямат тортички… защото ги режем навреме.
Мръсни
Баща и син влизат в аптека. Синът вижда на витрината лубрикант и пита бащата:
Тате, защо в тези опаковки има по три?
Тези ще ги ползваш, докато ходиш на училище… два пъти за събота и един път за неделя.
А тези защо са по шест?
Тях ще ги ползваш, докато си в гимназия… по един път в петък, два пъти в събота и три пъти в неделя.
А в тази опаковка са дванадесет… Защо?
Синко, тях ще ги ползваш, когато се ожениш… един за януари, един за февруари… и така нататък, докато не свърши сметката, а не бурканът.
Мръсни
Баща и син македонци си говорят. Синът вика:
Тато бе, ша учам право.
Шо право бе, сине?
Абе, тато, ша учам право во Бугария.
Еее, браво бе, сине — право… ама шо ша го правиш, бе?
Ке тужам, тато.
Ке тужиш, ама внимавај: да не им ебаваш документите.
Зошто бе, тато?
Ех, сине… нè признават делото… ама си го признават езикот.
Мръсни
Баща и син обядват. Синът е със страшно големи очи — чак да изглеждат, сякаш ще изскочат. Бащата по някое време го “пригъва” с леки юмручета по веждите. След малко пак.
Синът не издържа:
За какво става това?
Бащата:
Гледах те и си викам: „Ех, каква красота щеше да стане… ако не беше развалена!“
Мръсни
Баща изпраща сина си на море. Синът за първи път стъпва на плажа и естествено е развълнуван. Пристигнали на гарата, бащата го държи за ръка и му сипва напътствия:
И, сине, много да внимаваш там.
Защо, тате?
Защото морето си е морето… жените там са като вълните — идват, удрят и после какво става… никой не знае.
Какви жени, тате?
Коварни! Ако не внимаваш, ще се хванеш за някоя и ще ти се залепи… нещо.
Какво “нещо”?
Заразa, бе! Ще донесеш вкъщи. После жена ти — при нея същата работа. А тя — на мен… и аз без да знам ще заразя и твоето семейство.
Синът преглъща:
А кой ще преживее всичко това?
Бащата въздъхва:
Не преживява никой… ще измре цялото село… от “една морска”… и всички ще си говорят: “Ама той не знаеше, че така става!”
Мръсни
Баща към прибралата се дъщеря в 6 сутринта:
Къде се скиташ цяла нощ?!
Тате! Станах булка.
Булка… А за това трябват пет минути, та къде скита цяла нощ, бе?
Мръсни
Баща към сина си:
Слушай ме, не ми харесва да носиш обеци. Поне знаеш ли какво означава?
Тате, ама така е модерно.
Модерно… ако един мъж носи обеци, значи или е боксьор, или е… да кажем… човек, който много обича спринта. Само че аз не виждам ринг пред къщи…
Мръсни
Баща към сина си:
Сине, сега с майка ти ще се заключим в спалнята. Ти си поиграй и не ни безпокой!
А за какво да не безпокоя… без нещо?
Без нищо. Само тишина.
А шоколад?
Какъв шоколад?!
Ама аз всеки път чувам, че съседа чичо Гошо като се заключва с леля, ми оставя по един шоколад под вратата…
Мръсни
Баща към сина си:
Слушай ме, не ми харесва да носиш обеци. Поне знаеш ли какво означава?
Тате, но такава е модата.
Модата… Ако един мъж носи обеци, значи или е рокер, или е в хавлия-пърформанс… А аз пред къщи не виждам нито мотоциклет, нито поне хавлия.
Мръсни
Баща му на 4-годишния Иванчо е забравил да заключи.
Малкия влиза и ги сварва.
Защо вдигате шум? От вас не мога да заспя! Какво правите?
Играем на конче.
И аз искам!
Бащата го вдига и го качва на гърба си, и всичко продължава, докато нещо не се обърква.
Бащата се препъва, Иванчо пада на пода, а той се изправя със сълзи в очите и им се кара:
С това ваше „конче“ един ден ще ми счупите главата!
Мръсни
Баща му на 4-годишния Иванчо е забравил да заключи.
Малкият влиза и ги сварва.
Защо вдигате шум бе? От вас не мога да заспя! Какво правите?
Играем на конче.
И аз искам!
Бащата го вдига и го качва на гърба си и продължават, но след малко Иванчо се притрива, подхлъзва се и пада на пода.
Слага ръка на главичката, гледа ги със сълзи и им се кара:
С това ваше „е-е“, някой ден ще ми счупите... и после кой ще си оправя кончето?!
Мръсни
Баща намира странен джаджък в стаята на дъщеря си. Поглежда го, чуди се как такава хубава девойка да няма късмет в любовта и да прибягва до такива работи. Става му едновременно смешно и тъжно — все едно съдбата го удря по тъпанчетата.
Сипва си ракия да удави мъките, настанява джаджката на масата срещу себе си и почва да я гледа замислено, все едно чака да му даде отговор.
В този момент се прибира дъщерята. Вижда баща си, вижда джаджката, и веднага:
Тате, к’во правиш, бе?!
Бащата преглъща, вдишва тежко и със задавен гласец казва:
Ами… пия си ракия с… бъдещия зет…
Мръсни
Баща отива при сина си, наскоро минал през пубертета.
Сине, дойдох да поговорим за отношения.
Добре… какво точно искаш да ми кажеш?
Мръсни
Баща с двамата си сина вървят през полето към съседно село, че да отидат на сбор. По пътя обаче ги посрещнала една вада, дето водата си припява, и малкият син вика:
Бре, кво ши прайм ся!
Бащата:
Ко ша праим — скачаме.
И бащата се засили и прескочи от другата страна, а малкият, като гледал как брат му се опитва да следва примера, му лепнал един лакът в ребрата и казал:
Бате, видя ли уа! Същински балджанин как скочи…
Големият брат го дръпнал укорително:
Ний та ли срам? Баща ни е. Та тъй дума ли се говори за баща! Скочи си, скочи… и да не си отваряш устата, че инак би те в дрътя гъз и толкоз.