25-годишен е като 25 сантиметра — малък е, ама всеки го “ползва”, когато има нужда.

3 Март 1950
95-годишният опълченец Иван е поканен в пионерския дом,
да разказва спомени от Руско-Турската освободителна война.

Другите вече ги почнали – бият турци, а аз още се оглеждам… Срам ме хвана, надух гайдата и лапнах мущука – и заплувах! Хем плувам, хем духам.
„Еб*х ти водата… е*ах ти студа… и е*ааах ти и духането!“
Като стигнах на брега – гледам за турци… няма. Духнали към Плевен.
Викам си: „Абе вашта мама турска да е*а… аз за къв х*й се намокрих – да не би за турската сватба?!“
И като тръгнахме да гоним… е*ах ти и гоненето, и вървенето – край нямаше.
По селата ни посрещаха с хляб, сол и ракия, а най-хубавото – моми.
Питате ме: „В кой клас сте?“

Ден след ден нападахме, ама турците цели шест месеца се криеха зад стените.
Знаеха, че ги чака голям х*й.
И накрая на Осман Паша му „омекна“ работата – огладня, свършиха му патроните и се предаде.
Сдаде сабята на Генерал Ганецки. Да му е*а тъпата сабя – не режеше даже като магарешки бодил.
После му я върнаха, „да си я доизползва“…

Като заприиждаха турчалята, чудехме се кой по-напред да гръмне.
Гърмяхме, гърмяхме… и патроните свършиха. А те пак идват.
Мерехме ги с камъни и дървета. Чакаме някой да падне, и него го хвърляхме.
Добре че в последния момент дойде Генерал Радецки…
Иначе турците щяха да ни хвърлят – и тогава не само гърбовете, а и „душите“ щяха да болят до живот.

Защото ако не беше тя… можеше да ни забравят още преди да намокрят лодките.

3 Март 1950
На 95 години опълченецът Иван го канят в пионерския дом — да разказва спомени за Руско-Турската освободителна война.

Надух гайдата, лапнах мущука и ей — заплувах. Хем плувам, хем духам… е*ах ти водата, е*ах ти студа, е*ааах ти и духането. Като стигнах брега, оглеждам — турци няма. Викам си: “Айде сега… сигурно са духнали към Плевен.” И ме е яд, че се намокрих за нищо: като че ли можеха да кажат предварително къде ще им е “меркето”.
После почват да ни гонят и да гониш. Е*ах ти и гоненето, е*ах ти и вървенето — и край няма. По селата ни посрещаха с хляб, сол и ракия, а момите… момите направо си хвърляха целувките като патрони. Вий в кой клас сте?

Накрая на Осман Паша му огладня и… предаде се. Сдаде сабята на Генерал Ганецки. Да ти е*а тъпата сабя — дори бодил не можеше да реже. И за това после му я върнали.

Ма те пак идват. И ние вместо патрони — мерим с камъни и дървета. Чакахме някой да падне, та да го хвърлим… че да не се лутаме. Добре че в последния момент дойде Генерал Радецки — иначе турците щяха да ни изкарат като стока: “тук свърши дисциплината”.
Та… гърбовете и днес ни болят. За това трябва да обичаме Русия — не за друго, ами да не забравим кой ни учи да преживяваме.

3-годишна дъщеричка събужда майка си през нощта:

Майката се протяга и казва:

3-ти август, 1492-ра. Късно вечерта в Палос, Испания — мъжът и жената си говорят като за световна катастрофа:

30 процента от жените ми казват: „Във фитнеса ми става най-лесно да изпитам оргазъм“. Аз пък си викам: „Каква глупачка съм!“… Аз ходя на фитнес, за да тренирам. Другите ходели за да си намерят треньор по любов!

30-годишната Мария, доктор по физика, изчисли, че шансът това лято да падне мълния, да стане вирус-безплатна и да си купи джип на промоция е 10 на 69 степен. Майка ѝ от малка я беше научила да гледа трезво на нещата, затова като видя резултата, тя зачеркна джипа от плановете си и си каза: „Щом вероятността е толкова малка, по-добре да не се надявам на чудеса.“

30-те години. Сурова съветска действителност. В едно тясно дворно дворче банда дребосъци ритат футбол, колкото да им стига въздухът. Хрясс! Топката се врязва в мръсния прозорец на съседния етаж.
От входа изскача набързо нахлузен мъж с прошарена брада и лице, което е видяло прекалено много зимни нощи. Панталонът му виси на криво въженце, по потника му са слепнали какви ли не тайни на квартала, очите му светят от злоба, а в ръката — размахва счупеното от някаква маса парче.
И тръгва да гони първото хлапе, което е “ударило” вселената.
Момчето — бледо, замислено, с големи очи като от книга — тича, колкото му държат коленете, и си мисли:
„Ех… защо ли трябваше да ритам топка тука. Можех да си седя вкъщи и да си чета любимия Достоевски.“
А в това време, на друга страна, на слънчево място с бели стени и миризма на море, в луксозна вила се е разположил Достоевски. Пие си отлежалото, смее се на присмехулни истории, пуши и си мисли:
„Защо ли пак ми се търсят тревоги? Можех просто да си седя вкъщи и да си чета любимия Пруст.“
И докато той философства на спокойствие, в Париж, в някакво треторазрядно скривалище зад плесенясала завеса от цигарен дим, се е разплел Пруст. Пиян на едно кисело вино, смачкан и полугладен, той подритва един стол, а на коленете му се е свила жена, която изглеждаше като спечелена битка срещу съня.
Той си мисли:
„Защо са ми тези запои? Можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Кафка.“
И тогава — пак в Москва — Кафка излиза на улицата със стъпка тежка като съдба. Стиска в ръката си крак от маса като бейзболна бухалка и си мисли:
„Ех, хулиганче… Само да те гепя и тия ритници ще ти заприличат на четене.“

30-те години. Тежка съветска действителност. В задушно дворче върви “турнир” — хръскат топки, квичат команди, а пубертетът рита безмилостно. Хрясс! Пореден шут вдига тътен и праща топката право в прозорец — направо в прах и отчаяние.
От входа изхвърча надъхан старец — безброй бръчки, половин брада, гневни вени по челото и в ръката му… какво му е, какво му е! — отчупена част от маса, с която “разбира” физиката. Панталонът му трепери на изтъркано въженце, а той хуква като градска легенда по следата на най-близкото хлапе.
Юношата, бледичък като недоспал ридер, с високо чело и такива очи, дето гледат отвъд света, се спасява, докато си мисли:

На същото това време, някъде далеч в Кйба, в охолна вила с изглед към морето, Чапек си лежи доволен. Пие си, пуши, разпитва океана с важни въпроси и си мисли:

А в Париж, в треторазрядно бистро, скрито зад мъгла от лютив дим и евтин дъх на отчаяние, някакъв подозрително нацупен писател се размърдва по стола, пие кисело вино и си мисли:

В това време, в Москва, “писателят” излиза от вратата с ключ във вътрешното джобче и стиснал камшик от маса като бухалка, и се заканва на двора:

40% от тинейджърите мислят, че картата на света е нещо като прическа—най-важното е да „пипне“ челото… и всички веднага казват: „Това е стилът на Газа!“

44-годишната Мими — „библиотекарка и стара мома“ — мечтаеше един читател най-после да я „вземе“ за 20 дни… и после да я върне разпокъсана — на ксерокопия.

5-годишният Иванчо все издебва момента, когато баща му е в добро настроение, и му хвърля въпрос като за изпит:

5-годишният Иванчо издебва момента, когато баща му е в добро настроение, и му задава въпрос:

Таткото се опита да се смее, а Иванчо продължава:

5-те най-популярни лъжи на мъжете
1. Сега ще ти кажа истината.
2. Нямам никакви скрити намерения.
3. Само още малко и ще си легна.
4. Това не е проблем, просто така се е случило.
5. Не съм пил—само си проверявам вкуса.

50 Причини да сте доволни, че сте мъже
1. Безплатни салати (всеки път някой “само ще ти сипе”)
2. Безплатни вечери (щом си “само на помощ”)
3. Безплатно кино (на мъжете им викат “инсталация за звук”)
4. Можеш да прегърнеш приятелка, без да броиш дали е с една идея по-близо от теб.
5. Можеш да прегърнеш приятелка, без да питаш дали тя те смята за “опасен”.
6. Знаеш, че “размерът няма значение” — освен ако не става дума за бюджета.
7. Глоба за превишена скорост? Нали е просто “такса за адреналин”.
8. Нов часовник — моментално превръща всеки в герой.
9. Ако правиш “нещо набързо” и не звъниш на следващия ден, това е просто стратегия, не провал.
10. Презервативите са важни… но не чак толкова да ви развалят настроението.
11. Ако бързаш за “Дързост и красота”, можеш да си го кажеш на висок глас.
12. Ако не ти излизат парите, оглеждаш се и обвиняваш вай-фая.
13. Можеш да стигнеш върха… без да пипаш нищо излишно.
14. Можеш да съдиш Президента, без да имаш реален шанс — пак е честно.
15. Цял живот без да ходиш на “групов душ” — и пак си герой.
16. Брюс Уилис (за мотивация, когато няма друга работа).
17. Не е нужно да пърдиш, за да се забавляваш — но винаги помага.
18. Никога няма да ти се налага да се чудиш дали “то беше истинско” — важното е да работи.
19. Никога няма да търсиш къде си закачил ножичката за косми — тя е в главата ти, не в джоба.
20. Никой не умира, само защото си свалил обувките и е тръгнал да ходи по чорапи.
21. Ако човекът до теб те превъзхожда, не е нужно да късаш — просто го ползваш за мотивация.
22. Ако човекът до теб те харесва “наистина”, пак няма нужда да късаш — най-много да му се радваш.
23. Силните усещания са на една ръка разстояние… от дистанционното.
24. Ако забравиш да се обръснеш, никой няма да пита — ще кажат, че “имаш характер”.
25. Можеш да поздравиш съотборник, без да му шляпаш по задника — въпрос на дисциплина.
26. Ако ти излезе пъпка, просто я наричаш “ново боди-арт”.
27. Няма нужда да се проверяваш постоянно — природата се справя, брат.
28. Ако не си много интелигентен, хората ще го приемат като “спонтанност”.
29. Ако си наистина тъпо, ще мислят, че е “твоята работа да те обичаме такъв”.
30. Можеш да се облечеш сам — това е твоята форма на независимост.
31. Можеш да говориш с другия пол, без да ги “събличаш” мислено — понякога.
32. Ако се ожениш за някой 20 години по-млад, поне си знаеш, че си машина.
33. Ако сложиш одеколон, няма нужда да се преструваш, че е афтършейв — ти си от “твоята лига”.
34. Най-вероятно никога няма да срещнеш познат докато пикаеш на алеята — градската легенда е на твоя страна.
35. Можеш бързо да приключиш свада като кажеш: “Добре… както искаш.” (все едно не те чува.)
36. Приятелите ти няма да те мислят за ненормален, ако им кажеш “спанак на зъба” — те имат други проблеми.
37. Шоколадът може да реши проблеми… особено ако после можеш да го обясниш като “оптимизация”.
38. Не си много атрактивен? Грим няма… затова имаш усмивка и увереност.
39. Сервитьори-гейове не те притесняват — те са просто добри хора с добри очи.
40. Никога няма да съжаляваш, че си си сложил обеци — докато някой не ти каже, че “с това искаш да спреш да мъжкарееш”.
41. Можеш да описваш някого само по обувките му… и после да доказваш, че си прав.
42. Никога няма да се почувстваш излъган от размер, който е “по-скоро идея”.
43. Нямаш косми на гърба. (Поне не толкова, че да те притесняват.)
44. Знаеш коя е твоят парфюм по капачката — по миризмата си ти е честта.
45. Можеш да плачеш спокойно — никой няма да пита дали “ти е влязло нещо в окото”.
46. Ако не си силен в спорта, няма нужда да доказваш — просто си “стратег”.
47. Имаш право да се държиш като кучка поне веднъж месечно — и всички казват “нормално му е”.
48. Не е нужно ти и приятелите ти да се натряскате до козирката, за да споделите — просто говорите за коли.
49. Можеш да обличаш дрехи на съпругата си и това не те прави странен — просто “моден експеримент”.
50. Можеш да мразиш Памела Андерсън така, както само един мъж може: “не е тя, проблемът е рекламен бюджет.”

50 начина да изплашите персонала на компютърна зала:
1. Влезте в система, изчакайте секунда, вдигнете очи към монитора и пребледнейте, сякаш току-що сте видели НЛО. Извикайте: „Хайде, засякоха ме…“ и изчезнете от залата, преди някой да ви пита какво сте направили.
2. Започнете да се смеете без контрол, но така, сякаш ви е смешно единствено на вас. След три минути рязко спрете, погледнете всички с подозрение и възкликнете: „Кой пусна това?!“
3. Изключете монитора и веднага обяснете на персонала, че „тази скапана машина“ не работи. Щом ви го включат, изчакайте 5 минути и повторете, само че този път с още по-убедено лице и по-тих глас.
4. Ако системата е UNIX, пуснете поредица от стряскащи съобщения, сякаш root-ът има лоши намерения, и се правете, че не разбирате защо от „From“ никой не се влияе…
5. Ако системата е DOS-подобна, изкрещете: „ВНИМАНИЕ, ОТКРИХ ВИРУС!“ После покажете директорията C:\virus — там, между другото, има F-PROT.
6. Ако е DOS с telnet към UNIX сървър — комбинирайте 5 и 6, за да стане паниката двойна: „Вирус!“ + „root-ът говори!“
7. Пишете като обезумял: ту спирате, ту се оглеждате. Сложете хронометър пред себе си и всеки път, щом някой натисне клавиш, вдигнете пръст на ръката си, сякаш водите разследване.
8. Разменете захранващите кабели на съседните монитори. Най-ефектно е, когато на съседа му се прииска да си ходи и изключи „случайно“ правилния монитор — и тогава всички погледи се обръщат към вас.
9. Намерете midi с детска песничка. Нагласете високоговорителите докрай и пускайте „Мама ми купи днес…“ като фон на целия хаос. Ако някой протестира, кажете, че „тествате нови музикални библиотеки“ и им предложете source code.
10. Работете нормално… до момента, в който се втренчите в екрана, издавате тих вик и се свиете под масата, все едно сте служител на охраната в конспирация.
11. Обърнете се към човека вдясно и на висок глас попитайте дали през последните два дни са сменили паролата на Пентагона. После кимнете смислено, сякаш вече знаете отговора.
12. Направете малък ритуал, преди да включите компютъра: шепнете нещо неразбираемо, кимнете към клавиатурата и кажете „Дано издържи.“
13. Извадете от чантата си окови и вериги и ги наредете „подредено“ на бюрото. Ако някой попита защо — отговорете загадъчно: „За всеки случай…“
14. Работете малко, после почнете да проклинате „дереджето“. След три минути млъкнете внезапно, изгладете фланелката си и продължете сякаш нищо не е станало.
15. Влезте, свалете си спокойно шлифера, тръгнете бавно към централното бюро и започнете да се разхождате между катедрите мълчаливо, като си записвате „наблюдения“ в тефтер. Персоналът няма да знае дали сте студент или шпионин.
16. Запалете свещи в пентаграма около терминала и започнете работа с вид, че всъщност това е „стандартна процедура по сигурност“.
17. Поискайте „излишен диск“ и предложете $2. Мрънкайте, докато някой се съгласи, и точно преди да ви го подадат, викнете: „Ах — ето те и теб!“ (като че ли дискът е проснат за отмъщение).
18. Под Windows, при всяко double click-ване на икона, започвайте монотонно: „Иконо пред тебе, но не на тебе…“ и когато прозорецът се появи — извикайте: „ДА-А-А-А!“
19. Премахнете „help“-а и вместо него използвайте човека вдясно. Освен че ще ви крещи, ще ви направи и социален експерт по всякакви версии на „не знам“.
20. Пъхнете сламка в устата, приберете ръцете в джобовете и програмирайте със сламката, сякаш сте съвременен пианист. Ако някой ви гледа — само кимайте сериозно.
21. Ако сте с цветен монитор и получите снимки ANIMAL01.JPG… ANIMAL025.JPG — покажете ги на целия екран. Няма значение какво са: „важното е, че са от интернет“ — и после само мълчете.
22. Сканирайте паспортния портрет на гаджето, пуснете TIF-а пред всички и започнете да се оплаквате от отношенията си като публична лекция.
23. Опитайте да напъхате 360/1.2 дискета в 1.44 флопи. Когато стане „нищо“, извикайте на supervisor-а: „Флопито не работи!“ и се усмихнете невинно.
24. Ако сте на PC, попитайте гръмогласно къде се е изгубил символът с ябълката. Погледнете монитора като обвиняем и продължете да „търсите“ още 10 минути.
25. Отпечатайте на принтера събрани съчинения на Шекспир, после отрежете монолога на Хамлет, навийте го на тръба, хвърлете го в кошчето и кажете: „Това беше планирано.“
26. Ако сте момиче — правете маникюр върху екрана „за да не се цапа“. Ако сте момче — дъвчете нокти. После огледайте ръцете си, изругайте тихо и излетете от стаята, обръщайки стола.
27. Ако имате дълга коса — подстрижете връхчетата директно над клавиатурата на съседа. Нека „новите ви косъмчета“ имат достъп до лог файловете.
28. Наредете около компютъра огромни портрети на народни избраници. Обяснете, че така намалявате комплекса си „за интелектуална непълноценност“. После замълчете величествено.
29. Влезте с десетина чифта чорапи през рамо, събуйте обувките си и сложете чорапите върху корпуса на компютъра. Обяснявайте ентусиазирано за „трансцеденталната красота от памук върху пластмаса“.
30. Изсмейте се истерично, извикайте „Вие ще горите в пламъци!!!“ и продължете да работите, сякаш това е шега от учебника по системна администрация.
31. Направете компютъра да изглежда, че пуши. Ако не знаете как — влезте в някой FTP сайт и намерете „ръководства“ за пиромани някъде близо до главната директория. (После просто казвате, че не е ваша вина.)
32. Изберете си музикална нота за всеки функционален клавиш и пейте нотата всеки път, когато го натискате. След няколко часа всеки ще знае коя е „Del“ и коя е „Enter“.
33. Изчакайте да утихне залата. После кажете: „Мяууу“ и пъхнете в устата си мишката. Ако някой се намеси — усмихнете се и обвинете клавиатурата.
34. Вземете клавиатурата на съседа вдясно за „само секунда“, изключете кабела и го пъхнете във вашия компютър. Върнете я и обяснете: „Просто свикнах с XT — и не знам къде са клавишите…“ После по-добре млъкнете.
35. Магнит.
36. Сложете си тефтер и започнете да събирате числа по „старомодния начин“, като обяснявате, че е по-сигурно от калкулатора на Windows.
37. Ако лабораторията няма локална мрежа — седнете на най-мощния компютър, пуснете DOS и играйте с Turbo Pascal до край, все едно това е единственият истински свят.
38. Натискайте един клавиш безкрайно много пъти, докато съседът вдигне глава. После натискайте неговия BackSpace до край, за да видите какво е написал. След това изкрещете: „О, значи вашият BackSpace работи!“ и излезте.
39. Погледнете съседа вдясно, попитайте: „ти също ли го видя…?“ и се хвърлете в смях, после — навън.
40. Попитайте дали има дебъгер. Като кажат „не“, напръскайте с „Мухозол“ всичко наоколо и кажете, че това е „контролирано прочистване“.
41. Telnet-нете се до централната машина и започнете разговор с друг потребител, все едно сте му съучастник. Затворете връзката преди да ви попита откъде ви познава.
42. Вземете химикалка. Започнете да пишете по екрана. После изведнъж се оплакнете: „Писалката не работи!“
43. Ако сте момиче — сложете цветен венец, усмихвайте се постоянно, прегръщайте монитора между изреченията и после целунете екрана като поздрав „за системата“. Ако някой се обърка — кажете, че така се „инициализира хармонията“.
44. Подгответе си игла, конец и 500 стари петинчови дискети. Направете „форматиране“, като пробождате дискетите с иглата и викате „bad-сектор!“ Докато всички гледат, носете си ги като гердан.
45. Купете 2-3 диска с игри и препълнете главния сървър. После кажете: „Само тест…“
46. Влезте бягайки и извикайте „Днес започна Битката при Армагедон!!!!“, после спокойно седнете и започнете да работите, сякаш това е график по учебна програма.
47. Ако сте на въртящ се стол — люлейте се и пеете „лека нощ и лек сън…“. Когато някой ви прекъсне, кимнете: „Утре пак в светлина…“ и продължете, докато всички се предадат.
48. Влезте и обявете, че ви се ражда бебе. Погледнете най-близката персона и кажете: „Дай ми този компютър — или ще храним домашния ми крокодил през следващата седмица.“
49. Сложете всичките 13 броя на списание „Вирус за Вас“ в главната директория и после гледайте как администраторът сам разбира защо нещо „не е наред“.
50. Под UNIX добавете в главната директория VI.LOGIN един ред: `logout`. После се оплачете, че системата ви изхвърля веднага след влизане. Ако имате кураж — повторете „процедурата“ и за root-а.

50-годишен отива на гости на любовницата си, която живеела на 15-ия етаж. Влязъл във входа и видял бележка:

До третия етаж тичал, до шестия започнал да се задъхва, до деветия вече пълзил, до дванайсетия извадил валидол, а на четиринайсетия седнал, сложил възглавничка на пода и дълбоко въздъхнал:

5G връзката е толкова бърза, че ако тръгнеш да си ъплоудваш снимки, телефонът ти ще свърши батерията преди да си успял да довършиш… “качването”!

6 причини да не се изненадваш, че програмистът “свали” мацката
Програмистите не са лоши хора — просто са странно социално разпределени: рядко излизат на слънце, пият по-малко от теб, а хуморът им е като парола — само те си я разбират. И въпреки че уж не са кой знае каква конкуренция, жените бързо усещат разликата. Особено когато някой най-сетне ги “ъпдейтне”.
1) Печели повече от теб
Докато ти се влачиш по сметки и “ще видим”, програмистът вече е аутсорс магьосник: прави ти ума за “английския си”, но получава заплата, която не си виждал дори в приказките. И ние още го гледаме накриво, че е зарязал математиката… ама поне тя му е свършила работа.
2) Умен е — в правилните области
Цял ден е пред компютър, постоянно му цъкат известия, пингове, обновления… и да, може да не знае къде е паркирала колата ти. Но ще ти каже:

3) Слуша — повече от теб
Пробвай да слушаш какво казваш ти на някого, докато тя говори. Не става. А той, въпреки че има умение да чете между редовете, слуша и помни. Даже когато тя минава от тема “обувки” към “жизнени планове за 2034”, той намира смисъл някъде по средата.
4) Памет като база данни
Ти забравяш кога е рожденият ѝ ден. Програмистът не.
И не защото е “романтик”, а защото в главата му всичко си има поле: дата, предпочитание, настроение, и “какво да не се споменава, че ще се логне като грешка”.
5) Избира подаръците като тестер
Ти купуваш нещо “на око”. Той избира така, все едно ще го пусне в производство:

И после се чудиш откъде знае. Някой май е гледал не “инста”, а спецификация.
6) По-сигурен е от “backup”
Да, мъжете сме свине… ама програмистът е друго ниво. Не закъснява с обяснения по 3 дни, не изчезва мистериозно, не се напива “културно” така, че да се превърне в спам. И като падне любимият му отбор — не драматизира. Само си пуска едно “рейнтърнал” и продължава.
Изводът? Не е, че програмистът е магьосник.
Просто той знае как да работи… и с това, което ти наричаш “емоции”.

60 начина да свалиш мацка (без да прекалиш — ама все пак да стане интересно):
1. Хубави обувки… Искаш ли да те заведа някъде? Или поне да видим дали държат и на танци?
2. Страхотни бижута. Едно такова блести — ти ли го избра, или съдбата?
3. Знаеш ли кое ти стои най-добре? Усмивката ти — точно когато ме гледаш.
4. Погледни й тениската и като каже „Какво правиш?!“: „Проверявам дали пише ‘любима’ — щото явно си.“
5. „Това май е нов парфюм…“ — и следва: „Кажи ми честно, кога за последно се почувствах супер?“
6. Обожавам всяка подробност по теб… особено моментите, когато се смееш.
7. Всеки мускул… не, не започвам философия — просто ми правиш добро настроение.
8. Имаш хубави очи. Кафеви ли са по-скоро… или така са направени специално за гледане от мен?
9. Топло ли е тук, или ти си причината?
10. Толкова си сладка… ако съм сега на сладкарница, ще поръчам ли „ти“ като десерт?
11. Бих изглеждал добре върху твоите планове… ако ми кажеш къде отиваме.
12. „Аз съм от еди-кой си край.“ Тя: „И какво?“ — „Че още ме боли, че не те срещнах по-рано.“
13. Вдигни два пръста и кажи: „Защо хората ги сочат, когато нещо е очевидно?“ — „Защото ти си очевидната.“
14. Става ми едно… погледът ми не се връща. Буквално — не знае пътя обратно.
15. Ела тук, седни в скута ми за минутка… и да поговорим за първото нещо, което ти харесва у мен.
16. Извинете, искам ли да се запозная… или трябва да се извиня за смелостта си?
17. „Хайде у вас/у нас — пица, филм… и ще видим дали ще се смеем повече или ще говорим повече.“ (ако откаже) „О, значи говоренето е победа.“
18. Извинете… само да не бъркам ли — вече ми стана приятно да ви познавам?
19. Здравей, аз съм човекът, който направи задачата „запознанство“ по-лесна. Ти как се казваш?
20. „Аз съм вълшебно създание…“ — и като се втрещи: „Спокойно — вълшебството е, че мога да намирам правилните думи.“
21. Нов съм в града… можеш ли да ми покажеш къде се случват хубавите истории? (или поне кафето)
22. „Чукай ме ако греша…“ тя: „Какво?“ — „Ако не си най-готината на това място.“
23. Бонд. Джеймс Бонд. (и добавяш) — „Но днес задачата ми е нещо по-лесно: кафе и усмивка.“
24. Имаш супер тениска… би стояла страхотно в спомените ми. (а не на снимка — нека да е реално)
25. Искам да се разберем сериозно… да не се налага да се преструвам повече, че ти не ми харесваш.
26. Да играем на доктори е детско. По-добре — да играем на „ти си моето хоби“… и да не си давам свобода.
27. „Не знам дали се познаваме…“ — „но се чувствам сякаш винаги съм те виждал в бъдещето си.“
28. Баща ти да не е крадец? — „Защо?“ — „Защото е откраднал най-хубавите неща от небето… и ги е оставил в теб.“
29. Имаше един тип с карти „смей се, ако…“ и най-накрая разбрах — ти правиш хората да се смеят.
30. Липсва ми усмивката, с която заспивах… можеш ли да я замениш с твоят поглед?
31. „Може ли монета за телефон?“ — тя: „За какво?“ — „За да звънна на майка ти и да кажа: ‘Браво, получи се чудо.’“
32. „Монета за телефон?“ — „За какво?“ — „Да кажа на майка ми, че най-накрая намерих момичето на мечтите си.“
33. Спиш ли по корем? — какъвто и да е отговорът — „А аз мисля ли да те притеснявам с честни комплименти? Не мога да спра.“
34. Случайно да ти се иска да те черпя… и докато си мислиш за какво — да ти забравя всичко друго?
35. „Играем на карнавал?“ — тя: „Как?“ — „Сядаш и аз трябва да позная дали си от ‘със смях’ или от ‘с хитрост’.“
36. „Романтиката е убиец…“ — „Искаш ли да умреш от сладост?“ (ако не — „Ок, тогава да живеем нормално: кафе?“)
37. Ако десният ти крак е Коледа, а левият — Великден… бих искал да не свършват празниците.
38. Разликата между срам и удоволствие е, че ти го правиш… без да ти пука. Искаш ли да отидем да го обсъдим „на живо“?
39. Извинете, изгубих телефонния си номер… може ли да ми дадеш шанс да го намеря обратно в очите ти?
40. Ако беше сълза, нямаше да плача — защото щях да те пазя, не да те губя.
41. Имаш такива зъби… че човек си мисли, че светят. Ти нарочно ли си такава?
42. „Боляло ли?“ — тя: „Кое?“ — „Когато падна от Рая? Аз още не мога да го преживея.“
43. Станало ли е внезапно студено… или ти си просто толкова опасно сладка?
44. Извинете… мислех си за вас, докато идвах тук. Не е ли редно да ме оставиш да си довърша мисълта?
45. „Виждам, че имаш…“ (спираш) „Ок, шега. Просто имаш стил и това ме удари в очите.“
46. Разменям интернет за среща. Дай да видим дали реалността е по-интересна.
47. „Оближи си пръста…“ (и след пауза) „Не — просто искам да видя дали играеш по моята игра или по твоята.“
48. Хубави крака. Но кажи: в колко часа се планира шоуто — сега или по-късно?
49. Как предпочиташ — да те черпя питие… или директно да ти дам причина да ми се довериш?
50. Наистина искам да разбера как изглеждаш, когато си съблечена от всички „не“ и остане само „да“.
51. Не се притеснявай, че не си най-красивата — защото ти си различна. И това е по-скъпо от класации.
52. Докато танцуваш, питам: „Усещаш ли магията между нас?“ — „Не? Добре… тогава по-долу ще я обясня.“
53. Моля те запомни името ми. Първо тихо… после да го викаш, когато ти е приятно.
54. В любовта от пръв поглед ли вярваш… или да изляза и да вляза пак, за да се уверя?
55. Здравей. Аз съм „най-подходящият партньор“. Някой каза, че ме търсиш… и е вярно — тук съм.
56. Приятелите ми горят от любопитство… дали си готина. Аз пък горя, че не им давам да чакат.
57. „Знаете ли…“ — гласовете ме накараха да дойда и да ти говоря. Не ме съдете — те са убедителни.
58. Не се казвам Писан или Шаро… но ако искаш, мога да те гъделичкам по коремчето, докато ти се усмихва.
59. Знам, че млякото е полезно… но ти ми идваш с достатъчно „щастие“, че да забравя какво следва.
60. Извинете, ще ми помогнете ли да намеря кученцето си? (и като те гледат) „Влезе в онази стая… и явно се крие там с твоята усмивка.“